Възмутена българка за протеста на майките: Къде са всички? Хилядите с претенции за власт, реформи, добруване? Къде изчезнахте бе хора?

България

Искам предварително да уточня, че не пиша тези редове като председател на Единна народна партия.

Но ако вие удобно и искате да ги прочетете по този начин – добре.

Всички партии получиха текст и той изглежда еднакъв за всички. В него се призоваваше за подкрепа към протеста на майките с деца с увреждания. Ще ви го припомня в края на поста си

Очевидно се търеха човеци, а не партийни сметкаджии. Няма да изброявам поименно, за да не пропусна някоя самотна клетка.

Къде са всички? Хилядите с претенции за власт, реформи, добруване? Къде изчезнахте бе хора? Не виждате ли за какво става въпрос ? Не ви ли боли и вас ? Ще опитам да направя битово – политически анализ на отсъствието по причини.

1. „Ми не знам кой седи зад тях ?! Може да е Манолова ,Цветан Василев, извънпарламентарните десни, Корнелия Нинова, Джордж Сорос, марсианците..
Тоест, приема се че нищетата, крупцията с помощни средства, невъзможността за придвижване, смъртта и страданието на хиляди не може да е мотив за протест !

2. “ Ми не бива да ходим, защото ще ни обвинят журналистите, че “ яхаме протеста“ !
Тоест, измисленото обвинение в злоупотреба е по- важно от подкрепа за живота на нашите сънародници !

3.“ Не бива да ходя, защото съм от ГЕРБ, а нашите са на власт.“
Това ще рече, че човешката солидарност не е валидна докато си на власт.

4. „Ми тия къде бяха, като се борихме за съдебна реформа?“ или „Ми, що не ни подкрепиха като се борихме срещу Белене“, „Къде бяха като сваляхме Цеко от Алеко“ и т.н.
Тоест, може да се разменя солидарност само на възмездни начала. Вие подкрепяте нас и само тогава ние вас.

5. “ Ми не са наредили от ръководството.“
Тоест, съвест се появява само по разпореждане, а в останалите случаи си почива.

6.“ Не бива да ходя, защото съм от БСП, а Корнелия не харесва Манолова“
Тоест, партията е права дори когато греши.

Мога да изброявам дълго вариантите на гражданско слабоумие и дебелокожие и не знам, защо някой очаква партиите да бъдат последвани, след като те не се интересуват от хората и естествената им човешка мъка.

Но препоръчвам на колегите ми, партийни лидери, апаратчици или просто членове да направят прост тест.

Вземете под мишница аргументите си и попитайте собствените си деца какво мислят. Ако ги одобрят и ви кажат, че сте прави – стойте си в къщи. Там е по – сигурно и топло за лойта на бездушието.

Валентина Василева

* ДО: ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми дами и господа,

Години наред хората с увреждания в България, с подкрепата на техни родители и близки се борят за достоен живот за себе си и семействата си, достоен живот и права в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. 7 протеста за последните 4 години останаха нечути от управляващите. От 120 дни протестната инициатива Системата ни убива протестира с палаткови лагери в цялата страна с едно основно искане – приемане на Закон за личната помощ. 120 дни изминаха в очакване на воля за реформа! 90 дни чакане за приемане на Закона за личната помощ, внесен в НС с обещание да се разглежда в комплект с останалите два нови закона, касаещи хората с увреждания – Закон за хората с увреждания и Закон за социалните услуги.

На 02.10.2018 г., от 17:30 ч. пред Народното събрание, ние за пореден път излизаме на протест, защото няма друг начин да бъдем чути! Нямаме избор! Търпението не е безкрайно. Тази зима отново ще умрат изоставени, отхвърлени, гладни, унизени, смазани хиляди. Хиляди ще останат по домовете си на ръба.
Излизаме отново за да заявим: ИСКАМЕ ДОСТОЕН ЖИВОТ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА!

Разчитаме на Вашата подкрепа! Подкрепете ни като граждани, като хора – без цветове и символи! Кодът е отново черно, черни знамена.
Като европейски граждани и като хора имаме правото на достоен живот!

Протестна инициатива Системата ни убива – хора с увреждания, техни родители, близки, приятели, подкрепящи организации

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар