На всеки от нас му се е налагало нееднократно да ходи до някоя държавна институция и да се сблъсква с „дебелата“ глава на някой служител.

От тези челни сблъсъци се породи следната истина – в администрация има две категории служители: калинки и идиоти.

Калинки са тези, които са човек на подходящия човек и са спуснати отгоре на съответната службица, а идиотите са тези, дето ти обясняват така нещата, че искат теб да те изкарат идиот.

За да не каже някой, че съм голословен, нека да онагледя всичко това с един пресен пример на мой приятел.
Отишъл човекът в съответната община (няма да я назова по име, за да не й правя реклама), за да се сдобие с удостоверение за настоящ адрес, като един от необходимите документи, за да запише детето си кандидат-първолак в желаното от него училище. Но що да види (чуе)!

Служителката отсреща на гишето му заявява, че съжалява, но адресът му не е този, на който си мисли и заяввя, че живее от десетилетия, а …. в Молдова!!! При което очите на нашия герой добиват размери и форма на паланчика от ония, дето ге пекат на плоча и са в особено големи размери.

В първият момент мозъкът на заявителя не може да обработи и приеме такава шокираща информация. Часове по-късно се сеща, че единствета му връзка с тази чужда държава е,че когато е бил в 9-ти клас  ходил там на училищна екскурзия. И оттогава …. та до наши дни той се води по настоящ адрес именно в Молдова.

Оставете другото, но още по-абсурдното, че е впоследствие родилият му се син и кандидат-първолак също има този иноземен адрес.

За да не се впускам в повече подробности и отегчение от „работата“ на администрацията, ще кажа накратко, че след като се поокопитил от случката, човекът поискал да му покажат заявлението, което служителката твърдяла, че фигурира в архивите им, за собственоръчно изписване и подписване от него на настоящия адрес. Ествено такова не било открито.

Работата по изправяне на грешката се позабързала след като заявителят поискал незабана намеса на началството или в противен случай нещата ще бъдат отнесени до жадните за подобни истории медии.

След седмица ходене по мъките и убеждаване на институцията, че той няма нищо общо с Молдова, и под реалната опасност да не може да запише детето си в желаното училище, получава обаждане (без извинение!), че нещата са оправени и може да отиде в общината, за да получи уверение в писмен вид, че отново е с адрес в ….България!

Последната наглост от тази случка е, че за така нареченото второ удостоверение, общината се е опитала да му вземе още една такса (първата е за молдовското, въпреки че е с невярно съдържание).

Но тук номерът не минал и случаят приключил щастливо и истината възтържествувала!

Какъв е изводът?

Най-лошо е да попаднеш в администрацията на служител, който е не калинка, не идиот, а е комбинация от двете – калинка-идиот.