ГЕРБългария: 2 от 5 българчета не могат да си позволят да хапват месо, нямат пари за колело и книжки

България

Близо 400 хиляди деца в България, или 41.4% от общия им брой през 2016 г., живеят в материални лишения.

Според европейската статистическа служба с внушителните 45.6% от населението до 18-годишна възраст, които са в риск от бедност, България е на предпоследно място в ЕС.

Пред нас е само Румъния с 49.2 на сто. 49.7% от децата у нас не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. 43.1% нямат възможност за редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент или участие в младежки организации. 45.9 на сто от малчуганите пък не могат да си позволят колело, екипировка за игри и ски.

Всеки 2 от 5 деца (или 40%) нямат собствен кът в дома, където да се усамотят, за да учат и да пишат домашни. Същият е и процентът на малчуганите, които не могат да си позволят поне едно хранене дневно, което да включва месо или риба, и нямат средства за закупуване на книги. Плашещите данни от Национален анализ за проблемите на децата, изготвен по поръчка на Българското училище за политика „Димитър Паница”, представи днес в Пловдив Ивайло Миланов, експерт „Работа с деца и семейства“. Анализът обхваща шест години – от 2010 до 2016 г., като проследява тенденциите в разделите Икономически показатели, Правосъдие, Здравеопазване, Образование, Социална защита.

Икономически показатели

За шестгодишния период брутният вътрешен продукт на България на човек от населението бележи тенденция към увеличаване от 10 400 лв. през 2010 г. до 12 000 лв. през 2016 г. Сама по себе си тази промяна говори за постепенно излизане от започналата през 2008 г. световна икономическа криза, посочи Миланов. Общата тенденция към нарастване на БВП на човек от населението разкрива засилващи се различия в темповете на това нарастване по отделните региони на страната. Така например през 2015 г. при среден БВП на човек от населението за цялата страна от 12 339 лв., той е най-нисък в Северозападния регион (7606 лв.) и най-висок – в Югозападния район, който включва столицата – 19 984 лв. В Южен централен район, в който попада Пловдив, е 8722 лв.

Съществува ясно изразена корелация между естествения прираст (раждаемост- смъртност) в отделните региони на страната и динамиката на брутния вътрешен продукт. Регионът с най-нисък БВП на човек от населението – Северозападният, е с най-голям отрицателен естествен прираст – – 9054 човека. Интересен е фактът, че естественият прираст, макар и отрицателен, е най-голям в Югоизточния регион – – 5077 човека . На национално ниво България губи във всяка от годините на анализирания период население от порядъка на 40-43 хиляди човека, се посочва в анализа.

„В последните години се наблюдава и увеличение на имиграционните процеси. Не е вярно обаче общото схващане, че българите масово бягат в чужбина. Според Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСРАГОН), в периода 2007-2015 г. 21% от миграцията е насочена към чужбина, колкото е и към столицата, а 58% – към други области на страната”, посочи Ивайло Миланов. Миграцията към чужбина достига връх през 2014 г., когато 25,9% от лицата се насочват натам. През 2015 г. този дял спада до 25,4%, което обаче е втората най-висока стойност за периода. Най-значителна за целия период е миграцията към чужбина от областите Кърджали (35,5%), Варна (30,5%) и Пловдив (29,8%). В противовес на тези данни, едва един от всеки пет души, които са напуснали София в периода 2007-2015 г., е заминал за чужбина, а останалите се насочват към други области на страната. Още по-малък е този дял в съседни на столицата области като широката Софийска област (едва 9,7%) и Перник (15,4%), откъдето най-голям дял сменят обичайното си местожителство именно в посока София (столица).

От направено проучване на Уницеф през 2014 г. става ясно, че 22,8% от децата в България имат един родител в чужбина или поне единият родител на всяко четвърто-пето дете е в чужбина. Най-силно засегнатият от емиграцията статистически район е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са два статистически района – Югозападен и Североизточен. Там поне единият родител на около една четвърт от децата е в чужбина. На следващо място са два статистически района – Южен централен и Северен централен. Там поне единият родител на около 15% от децата е в чужбина. Най-слабо засегнат е Югоизточният статистически район, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.

Най-силно засегната е ромската етническа група – на 37,2% от ромските деца поне единият родител е в чужбина. При българската и турската етническа група резултатите са сходни – поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина. Около 60% от децата живеят с двамата си родители. Една четвърт от децата живеят само с майка си, като в около 15% от случаите бащата е в чужбина, а в около 8% от случаите бащата е в България, но не живее с детето или е починал. Около 8% от децата живеят само с баща си, като в 5% от случаите майката е в чужбина, а в останалите случаи майката е в България, но не живее с детето или е починала.

Наблюденията в анализа показват разчупването на класическото семейство с деца и двама родители у нас. Така наречените транснационални семейства – семейства, чиито членове живеят в различни страни, са 26 на сто (една четвърт), като от тях около 3 на сто са смесени семейства – с родители от различни държави. Самотното родителство е характерно за около 30 на сто от всички изследвани деца. Около 6% от децата живеят без нито един родител, като в около 3% от случаите и двамата родители са в чужбина, а в останалите случаи родителите са в България, но не живеят с детето или са починали.

Разстроените семейни отношения в повечето случаи водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата – бягства от училище и къщи, слаб успех в училище, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия. Повишават стреса и депресиите при децата, водят до отчуждение между деца и родители, самота и болка. „Все по-често се сблъскваме с ефекта върху децата от така наречените „скайп семейства“. Физическото отсъствие на родителите се оказва разрушително върху детското развитие. Тук не говорим за материално осигуряване, а за липса на емоционална връзка и контрол. Поведенческите проблеми на децата, липсата на обществено приета ценностна система, непознаване на процесите, са част от проблемите. Налагането на мерки за закрила, заради несправяне на бабата и дядото с възпитанието и контрола, което е довело до намесата на институциите, е закъсняло действие, защото е трудно да компенсираме присъствието на родителите с административни мерки“, посочват експертите в анализа.

Здравеопазване

Продължава влошаването на съотношението между броя на общопрактикуващите лекари в страната и броя на населението, като на един такъв лекар се падат рекордните 1619 души. Най-неблагоприятни са показателите за Разград, Кърджали, Търговище, Русе и Силистра. В противовес на този процес се забелязва постепенен ръст на броя на лекарите специалисти. Последният обаче е характерен основно за южната част на страната (най-вече столицата, Пловдив и Бургас), докато в Северна България позитивни тенденции в това отношение се забелязват единствено в Плевен и Русе. През 2015 г. здравноосигурени са 88,5% от населението на страната, което е най-високият дял от 2009 г. досега. Освен увеличаващата се заетост, тенденцията за нарастване на здравноосигурените лица отразява и застаряването на населението в някои от районите на страната, тъй като пенсионираните лица са осигурени за сметка на държавния бюджет. В области със силно влошена възрастова структура на населението като Видин, Враца, Кюстендил и Ловеч делът на здравноосигурените надхвърля 90%, докато в столицата този дял е 87%, а в Бургас и Варна – около 85%. Друга позитивна тенденция е продължаващият спад на коефициента на детска смъртност в страната. През 2015 г. той намалява до 6,6‰, което е най-ниската стойност за последните 12 години. Все още има и области (като Ловеч, Пазарджик и Сливен), в които детската смъртност е сериозен проблем, който говори за ниска здравна култура сред части от населението, най-вече сред етническите малцинства.

„Има някои видими проблеми, които касаят децата и семействата. Сред тях е неравномерно разпределение на лекарските практики, недостиг в малки и отдалечени населени места и в кварталите с малцинствено население. Това принуждава населението да търси медицинска помощ в близки до тях населени места, което е свързано с допълнителни финансови разходи за придвижване и заплащане на услугите. Също така броят на функциониращите АГ и педиатрични индивидуални, групови и мобилни практики, е недостатъчен. Пример: В Област Ямбол има регистрирани 7 медицински специалиста със специалност „Педиатрия“. Шест от тях работят в областния център, а само един работи в община Елхово. По същия начин стои проблемът с лекарите със специалност „Акушерство и гинекология“ – 12 специалиста и двама от тях са в община Елхово. Останалите общини – Болярово, Тунджа, Стралджа няма регистрирани такива специалисти”, посочи Ивайло Миланов.

Друг проблем е наличието на регулативни стандарти в първичната извънболнична помощ (лимитиран брой направления за месец на ОПЛ за насочване за консултация към съответен специалист), които ограничават свободния достъп на бременните и майките до специализирана медицинска извънболнична помощ. Лимитираният брой направления води до допълнителни финансови разходи, отлагане на съответните прегледи и консултации и оттам до влошаване на здравното състояние. Независимо, че няма лимит на направленията на децата за педиатър, налице са ограничен брой направления за изследвания, което нерядко допринася за затруднения при диагностиката и навременното лечение

Специфичен проблем има в маргинализирани общности от ромския етнос. Работещите с тези семейства наблюдават силно негативни процеси, свързани с високия процент на неосигурените лица, честата липса на личен лекар, висок процент на заразните заболявания, висока степен на инвалидност, честа липса на регистрации за бременност. Личните лекари споделят за затруднена връзка с родителите поради честа смяна на адреси или телефонни номера. Това затруднява и профилактиката и регулярните посещения.

Образование

Основният проблем в сферата на образованието продължава да е свързан с големия брой деца, които не посещават или рано напускат училище. По данни на Министерството на образованието и науката 206 000 деца на възраст между 5 и 18 години не са прекрачили прага на класните стаи през 2017 г. През учебната 2015-2016 г. в Южен централен район, в който попада Пловдив, от училище са отпаднали близо 4000 деца. Ако децата, които не ходят на училище, се съберат на едно място, биха могли да населят град, пети по големина в България.

„Впечатление прави високият процент на записване на децата в началното образование – почти 100%, като предприетите мерки за включване дават резултат. В следващата степен на образование се отчита 15% намаляване, което означава, че приблизително 5000 деца отпадат в периода V-VIII клас. Тенденцията е устойчива в годините. Имайки предвид, че коефициентът изследва процентното съотношение с детското население, може да твърдим, че плавно, но устойчиво процентът на записаните в училищата намалява. Особено, това важи за прогимназиалното образование”, обясни Миланов.

Причините за отпадане на учениците са ниските доходи или липса на средства у родителите за осигуряване на подходящите за учене условия, необходимост децата да работят, неумение да се навакса пропуснат учебен материал, неразбиране на материала, невъзможност за адаптиране след престой при родител в чужбина, полагане на грижи за по-малки братя и сестри, продължително боледуване.

В рамките на проведените интервюта с учители, социални работници и представители на НПО по въпросите на ранното отпадане от училище, като важна стъпка в решаване на проблема се откроява необходимостта от взаимодействие между детската градина, училищата, специалисти, работещи с деца, активна дейност на извън образователните институции и общността чрез реализиране на програми и проекти, насочени към занимания по интереси, както и координация на мерките на образователната и социалната система за разпознаване на социалните фактори и тяхното преодоляване.

– Професионално образование

Качеството на професионалното образование е съществен проблем както на национално, така и на регионално ниво. Основен смисъл и предимство на професионалното образование е възможността му да създава пряка връзка между младежите и пазара на труда. Закриването на професионални гимназии е факт както в малките, така и в по-големите населени места в региона. Професионалното образование привлича все по-малко ученици. За последните 14 години обучаващите се в професионални училища намаляват с над една четвърт (26%). Голяма група деца, които биха се възползвали от такъв тип обучение, са децата със специални образователни потребности и тези, които не могат, по различни причини, да покрият образователните изисквания след 7 клас. Професията би улеснила интеграцията им в обществото, а в по-дългосрочен план би създала основа за активно включване в него, включително и в икономически аспект, се посочва в анализа.

– Деца със специални образователни потребности

За успешния преход и адаптация на дете със СОП към детска ясла или градина от ключово значение е да се изгради доверие и сътрудничество между семейството, специалистите и учителите в детската градина. Специалистите, които работят с конкретното дете със СОП, предлагат подкрепа на учителите от детската градина, особено когато последните не се чувстват достатъчно подготвени да приемат детето със специални потребности в общообразователната среда. Стандартът за ресурсен учител осигурява подкрепа, но практиката показва, че ежедневните усилия за справяне на детето остават при родителите. В случаите, когато родителите нямат необходимите възможности, детето не успява да се справи и постепенно изостава от съучениците си в степен – до отпадане от училище. Допълнителен фактор, оказващ влияние, е „приемането“ на детето в образователната услуга. В интерес на детето и семейството е да има координация и синхрон на всички заинтересовани страни, участващи в подпомагане развитието на детето, така че прилаганите подходи да водят в една посока до надграждане на неговите умения и знания. Практиката показва, че когато родителите участват активно в този процес, се отчитат по-добри резултати по отношение на напредъка на детето.

– Деца, които не постигат напредък

Другата голяма група, която не се отчита от статистиката, е тази на децата и младите хора, които посещават училище, но не постигат напредък поради различни фактори. Статистическите данни на НСИ за тази група деца намират обяснение в дълбочинните интервюта с експертите, работещи с деца, които посочват като голям проблем – неусвояването на български език от децата и функционалната им неграмотност, дори след завършване на 8 клас. В малките населени места, където са закрити училища, често родители се опасяват за безопасността на децата (особено за момичетата) и предпочитат те да си останат вкъщи пред перспективата да пътуват всеки ден. Децата се представят слабо на външното оценяване, шансовете им за реализация също са ограничени. Например, изследването на регионалните политики в областите Разград, Силистра и Кърджали отчита най-слаб среден успех от матурите по БЕЛ, от всички области в страната, през 2016 г. Най-тревожни са резултатите на матурите по БЕЛ в област Силистра през 2016 г., където учениците получават най-ниските средни оценки в страната – „добър“ 3,80, при „добър“ 4,17 в страната. Делът на получилите слаба оценка също е значително по-висок – 14% при 9% за страната. В област Разград делът на лицата с начално и по-ниско образование е 19,9%. Проект 40 Преброяването, проведено от НСИ през 2011 г., включва категорията „лица, никога непосещавали училище”. Броят на тези лица е 1 796 или 1,5 % от населението на 7 и повече навършени години. Тревожен е фактът, че те никога не са били включвани в образователната система. 3-те групи млади хора (никога не посещавали училище, рано отпаднали и слабо представили се на матурите) формират голяма съвкупност от младежи с неблагоприятна прогноза за развитие и реализация в живота.

Остава висок делът и на децата, които заминават за чужбина с родителите си и при завръщане в България трудно се адаптират към образователната система. Експертите посочват не малко примери за деца със завършен 5, 7 или 8 клас, които имат знания на ниво 1-2 клас. Тези деца стават „видими“, когато натрупат отсъствия, имат мярка за закрила или се преместват в друго училище. Тогава помощта, която се налага, изисква много повече ресурси и гъвкавост при съобразяване на правилата в образователната система.

Специалистите смятат, че резултат от прилаганите политики за превенция на отпадане и изоставане от училище е незадоволителен – образователните институции нямат изградени механизми, с които да успеят да се справят с този проблем. Усилията и предложените мерки в новия Закон за средното образование са в положителна посока, но все още има значителен брой деца, които не се записват или не посещават средно училище. Училищата продължават да бъдат сравнително затворени системи – без цялостна и интегрирана стратегия и механизми за работа с деца в риск (увеличаващи се като брой) и без ефективно взаимодействие с други услуги и институции от сферата на социалната закрила. Съществува очакване към училищните психолози и педагогически съветници да се справят с всички деца в риск. От друга страна, специалистът не би могъл да повлияе на проблемното поведение на детето, без да се включат участниците от всички системи, за да обхванат семейството, средата, да осигурят допълнителна експертиза или други необходими действия.

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар