Д-р Дарина Кръстинова: Ако светът те смята за ненормален, а ти се бориш с него, аз съм на твоя страна

Медицина

darina-krystinovaПочетен член на Кралската медицинска академия на Великобритания и основател на благотворителната организация Facing the World. В броя си от юни 2003 г. английското списание Vogue я определи като една от 10 жени в света, които с примера си вдъхновяват другите жени да надмогнат ограниченията на средата и произхода и да реализират мечтите си. Списанието писа още: „Преди 30 години тя дойде в Париж без стотинка, с фалшив паспорт, а сега е една от най-известните пластични хирурзи в света. Ако беше заминала за Америка, по-точно Холивуд или Ню Йорк, щеше да е мултимилионерка.“

Д-р Кръстинова обаче избира друго поприще – оперира деца с малформации, обезобразени деца от войните. От цял свят изпращат при нея най-трудните случаи и наричат нейните консултации „консултации на чудесата“. Преди двадесет години е поканена настоятелно в Америка, но отказва и остава в Париж, за да е близо до България. Винаги, когато идва тук, прави благотворителни операции. Тази година тя навърши 60 години и при последното си идване в България беше наградена с орден „Мадарски конник“ I степен.

Славата не е променила д-р Кръстинова. Тя е земен и сърдечен човек, с игрив смях на младо момиче, макар че за някои отчаяни хора е Господ. Френският шик е оставил отпечатък върху дрехите и маниерите й, но тя си остава истинска българка – открита и отворена към хората.

Д-р Кръстинова, каква е истината за вашето заминаване?

От малка исках да работя като лекар, който прави хората хубави и щастливи, не говоря само за естетиката. Още в България почнах работа в клиниката по изгаряния при проф. Ранев и д-р Бояджиев, който сега е един от много добрите пластици у нас. Баща ми, сърдечен хирург, каза: „Не мога да ти помогна, аз правя сърца. Нямам да ти дам пари, но ще те водя с мен по симпозиуми в чужбина да се учиш.“ И така преди 30 години заминах за Франция с него. Пътувахме с влака „Ориент експрес“, който тогава беше най-евтин. Докато той беше на конгреса, намерих посолството и поисках да ми дадат имената на френски специалисти по естетика.

Не бях доволна – исках да намеря хора, които връщат красотата при сериозни проблеми. Така попаднах на мосьо Тесие, който без да е професор тогава, оперира българин след изгаряния и му направи разкошно лице. Така започна всичко. Отидох, представих се, видях го как оперира. Когато се върнах, започнах да търся всякакви начини, за да отида там. Но никога не съм заминавала нелегално. Никога. Не съм била без паспорт, винаги съм го продължавала. Заминах за Франция с малка стипендия за 6 месеца.

Какъв е пътят от българска емигрантка без стотинка в джоба до световно известен хирург?

Започнах в клиника Фош с изгарянията и черепно-лицевата хирургия. Все едно слях три живота в един, защото много неща научих от проф. Тесие, моя патрон. Следвах го, залепена като негова сянка. От него научих още, че когато си в операционната, нямаш право да си изморен, да си болен, да мислиш за друго, защото болният ти се е доверил. И това няма цена. Сега вече с него сме приятели, макар че е на 85 години. Отначало му беше трудно да ме приеме, първо, защото съм жена, и второ, защото съм чужденка. Понякога ми идеше да се откажа, но знаех какво искам. Успявах да храня семейството си, като работех допълнително нощно време – санитарка на възрастни хора. Съпругът ми, Димо Лолов, ми помагаше безусловно. имахме една стая в болницата с 2 легла и детско креватче. Синът ми дойде при нас след 3-годишна възраст. Един ден ми каза: „Френските деца са нещастни. Тук нямат играчки.“ След 3 дни стаята ни беше пълна с играчки, донесоха ми ги всички – от санитаря до професора.

Първата година, когато станах асистентка, бях с 1/3 от заплатата на французите.

Десет години след пристигането си вече бях изкарала всички дипломи и специализации (д-р Кръстинова има 4 специалности). Тогава реших, че ще мина и на частна практика. „Невъзможно е. Първо, нямаш пари, второ, си чужденка“, ми казваха всички. Още повече, че исках да отворя клиника във Версай, докато всичките останали бяха в Париж. Но аз съм упорит човек. Помогна ми и собственичката на клиниката мадам Берние, за което съм й много благодарна. Горката жена, не можа да забогатее от мен в началото – давах й 10 % от консултация, което беше равно на 10 франка, а аз имах на ден само по една. Но нещата бързо се промениха. След 6 месеца вече имах клиентела.

Отрази ли се оставането ви във Франция на семейството ви?

Не мога да кажа, че е репресирано. Но тормозиха баща ми. И брат ми е имал трудности. Знам, че са му казвали: „Сестра ти е на Запад и не можеш да имаш работата, която искаш“. Знам, че много хора, които родителите ми са мислили за приятели, изведнъж са почнали да минават на другия тротоар при среща. Аз казах: „Дайте ми имената им и като имат нужда от мен, ще ги изхвърля“. Слава богу, че мина този труден период. За нас, че беше трудно, е друго. Аз си го избрах.

Ако бяхте пластичен хирург в Щатите, сега можехте да сте мултимилионерка. Не съжалявате ли, че се занимавате с реконструктивна хирургия?

Никога няма да съжалявам, защото това е моята мечта и цел. Когато бях на 40 години, ме поканиха в Америка, но аз отказах. Останах във Франция, за да съм близко до България. Единственото съжаление, което от време на време ми минава през главата, е, че все по-трудно намирам пари за моите български деца. Наскоро ме питаха дали ще престана да работя, ако спечеля много пари. Нищо няма да променя от живота си, отговорих. Мислих, мислих, мислих, какво мога да направя? Какво? Къща, кола. Нищо. Не ме интересува. Само да имам пари за децата с проблеми.

Вашите деца – това са осакатени и обезобразени деца, на които помагате. Разкажете повече за благотворителната организация Faсing the World.

Събираме дарения за деца – осакатени или обезобразени при инциденти или по рождение, които не могат да си позволят да ползват услугите на скъпоплатен пластичен хирург. Това, което почнах във Франция, моят ученик д-р Мартин Кели, специалист по възстановяване на носа, и проф. Норман Уотърхаус, един от най-добрите лицеви хирурзи, реализираха в Англия. В клиниката, където работи екип от всякакви специалисти по лицето, се лекуват деца от различни части на света, включително и от военните зони. Искам да го направя навсякъде, но е трудно. Специалностите са пръснати, а и реконструктивната хирургия е на етапи. Всяко дете с проблеми трябва да се поеме от малко и да се доведе постепенно до нормално лице към 18-20-годишна възраст.

Какви операции правите в България?

Възстановителни, най-вече на лицето. Поела съм попечителството над дома „Гаврош“ за деца без родители от Варна. Последният случай е 14-годишно дете, което заради изгорената си кожа не може да си затваря очите. Плюс случаите, които ми представя д-р Красимира Вачкова от специализираната хирургична болница за активно лечение „Красимира“. Имам пациентка, на която направих първата голяма операция във Франция (много тежък рак на лицето), благодарение на която продължава да живее. Всяка година правя малки корекции и нито аз, нито д-р Вачкова взимаме пари. Казала съм, че когато идвам в тук, трябва да оперирам безплатно поне едно дете, защото това е най-големият лукс за нас, лекарите – да подарим част от труда си. Над 60 % от тези деца са нормални, а имат ненормално лице и в резултат ги третират като ненормални. Как да се бориш срещу целия свят, който те има за ненормален?

Ако я нямаше д-р Вачкова, нямаше да мога да направя всичко това. Тя е прекрасен човек с широка душа, невероятен хумор и скромност, но не го правя за нея, а чрез нея за България.

Д-р Кръстинова, кое е по-ценно за вас – орденът „Мадарски конник“ или това, че се появихте на страниците на Вог?

Не съм от хората, които се появяват по списания, защото нямам време, а и е опасно. Разбрах, че една публикация е много работа, за която в повечето случаи журналистите също нямат време. Съжалявам да го кажа, но в материала има грешки и неточности, например, че съм заминала нелегално с фалшив паспорт. Никога не съм била в лоши отношения с моята страна. Очаквах, че ще напишат повече за моята цел, желание, мечта в живота, не знам как да го нарека – център за лечение изкривяванията на лицето на деца и възрастни в резултат на малформации или придобити заболявания.

Сега за ордена. Когато разбрах, че ще правят комитет за честването на юбилея ми, казах: „Недейте, няма смисъл.“ За мен това, че ще дойда в България, ще доведа много големи международни специалисти и ще помогна на българските лекари да ги чуят, е много по-важно, отколкото един медал. Истината е в това, което правя, в благодарността на пациентите и моите ученици. Eто вижте, моя пациентка води бебето си на 17 дни да го видя и да ми благодари лично, че съм й дала възможност отново да има нормално лице (17-годишна попада в катастрофа, 6 месеца е в кома със смачкано лице и глава), да порасне, да завърши и да роди. Това за мен е по-голямо и ценно от всички ордени.

(Д-р Кръстинова моли за миг да прекъснем интервюто, за да се снима с младото семейство. Абсолютно й вярвам, че е искрена, защото рядко съм виждала толкова щастлива усмивка.)

Разбира се, благодаря на страната си, че ме уважи. България е страната на моето сърце. Тук съм се родила и тук се връщам всяка година. Надявам се, че по този начин помагам на българските хирурзи. Посвещавам ордена на баща ми и на всички добри български хирурзи.

Симпозиумът по пластична и реконструктивна хирургия, на който сега присъствате, е първи по рода си в България…

Този симпозиум е първи не само в България, но и в света. Това е една моя отдавнашна идея, която чак сега реализирах – да събера на едно място най-добрите специалисти по лицето у нас и в чужбина – специалисти по пластична хирургия и изгаряния, неврохирурзи, офталмолози, стоматолози, лицево-челюстни хирурзи, дерматолози и специалисти по образна диагностика. Много съм щастлива, че успях, защото само заедно може да прогресираме. Хирургът не е сам, а работи в екип. Аз имам две ръце, ако обуча 50 човека, стават 100. Тогава има движение и животът е пълен. Това е бъдещето. Но много е трудно. Мъжете са горди. Те са дошли заради мен, защото ме уважават и обичат. Но те нямаше да ме обичат, ако не бях добър хирург. Ако бях стара, дебела и грозна, също нямаше да ме обичат.

Каза ли ви някой от пациентите, както навремето на баща ви, проф. д-р Генчо Кръстинов: „Когато ми се усмихнете, се чувствам наполовина излекуван“?

Баща ми е един от пионерите на сърдечно-съдовата хирургия. Невероятен човек. Той ми бе не само баща, но и ме научи да съм лекар, да обичам хората, да им давам сила и да се грижа за тях. Навремето беше селски лекар. Хирургът, учеше ме той, трябва да е с широко сърце, за да приеме всичко от пациента – много любов, но и много трудности. Пациентите направо ме „преследват“, имат нужда да ме видят и като им кажа, че са още по-хубави, са щастливи. Дори и крак да ги боли, пак идват при мен. Аз обаче си ги избирам. Не искам да се занимавам с лошите хора или с тези, които нищо не разбират, говоря за естетиката. Казвам им, вие изглеждате добре, аз не съм вашият хирург. На страдащите не отказвам.

Кой от случаите най-много ви разтърси?

Никой случай не ме разтърсва. Аз съм реконструктивен хирург и ми изпращат от цял свят най-трудните случаи. В болницата наричат моите консултации „консултациите на чудесата“. Едно време, когато бях много млада, минаваме на консултация с мосьо Тесие. На другия ден той ще оперира едно дете, което си е направо чудовище. И му казва: „Колко си хубаво, моето дете.“ Помислих, че нещо се обърка. Сега аз съм същата. Защото на практика и най-ужасното чудовище да дойде, вече знам какво да направя, за да го оправя. Разтърсва ме това, че не мога да намеря пари, злобата и завистта на лошите хора, които ни пречат да работим.

Известна сте с метода mask lift при горната част на лицето?…

Създадох го през 1986 г., представлява повдигане на меките тъкани на лицето върху костта. Този метод е естетичното продължение на черепно-лицевата хирургия. Прилича на скалпирането при индианците, малко страшен пример, но точен. Първо свалям кожата и поправям костта на челото, очните орбити, брадичката, които също стареят (с възрастта се появяват бучки, което няма да видите при младо лице). След това повдигам цялата лицева маска и я поставям на мястото. Ако трябва, прибавям и класическия лифтинг при долната част на лицето. С една дума, скулптирам. Всички не могат да го правят, защото нямат необходимата подготовка. Не може само да се опъва кожата. Лицето става плоско. Трябва да имаш усещане за лицето в 3-те плана на пространството. Затова водя моите ученици по изложби, по музеи да гледат скулптурите на великите художници, които са уловили това.

Какво е според вас бъдещето на пластичната хирургия?

Правя операции само с материал от тялото на човека, това е най-доброто. Преди слагах златни пластини в клепачите, но се отказах, тъй като организмът не ги приема. Липофилингът (изсмукване на мазнини от определени места на тялото и инжектиране след обработка в други места по определен начин) е последното революционно откритие. Повечето колеги го използват в естетиката за пълнене на устните, докато аз го използвам изцяло за лицето. Липофилингът е помощно средство, което разкрасява още повече пациентите, подобрявайки качеството на кожата. Има лица, които са много тънки, фини и скулести, и в които няма сланинка. Те остаряват много лошо. Ако дърпате кожата, ще скъсате еластичните нишки, затова трябва да попълвате лицето. Единственото условие е пациентът да е по-пълен. Болницата на д-р Вачкова разполага с най-съвременния апарат за липофилинг. Досега само аз работех с него, но скоро дъщерята на д-р Вачкова, която също е лекар, ще поеме нещата.

Когато заминахте, пластичната хирургия у нас прохождаше. Как я намирате сега?

Познавам повечето колеги от българската Асоциация по пластична, възстановителна и реконструктивна хирургия. С някои заедно сме следвали, други са мои учители или ученици – доц. Евстатиев, доц. Бояджиев, д-р Вачкова. Свестни и почтени хора, добри хирурзи, на добро ниво, които постепенно се борят да го повдигнат, солидна база, на която ще стъпят младите. Не може изведнъж да скочиш на максимума.

Кога една жена трябва да се подложи на пластична операция?

Има хора, които и на 100 години пак са хубави. Други стареят бързо. Има грозни хора, но с вътрешна красота, други са хубави, но нямаш желание да ги приближиш. Няма конкретна възраст за това кога да се оперирате. В един момент решавате, че не се харесвате. Хубаво, направете нещо.

Вие самата подлагали ли сте се на пластична операция?

Вече ви казах, че ще живея още 40 години и трябва да съм млада и хубава. Но по-добре е, ако нещо се прави, да се направи сега. Миналата година грабнах самолета и отидох в Далас при проф. Сам Амра, световно известен хирург и мой приятел. Той ми направи композиционен лифтинг на лицето по собствена техника – отделните части (чело, очни орбити, бузи) се повдигат еднократно, но не странично, както е при класическия лифтинг, а вертикално.

Отношението ви към инжекциите с токсин на ботулизма (ботокс)?

Отрицателно. Във Франция са луди по тях. При мен идват жени, на които само очите им се движат, а лицето не мърда. Страшно е, а те се имат за хубави. Едно лице трябва да живее и да е естествено. В първия момент изпадам в транс и в следващия ги отпращам. Разбира се, в някои случаи е препоръчително. Например при млади хора, които правят тежки бръчки на челото. Но да обездвижиш цялото лице, и при това да се имаш за хубав? Абсолютна грешка. Те стават като чудовища.

…към уголемяване на гърдите с протези?

Силиконът беше забранен във Франция, после го разрешиха. Смятам, че протези трябва да си слагат жени, които знаят много добре какво искат, ясно им е как трябва да се предпазват и знаят, че на 10 години протезите се сменят. Всички останали правят усложнения и по-добре да не си слагат протези. Идва веднъж една жена при мен и казва: „Искам протези, ама никой да не разбере.“ Как да не разбере, като досега си нямала и изведнъж се появиш с гърди? Аз я отпратих.

Как започва денят ви?

Много хубаво. Но имам винаги да правя хиляди работи и въпросът е как да успея. В началото страдах. Докато един ден приятел ми каза: „Представи си, че си кутия, пълна с бижута. Раздаваш, раздаваш и един ден кутията е празна. Няма за другите, няма и за теб.“ Тъй че трябва да раздаваш, да получаваш и малко да пазиш.

От какво се появява блясък в очите ви?
Аз съм щастлив характер. Всичко ме радва.

От какво се нуждаете, за да изглеждате добре?

Най-вече от сън. За съжаление напоследък не спя поради липса на време. Единствено ме притесняват проблемите на семейството ми и на моите пациенти – слава богу, че са редки.

Посещавате ли козметични салони?

Нямам време за тях.

Как се разтоварвате?

От една година играя кикбокс, отдавна тичам два пъти седмично, занимавам се със ски-ходене. Обещала съм си да им отделям повече време. Когато ме ядосат в службата, боксирам крушата. Като дойда в България – ракийката с шопската салата с приятелите и семейството. Във Франция организирам редовно празници, на които се танцува.

Ограничавате ли се в храненето?

Да, за съжаление. Лакома съм. Цял живот ще е така.

Имате ли вредни навици?

Не пуша. Сигурно имам други, но не знам кои са. Нали ви казах, че съм с позитивен характер. Ако нещо си намеря кусур, се лупам по главата и се старая да го оправя. Но имам сума кусури, предполагам.

Каква козметика ползвате? Залагате ли на скъпата?

Не. Ползвам крем Ретин А с витамин А – единствения подмладяващ крем, преди го имаше тук, сега го няма.

Рецептата ви за младост?

Първо, жената трябва да е свободна. Да обича мъжете, но да не зависи от тях. Да не се бие срещу мъжете, защото имаме нужда от тях. Мъжът е друго нещо. Той е друг характер, да го уважаваме, че е друг. Да не искаме той да е наш тертип, но да не позволяваме той ни прави по негов. И да намерим работата, която носи много щастие. Семейство, деца, много важни неща за една жена.

Нещо повече за семейството? Не ви ли притеснява фактът, че синът ви избра друг път?

Мъжът ми е българин, режисьорът Димо Лолов. Синът ми, Савата, също се ожени за хубава и умна българка. Направихме българска сватба във Франция. В ролята си на свекърва спазих всички народни обичаи – хляб, сол, вино… Синът ми е актьор като леля си, актрисата Татяна Лолова. Не страдам, че не наследи професията ми. Аз съм за свободата. Всеки трябва да следва своя път. Той се гордее с мен и аз с него. Когато беше малък, всичките ми пациенти му правеха подарък и той реши, че болните хора са много любезни. Един ден му обясних, че са такива, защото аз се грижа за тях. В живота всичко е давам ти и ти ми даваш. Всеки трябва да дава, не само да взима и той го разбра от малък. И това е част от успеха му в театъра и надявам се в живота.

Източник: eva.bg

Коментари

Коментара

Вашият коментар