ЕКСКЛУЗИВНО! Осъдиха „правдивия“ Антон Тодоров от ГЕРБ за кражба!

Правосъдието

Бащата на Делян Пеески Славчо и журналистката Маргарита Михнева осъдиха стожера на свободното слово и на документалистиката Антон Тодоров.

Делото беше за това, че бившият депутат си позволи да си припише като личен архив в книгата снимка на Делян Пеевски, която всъщност е направил дядо му.

Делото е 6690 от 2016 г. на Софийския градски съд. Съдия Елена Радева е написала решението на 11-ти май 2018г., а мотивите към присъдата е изложила на цели 18 страници.

Ирена Кръстева – майка и Славчо Пеевски – баща на Делян Пеевски, държи в ръцете си Делян. Снимката е направена 1980г. от Кънчо Пеевски – дядото.

Припомняме, че бившият депутат Антон Тодоров е написал в книгата си под фотоса “ Личен архив“.

Снимката обаче беше показана в предаване на журналистката Маргарита Михнева.

Тази е единствената снимка, която документира изписването на новороденото дете Делян от болницата. Тодоров, който днес води предаване, вече не е депутат, тъй като заплаши с уволнение водещия в Нова ТВ Виктор Николаев на живо в ефир.

Заради масовото възмущение, което предизвика репликата му за изстиналото столче, лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и Цветан Цветанов се принудиха да му бият дузпата от Народното събрание и да го озаптят.

източник

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

2 comments

  • СПЕЧЕЛИХ ДЕЛО НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ СРЕЩУ БАЩАТА НА ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ.
    Пеевски-старши е осъден да ми плати 1603,22 лв.

    РЕШЕНИЕ
    № 2864
    гр. София, 06.12.2018 г.
    В ИМЕТО НА НАРОДА
    АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр. С0ФИЯ, Търговско отделение, 15 -ти състав, в публичното заседание осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дончева
    ЧЛЕНОВЕ: К. М.
    Ф. В.
    като разгледа докладваното от съдията Д. т. д. № 3502 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
    Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
    Образувано е по въззивна жалба на Антон Динев Тодоров, представляван от адв. Василев, подадена против онази част на Решение № 936 от 11.05.2018 г., постановено по т. д. № 6690/2016 г. на СГС, ТК, VI – 6 –ти състав, в която съдът е осъдил въззивника да заплати на Славчо Кънчев Пеевски обезщетение в общ за претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди от публикуване в издадената на 04.07.2013 г. книга на ответника „Задкулисието на прехода – България срещу олигарсите“ снимка, представляващо фотографско изображение на двама възрастни и бебе, в общ размер на 2660, 87 лв., от които 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 500 лв. за имуществени такива и 160, 87 лв. лихва за забава върху сумите за периода от 04.07.2013 г. до 01.09. 2016 г.
    Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Първоинстанциониият съд се бил позовал на доказателства, които не съществували, както и на такива, събрани в нарушение на ГПК, игнорирайки релевантните доказателства. Фактът, че ищецът сам твърдял, че бил забравил за дадената на свидетеля М. снима съставлявал самопризнание, че доказателството не е нововъзникнало. Сочи се, че снимката, предмет на производството, не била художествено произведение по смисъла на ЗАПСП и нямала никаква художествена или материална стойност. Недоказано останало твърдението на ищеца, че баща му е направил същата, както и това, че въззиваемият е нейн собственик, а задължението на последния да представи намиращия се у него негатив от фотографската плака не било изпълнено. По делото пред СГС не били установени нито авторски, нито права на собственост по наследство в полза на ищеца. На последно място, налице било противоречие доколкото съдът приел, че деликтът бил осъществен на 04.07.2013 г., а въззиваемият твърдял, че книгата му е подарена от автора на 28.03.2015 г., но не е посочил кога се е запознал с нея.
    Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени, както и за присъждане на съдебни разноски за производствата пред двете инстанции.
    Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че видно от представените доказателства, ясно можела да бъде определена датата, на настъпване на неимуществените вреди. Свидетелските показания на св. М. не се обхващали от преклузията на доказателствата тъй като същите съставлявали новоузнато обстоятелство. Твърди се, че ответникът знаел за съществуването на снимката още от 2010 г., период, предхождащ публикуването й във в. „Галерия“ от 08.12.2011 г. Процесната снимка била продукт на творческа дейност тъй като били постигнати изискуемите според правилата на професионалната фотография визуални ефекти, а именно: добър фокус, правилна композиция, правилна подредба на фигурите, както и умело подбран нисък ракурс, подчертаващ тъжествеността на момента.
    Моли се за постановяване на съдебно Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, както и за присъждане на съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция.
    Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното:
    Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
    За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
    Производството по т. д. № 6690/2016 г. на СГС, ТК, VI – 6 –ти състав, е образувано по искова молба от 01.09.2016 г., с която Славчо Кънчев Пеевски е предявил против Антон Динев Тодоров обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, породени от публикуване на снимка на ищеца, бившата му съпруга и новородения им син в книгата на ответника „Задкулисието на прехода – България срещу олигарсите“.
    Не се спори между страните, а и от представения по делото пред СГС екземпляр от книгата с автор ответника Антон Тодоров става видно, че на стр. 13 от същата е поместена снимка, представляваща фотографско изображение на двама възрастни и бебе, а по нея е положен текст който гласи :“ Ирена Кръстева, Славчо Пеевски и Делян Пеевски, 1980г. източник: личен архив на автора“.
    От представения Договор за отстъпено авторско право на произведение се установява, че Антон Тодоров, в качеството си на автор, е отстъпил за срок от 5 години изключителното право на издателя [фирма] да използва, възпроизвежда и разпространява произведението, озаглавено „Задкулисието на прехода – България срещу олигарсите“. В чл. 16 от Договора страните са уговорили право на възнаграждение на автора, дължимо от издателя, в размер на 10% от продажната цена на продадените и отчетени екземпляри, а с чл. 7 пък авторът е декларирал, че отговаря изцяло при всякакви претенции от трети лица за използването и истинността на включените в творбата илюстрации, документи и др.
    От представеното заверено копие от Удостоверение за наследници, издадено от [община] на 08.01.2015 година, се установява, че ищецът С. К. П. е наследник в качеството си на низходящ на Кънчо Славчев Пеевски, починал на 07.01.2015 година.
    Не се спори, на следващо място, а и от представените множество писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищеца е бил началник-отдел на „Фото отдела“ на държавно предприятие „Българска кинематография“, като видът на осъществяваната от него дейност е производство на филми. Впоследствие е назначен за редактор, след това като завеждащ документация външен отдел/ на тези две длъжности е осъществявал журналистическа дейност/, а най- накрая е повишен в длъжност старши инспектор- завеждащ личен състав. Същият е бил член на Съюза на българските журналисти.
    От събраните по реда на чл. 176 от ГПК по делото пред СГС гласни доказателства се установява, че въззиваемият не разполага с негатива на процесната снимка и нейния оригинал, както и че на същата няма знак, който да идентифицира автора й.Ищецът признава, че снимката е била публикувана във в. „Галерия“ и в. „168 часа“, което е извършено с неговото съгласие, но за което последният не е получил възнаграждение.Тези публикации, признава страната, са извършени преди публикуване и издаване на книгата на ответника.
    От обясненията на ответника Т. се установява, че създадената от него книга не е продукт с търговски характер, а е израз на желанието му да разкрие какво стои зад решението за назначаване на Д. П. за директор на Д..
    От показанията на свидетеля В. Х. се установява , че Славчо Пеевски се е ядосал,че снимката е публикувана без негово съгласие, а не че там са изобразени бившата му съпруга и детето му.В качеството му на публична личност, бил разстроен, че се публикува снимката, тъй като има лошо отношение към семейството му. Кръвното му се вдигнало, взимал лекарства.
    От показанията на И. Я. се установява, че с ищеца се познават отдавна,тъй като са съседи. Казва,че не е бил на отразеното на снимката събитие,но е виждал същата в семейния албум на Пеевски.Твърди, че снимката е направена от бащата на Славчо Пеевски, но предполага,че последният му е казал това обстоятелство.
    Свидетелят Маргарита Димитрова-Михнева твърди, че процесната снимка е добила публичност за първи път в нейно предаване, излъчено по телевизия „Канал 3″ през 2010 г. По отношение авторството същата сочи, че е разбрала от ищеца, че снимката е направена от неговия баща, който е бил професионален фотограф. Дава показания, че процесната снимка, като част от предаването и наред с други предоставени й от ищеца, са били записани на диск, който се пази от телевизията и оттам се излъчва в интернет. Оттам вече всеки може да вземе снимките. Свидетелят споделя, че снимката не може да е личен архив на ответника, а според нея, последният се е сдобил с въпросното фотографско изображение в студиото на воденото от нея предаване, където ответникът за първи път е видял снимката.
    От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото пред СГС съдебна компютърно – техническа експертиза се установява, че процесната снимка е качена в интернет пространството заедно със статия във в. „Г.“ на 01.12.2011 г., а впоследствие и на 14.06.2013 г. Вещото лице е посочило двата линка, на което е открило тази информация, като пояснява, че източник на този документ /снимката/ не е посочен.
    По делото пред СГС е прието неоспореното от страните заключение на излушаната съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което книгата на въззивника е излязла в тираж от 3 061 бройки, с цена на реализацията от 5 лв., а приходите от продажби са в общ размер от 15305 лв. Експертът е установил, че обичайното възнаграждение за използване на обекти на авторското право от вида, посочен по делото – 1 брой фотография за книжно тяло, към 2008 г. е в размер на 612,50 лв., а ако съдът приеме, че е налице основание за увеличението му на база коефициента на инфлация за периода 2009 – 2013г., то тогава размерът е 676,81 лв. , а законната лихва от датата на издаване на книгата -04.07.2013г. до подаване на исковата молба в съда – 01.09.2016 г., е в размер на 217, 59лв.
    Останалите представени писмени доказателства настоящият състав намира за неотносими към настоящия спор.
    При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
    Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 94 от ЗАПСП ( приложим към датата на подаване на исковата молба 01.09.2016 г., сегашен чл. 95 след изменението на закона с ДВ, бр. 28 от 2018 г.) и акцесорен такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
    Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП в редакцията й към подаване на исковата молба, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Със същата законодателят е въвел едно специфично проявление на общия принцип на чл. 45 от ЗЗД в областта на авторското право и сродните му права с отчитане на тяхната специфика.
    Предпоставките за уважаване на иска по чл. 94, ал. 1 от ЗАПСП са: нарушаване на авторското или на някое от сродните му права; вина у нарушителя; вреда, причинена от нарушението; причинна връзка между нарушението и вредата.
    В конкретния случай, за да е налице твърдяното от ищеца нарушение на претендираното от същия авторско право върху процесната снимка, релевантен е въпросът дали същата следва да бъде разглеждана като обект на авторско право, определящ я като закриляно произведение. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, а в т. 1- 10 законодателят неизчерпателно е изброил различни обекти.Фотографските произведения попадат под закрилата на ЗАПСП.
    За да бъде една фотография годен обект на авторското право,тя трябва да има т.н. художествен характер и да спада към т.н.художествена фотография или да отразява постижения на изкуството,науката и културата.Под понятието „художествен характер“ би следвало да се разбира онова естетическо,пространствено,композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията,което по безспорен начин го класифицира като произведение на изкуството.
    В конкретния случай, както вече бе посочено по – горе, не се спори, че в процесната книга е използвана лична снимка на ищеца. Макар и естетически издържана, настоящият състав намира, че последната не е резултат от творческата дейност на автора си и не притежава признака художественост, а е в резултат на рутинно усилие. Съдът приема, че снимката се отнася до определена случка от живота на ищеца – раждането на сина му Делян Пеевски, свързана с неговата личност, но същата не представлява артистична проява или произведение на изкуството доколкото същата не разкрива онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане, което по безспорен начин да я класифицира като такова. При направата на процесната снимка авторът не е положил някакво интелектуално усилие и настоящият състав не я квалифицира като „художествена фотография“,представляваща произведение на изкуството.
    Предвид изложеното, доколкото не е налице защитен обект на авторското право по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП, предявените от ищеца искове се явяват неоснователни и, като такива следва да бъдат отхвърлени.
    Дори и ако процесната снимка бъде квалифицирана като произведение на изкуството и като такава представлява годен обект на авторското право,то С. П. не доказа в процеса,че е носител на авторските права за същата,факт за който той носи доказателствената тежест.
    Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай, ищецът, комуто съгласно изготвения с Определение № 6225 от 23.10.2017 г. на СГС доклад по делото е разпределена доказателствената тежест да установи авторското си право, не доказа в условията на пълно и главно доказване твърденията си, че същият е собственик на авторското право върху процесната снимка. Макар от представения по делото пред СГС заверен препис от Удостоверение за наследници да става ясно, че Славчо Пеевски е единствен законен наследник на покойния си баща К. П., за недоказани настоящият състав намира твърденията на ищеца, че именно неговия наследодател е направил спорната фотография.
    До доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето,което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове,отразяващи авторски филмов материал.Доколкото се касае до снимка,правена през 1980 г.т.е. преди дигитализацията,то за автор на същата следва да се приеме лицето,съхраняващо оригинала на негативите на филма.
    Самият ищец,признава в процедурата по чл.176 от ГПК,че не е успял да намери негативите и оригинала на процесната снимка,както и ,че върху процесната снимка няма знак на баща му като неин автор.
    Свидетелят И. Я. дава показания ,че не е бил на събитието,което е документирано на процесната снимка, но предполага,че му е казано от С.,че е правена от баща му ънчо Славчев Пеевски. Виждал е снимката в албум с домашни снимки от едно време на П..
    Свидетелят Д. сочи, че „той каза, че баща му на Славчо е правил тази снимка“ (л. 361).
    Въз основа единствено на свидетелските показания на И. Я. и Маргарита Димитрова-Михнева, които не са очевидци на заснемането на снимката от бащата на ищеца,а възпроизвеждат казаното им от Славчо Пеевски в този смисъл, настоящият състав не може да направи единствения възможен извод,че автор на процесната снимка е бащата на ищеца,при положение,че последният не разполага нито с негатива,нито с оригинала й,нито снимката съдържа знак на Кънчо Пеевски.Ето защо и с оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса,настоящият състав намира за недоказан факта,че Кънчо Пеевски,чиито единствен законен наследник е ищеца Славчо Пеевски, е автор на процесната снимка.
    Тъй като ищецът не е носител на авторските права върху фотографията, то той не е материалноправно легитимиран да предяви исковете,заявени в настоящето производство,поради което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
    Доколкото изводите на Апелативен съд С. не съвпадат с изводите на Софийски градски съд, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено друго, по силата на което предявените искове бъдат отхвърлени, като неоснователни.
    С оглед изхода на делото, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените от същата съдебни разноски за производството както пред настоящата инстанция, така и за това пред СГС, а именно сумата от 1550 лв. за производството пред първоинстанционния съд от които 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар и 350 лв. депозит за изготвяне на изслушаното по делото заключение на съдебна компютърно – техническа експертиза, както и 53, 22 лв. държавна такса за настоящото производство или общо сумата от 1603, 22 лв.
    Водим от горното, съдът
    Р Е Ш И :

    ОТМЕНЯ Решение № 936 от 11.05.2018 г., постановено по т. д. № 6690/2016 г. на СГС, ТК, VI – 6 –ти състав, в частта, в която Антон Динев Тодоров е осъден да заплати на Славчо Кънчев Пеевски на основание чл.94 ЗАПСП обезщетение за претърпени от Славчо Кънчев Пеевски вреди от публикуване от ответника Антон Динев Тодоров на страница 13 в издадената от него книга „З. на п. – България срещу олигарсите“ снимка, представляваща фотографско изображение на двама възрастни и бебе, с положен под нея текст „Ирена Кръстева, Славчо Пеевски и Делян Пеевски, 1980 г., източник: личен архив на автора“, в размер на сумата от 2 660,87 лв.,представляващо сумарна величина от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 04.07.2013 г. до 31.08.2016 г.включително,в размер на 160,87 ст. и обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 2000 лв.,ведно със законната лихва върху сумите от 500 лв. и 2 000 лв.,начиная от 01.09.2016 г. до окончателното им заплащане, както и в частта по отношение на разноските,които двете страни са осъдени да заплатят, вместо което

    ПОСТАНОВЯВА :
    ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените Славчо Кънчев Пеевски ,ЕГН: [ЕГН], а адрес: [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 2, ап. 27 против Антон Динев Тодоров, ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, ап. 109 искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от публикуването от ответника на страница 13 в издадената от него книга „Задкулисието на прехода – България срещу олигарсите“ снимка, представляваща фотографско изображение на двама възрастни и бебе, с положен под нея текст „Ирена Кръсетва, Славчо Пеевски и Делян Пеевски, 1980 г., източник: личен архив на автора“ за сумата от 2 660,87 лв.,представляваща сумарна величина от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 04.07.2013 г. до 31.08.2016 г.включително, в размер на 160,87 ст. и обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 2000 лв.,ведно със законната лихва върху сумите от 500 лв. и 2 000 лв.,начиная от 01.09.2016 г. до окончателното им заплащане.

    ОСЪЖДА Славчо Кънчев Пеевски, ЕГН: [ЕГН], а адрес: [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 2, ап. 27, да заплати на Антон Динев Тодоров, ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, ап. 109, сумата от 1603, 22 лв. (хиляда шестстотин и три лева и двадесет и две стотинки) съдебни разноски за двете инстанции.
    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

  • От какъв зор трябва постоянно да ни занимават с това явно недоразумение?

Вашият коментар