Защо да раждаме деца в една прогнила държава, където наглостта е предпоставка за успех?!

Без категория

МАЙКА В БЪЛГАРИЯ Демографска криза, направо катастрофа.

В моето детство си спомням колко много деца имаше, сега са малко, много, много малко. Държавата смята майките, също както и пенсионерите, за основните търтеи, които изяждат държавния бюджет. Защото политиците не виждат смисъл да подпомагат децата – та те не гласуват.

Семейства вече има рядко. Има съвместно съжителство.

Съжителстваш си с някой, който не знаеш дали утре ще продължи да съжителства с теб, нямате взаимно права и задължения, и като се появи детето, изведнъж се оказва, че ако съжителстващият няма чувство за отговорност, си оставаш самотна майка, която трябва да доказва произход, да го съди за издръжка, да го издирва за всяко нещо, свързано с детето…

Детските стоки са луксозни! Обикновени ританки струват колкото блуза среден клас на майката. С тази разлика, че обикновено омаляват за две-три седмици.

И са некачествени. Памперсите заформят едно значително перо в разходния бюджет. Златни ни излизат, направо. Пюрета, сокчета, бисквити, биберони ….всичкото това струва пари, които не могат да се осигурят дори с две нормални средни за страната заплати.

И снижаваш качеството – вземаш по-евтини пюрета и сокчета, наблъскани с нишестета и захар, евтини шишета и колички за разходка. Лишаваш себе си, за да има за детето ти. Държавата ти подхвърля едни мизерни детски /и то ако си на ръба на оцеляването, ако си на нормална заплата, няма такова нещо/, с които нищо не може да се купи. Но таксата за яслата и детската градина си я иска – всеки месец! Ако, разбира се, успееш да си вредиш детето там.

Не дай, Боже, детето ти да се разболее. Без да упреквам никого, за пенсионерите лекарствата са безплатни или с намаление. За децата обаче – не!

Всяка настинка коства на родителите минимум 60-70 лева. Всичко детско е скъпо! Нали децата са ни най-скъпото, ще плащаме, нямаме друг избор. Ще плащаме сами, ако детето ни е с увреждания и се нуждае от асистент, от специални съоръжения и медицински изделия или дефицитни лекарства. Ще просим по телевизии и институции хората да се смилят да дарят някой лев, защото държавата отказва лечение в чужбина на детето и се налага сами да се справим, защото животът на децата е най-важното нещо.

Къде е държавата? За българчетата тя е мащеха, която постоянно ги държи в ъгъла. Те нямат права, майките им нямат права. Дори преди няколко години държавата съди майките, по погрешка взели обезщетения за майчинство и позволили си голямото престъпление да дадат децата си на ясла или градина и да не върнат парите! Защо не – направо са престъпници, държавата няма прошка за тях! За престъпниците има амнистии, но за майките – няма!

Колко са децата със специални потребности? Какво е направила държавата за тях? Какво е направила, ако трябва да си говорим, и за здравите дечица? Детски площадки ли има, градинки ли останаха по градовете от застрояването, детски лагери ли има да можем да си пратим децата на почивка, условия за спорт ли има?

Една нация започва да се топи, когато не вижда надежда. Дори в най-трудните времена българките са раждали деца. Сега обаче – за какво? Да произвеждаме гастербайтери, да раждаме деца в една прогнила държава? Където наглостта и простотията са предпоставки за успех?

Не остава време. Не остава време за раждане, за възпитание, за отглеждане на децата. Имаме време само за оцеляване. А се оцелява най-лесно сам…. Елена Гунчева

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар