Интервюто с Бейл: Мързелът е моят порок – Европейски футбол

Спорт

Адски пек е в Арройомолинос, на 30 км от Мадрид. Изкуственото покритие на терена мирише на изгорели гуми. Гарет Бейл е готов за рекламни снимки, а няколко служители по сигурността пречат на любопитстващите хора да влязат в обекта, а дори и да останат на близък паркинг. Уелсецът говори със своите агенти и единствената чута на испански от устата му дума е „hola” („здрасти”) към група деца, които го поздравяват и му стискат ръката. Невъзможно е да се издържи на слънцето, но на него не му избива пот, когато го карат постоянно да прави нови дубъли. Има камери, фотографи, служители по продукцията… Агентите на Бейл не се отдалечават и на метър и сядат с него в една малка съблекалня по време на интервюто (проведено на английски). Между дубъл и дубъл крилото поиграва футбол с тях и с един помощник-фотограф.

–         Кое Ви прави щастлив?

–         Предполагам това да съм здрав.

–         А във футбола?

–         Това да нямам контузии и да мога да играя.

–         Каква беше мечтата Ви като малък?

–         Мисля, че като на всяко друго хлапе – да стигна до професионалния футбол. Гледаш професионалистите по телевизията и ти се струва, че това е много хубаво нещо. Като дете не мислиш за печелене на едно или друго, а само за достигане до това ниво. И моят късмет е, че успях да го постигна.

–         Мислили ли сте някога да хвърлите кърпата и да го зарежете?

–         Не, не и сега, разбира се (б.и. – усмихва се). Може би в бъдеще, но за момента не.

–         Коя е най-трудната страна от футбола, онази, която не се вижда отвън?

–         Многото пътувания, това да си далеч от семейството си толкова често, да живееш в друга страна. Искаш да си близо до семейството си, до децата си, до приятелите си… но трябва да прекарваш много време извън дома, в път. А после ти трябва доста време да се възстановиш от тези пътувания.

–         Кои критики Ви дразнят?

–         Никои (б.и. – разсмива се). Всичко е въпрос на мнения. Трябва да пишат нещо и по някакъв начин да си продават вестниците. Така че съм свикнал да се пишат и добри, и лоши неща… и не му придавам голяма важност.

–         Видели ли сме най-добрия Бейл в тези четири години в Реал Мадрид?

–         Надявам се тепърва да се види. Истина е, че имаше велики моменти, но и не толкова добри.

–         Преди последния финал в Шампионската лига казахте, че сте играл и тренирал с болки, както и че е трябвало да почивате повече след операцията. Защо не го сторихте?

–         Да, от една страна днес е лесно да се каже, че е трябвало да си почивам повече, но когато си бил контузен извън терена в течение на три месеца и си гледал съотборниците си в игра, нямаш търпение да се завърнеш и аз точно това сторих. Трябваше за целта да вземам много болкоуспокояващи. Да, сега мисля, че е трябвало да си оставя повече време за възстановяване, за да мога да играя много по-добре и да правя онези неща, които не можех заради болките в глезена. И да, ако можех да се върна назад, щях да си дам повече време за пълно оздравяване.

–         Казахте също, че миналият сезон Ви е обезсърчил заради контузиите. Кое се оказа най-болезненото от всичко?

–         Точно това, че бях контузен. То само по себе си е достатъчно лошо.

–         Разбирате ли защо има хора, които Ви смятат за „стъклен” футболист?

–         Футболът е спорт, който събужда страсти, и е нормално всеки да има мнение. Контузията е нещо много обезсърчаващо, когато си професионален спортист. Разбира се, че бе много трудно това да не мога да играя, ала изкарах добра лятна подготовка и тренирах здраво, за да помогна на отбора си да спечели още трофеи.

–         Какво правите, за да се откъснете от футбола?

–         Обичам да играя голф, да се наслаждавам на живота и на своите приятели.

–         Кое смятате за най-трудното в испанския футбол? Наложи ли Ви се да промените своите игрови характеристики заради него?

–         Не да ги променя, но да се подобря, което е належащо, без значение дали играеш в Испания или Италия. Всяка година трябва да се подобряваш, за да растеш. Когато дойдох в Испания, исках да опитам нещо различно в този футбол и да стана по-завършен играч. Мисля, че успях в това, пък и спечелих много трофеи, което е най-важното.

–         Коя е най-голямата разлика между испанския и английския футбол?

–         Британският футбол е много по-бърз и по-физически. В Испания е много по-техничен и тактически.

–         Кое е най-доброто нещо у Вас?

–         Не зная (б.и. – засмива се). Докато сме здрави аз, семейството и приятелите ми, докато сме щастливи, не мога да искам повече.

–         А най-лошото?

–         Доста съм мързелив (б.и. – пак се разсмива). Това е моят порок. Вероятно е най-добрият отговор.

–         Какво Ви харесва в Испания и Мадрид?

–         Велик град, хубав, с много култура и отличен климат.

–         Какъв е Зинедин Зидан, когато ги няма камерите?

–         Много спокоен. Обича да се наслаждава на футбола. Същият е и пред камерите.

–         Какво харесвате у него като треньор?

–         Същото. Обича играчите му да се наслаждават на футбола и когато го правят, отборът играе по-добре.

–         Какво иска от Вас на терена?

–         Когато атакуваме, иска да изразяваме същността си като индивидуалности, но когато защитаваме, иска да го правим като едно цяло, да сме компактни и да си помагаме един другиму.

–         Най-добрият съвет, който са Ви давали?

–         Във футбола – да продължавам да се трудя здраво. Защото може да имаш целия талант на света, ала без работа няма да стигнеш далеч.

–         А в живота?

–         Честно казано, не зная. Може би да се радвам на всеки миг и да съм възможно най-щастлив.

–         Кое най-много Ви харесва във Вашата работа?

–         Това, че превърнах детската си мечта да съм професионален футболист в реалност.

Елеонора Джовио, „Ел Паис”

Източник: sportal.bg

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар