Искам румънско гражданство! Унизително ми е да живея в България! /потресаваща изповед на една жена/

България

Не искам да живея в България!

Не искам да ме унижават всеки ден, всеки час, да се подиграват с мен и да ме мачкат.

Аз съм обикновена средностатистическа българска жена. На 63. Цял живот съм работила. На смени, понякога извънредно, здравето ми отиде да се трудя за един или друг бизнесмен. Пръстите ми се изкривиха да пиша отчети и да водя счетоводство, понякога денонощно. Като станах на 50 ми казаха – ако искаш да работиш, ще е без заплата. За мястото ти чакат 100 души. Ще ти плащаме на ръка, а ти имаш избор – или да се съгласиш, или да си ходиш.

Съгласих се. Нямах избор. Съпругът ми беше болен, дъщерите студентки. Така започнах в три фирми едновременно. С по 200 лева хонорар от всяка, а парите ми даваха в плик. Мълчах, защото нямаше на кого да се оплача, защото щях да остана и без тях.

За да издържам децата, започнах да мета и два входа и да почиствам през вечер офиси. Отново с пари на ръка, без договор, без нищо. През цялото време си търсех нормална работа, но ми казваха, ти си над 50, търсим си младички и да знаят езици. Дори за портиерка на един склад не ме назначиха, понеже съм имала висше образование, а за длъжността трябвало средно. И щели да нарушат закона.

През лятото ставах камериерка в хотели, всичко ми се изкриви от метене и лъскане. Имам шипове навсякъде, хвана ме и артрит. А нощем поддържах счетоводството на трите фирми в малката стаичка, в която ме бяха настанили с още три жени. Те спяха и аз изчислявах на тъмно. Само на светлината от стария лаптоп. В резултат на това ми се отлепи ретината на едното око и сега виждам само с лявото.

Изучих децата, дойде време да се пенсионирам. Изчислиха ми стажа, изчислиха вноските и казаха – ще чакаш, защото нямаш стаж за пенсия. Ще ти дадем по старост. Отидох на ТЕЛК заради окото, шиповете, артрита и жестокия ревматизъм, който получих, плюс хроничната хипертония, която си докарах от претоварване и напрежение.

След дълги комисии и съвещания ми дадоха пенсия по болест 200 лева.

Съпругът ми е с инсулт и поличава 250. С 450 лева трябва да изкарваме месеца. А лекарствата ни са 230 лева с намалението. Не пускаме отопление, стоим на студено, но артритът адски боли от студа. Грея се на котлона, докато готвя поредната супичка. Не сме яли месо от месеци. Купувам по две ябълки от изгнилите, защото са по-евтини. Купувам дребни и меки картофи, преоценен хляб, дебна за промоции за лук, брашно, пластмасов ориз и от тези боклуци здравето ни съвсем се влошава.

Една съседка се смили над мен и ме взе на екскурзия до Румъния. Имали свободно място в колата. Това беше така наречената шопинг-екскурзия за един ден.

Бях изумена. Същите лекарства нашите там струваха два пъти по-малко. Сирене, хляб, месо, та дори и сапун бяха двойно по-евтини. На щандовете дори имаше български стоки, но с по-ниски цени.

В същото време прочетох, че средната пенсия в Румъния е 240 евро! И започват поетапно увеличение с по 30 процента на година, а след три години старите хора ще получават два пъти повече!

А ние тук тръбим от сума ти време, че ще получим увеличение с 5,7 процента през юли. При мен то е равно точно на пет евро, а при съпруга ми на шест!

Уморих се да живея в България!

Уморих се да се боря всеки ден да оцелея, а после да се питам, а утре ще оживея ли. Ще имаме ли пари да си купим лекарствата, ще заспим ли гладни, или някой добър човек от блока ще ни даде вчерашния си хляб, или някое старо одеало да се стоплим.

На много хора може да звучи несериозно, но искам да кандидатствам за румънско гражданство.

Там ще живея като човек.

Тук държавата гледа на мен като на боклук!

Данка Стефанова, вишист, икономист, понастоящем пенсионер и бъдеща просякиня

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар