Когато капитализмът разбере, че раздава безплатен обяд

Без категория

Все още има прекалено много хора, които истински вярват в либерализма и натрапват неговата основна догма: „пазарът” и частната инициатива могат да разпределят капитал по-добре от атрофиралата и корумпирана държава.

Примерът с Tesla, легендарният производител футуристични електрически автомобили, който има за цел да трансформира света чрез устойчиви и чисти източници на енергия, може да се окаже поучителен за тях.

Преди месец и половина неговият идеен създател Илон Мъск, получи 50 милиарда долара персонална парична премия от борда на директорите.

50 милиарда долара – по всяка вероятност това е сума, която надхвърля приходите на самата компания за краткото ѝ съществуване.

Но акционерите вярват, че това е подходящото възнаграждение за цялото това визионерство и изобретателност.

Наскоро Мъск изнесе своя първи доклад пред акционерите за печалбите на компанията чрез телеконференция. Печалби ли казах? Поправям се. „Компанията хвърли на вятъра още 1,1 милиарда долара през последното тримесечие. Тази сума е със 70% по-голяма от тази за същото тримесечие миналата година”, пише Саймън Блек, международен предприемач и сътрудник на Wall Street Journal. „ И още по-лошо – Tesla губи пари с неочаквано темпо. Това вероятно ще приключи в идните месеци”. Има се предвид, че инвеститорите на фондовата борса ще престанат да поверяват милиарди на гения, тъй като парите се изливат в гигантска яма.

По време на телеконференцията, инвеститори и финансови анализатори неколкократно питат Илон Мъск с какви идеи ще върне Tesla отново на върха и ще преодолее производствените недостатъци. Илон отговори, че смята тези коментари за „отегчителни” и закостенели, демонстрирайки раздразнение пред инвеститорите.

Така Саймън Блек стига до първото от новите правила на капитализма на бъдещето. Очевидно, във въпроса му има нотка сарказъм:

„Компаниите вече нямат нужда да генерират печалби?”

Да, защото не само Tesla следва това ново правило. Със своето приложение, мултинационалната компания от Сан Франциско Uber успява да свърже хора от 616 града, които притежават коли и искат да станат шофьори на такси, с хора, които имат нужда от техните коли – очевидно срещу някакво заплащане. Компанията обаче губи пари с феноменална скорост, като през 2017 г. те се равняват на не по-малко от 4,5 милиарда долара. „Всеки път, когато пътувате с Uber, Uber губи пари. С други думи, глупаците, които са инвестирали в Uber, субсидират вашето пътуване с такси”.

Ако има нещо, което наистина изправя косите на финансовите капиталисти, то това е мисълта, че със своите пари подпомагат някой, който е по-малко заможен от тях самите. Съзнавайки, че сипва още сол в раната, Саймън Блек казва:

„Netflix”, известният доставчик на филми и телевизионни сериали, който функционира чрез абонаменти, „също непрекъснато търпи загуби. Пропилява повече от 2 милиарда долара, предоставени от акционерите му, за да създаде оригинално съдържание. Всеки път, когато гледате своите сериали, инвеститорите субсидират вашето вечерно забавление”. Дори и да купите кола, произведена от Tesla, покупката Ви е субсидирана от акционерите. Или поне значителна част от прекалено многото добавени аксесоари. Така акционерите и финансистите плащат част от това, което според „пазара” Вие, като клиент, сами трябва да платите.

Обикновено държавата е тази, която субсидира някои стоки от първа необходимост (хляб) или услуги (публичен транспорт), което изправя на нокти догматичния капитализъм, който цели да завземе тези сектори и да ги подчини на пазара, тоест да генерира печалба като направи платения транспорт по-скъп, отколкото е.

Но Блек отива още по-далеч. Той прави списък с редица стартиращи, новосъздадени компании, които се базират на някои брилянтни идеи (споделянето на автомобили или доставката на храна до домовете). Тези фирми са регистрирани на фондовата борса и са финансирани с рисков капитал. За да привлекат клиенти, първоначално те предоставят безплатно своите услуги на нови потребители. Очевидно така губят пари с главоломни темпове.

WeWork е компания, която отдава под наем офиси по света за кратки периоди от време. Тези, които използват системата им за пръв път при наемането на офис, намират малка бутилка текила, за която плащат инвеститорите. В Сан Франциско пък се наслаждават на страхотни ястия от неизброимо много стартиращи компании за доставка на домашно приготвена храна, като всяка една от тях предлага на новите си клиенти безплатни ястия.

„Няма безплатен обяд” – за когото и да било – е първото правило на капитализма, което повтаря и известният монетарист Милтън Фридман от Чикагската школа по икономика. Това правило е отстоявано като норма и основа на етиката на свободния пазар. Въпреки това „глупаците, които инвестират в тези новостартиращи компании, купуват обяд, дрехи, коли и текила на мързеливите си клиенти”. И това се случва, защото тези компании губят страшно много пари. Изглежда, че генерирането на печалби е нещо като мода, останала в ХХ век… „Около 10% от компаниите с индекс за оценка S&P 500, трябва да заемат пари, за да платят лихвите по своите заеми”, казва Саймън Блек, но „изглежда това няма значение, защото има тълпи от инвеститори, инвестиционни фондове и банкери, които са щастливи да имат честта да налеят още капитал в тези компании. Това не е нормално: противоречи на елементарните финансови правила. Предполага се, че компаниите би трябвало да генерират печалби за своите инвеститори. Но инвеститорите продължават да хвърлят капитал в тези бездънни кладенци, докато в същото време вярват сляпо на основатели като Илон Мъск.

Да, да. Всичко е за сметка на акционерите.

Това, което Саймън Блек описва, е крайната противоречивост на неконтролирания капитализъм. Влива се колкото се може повече капитал, докато се плаща колкото се може по-малко за труда, който е извършен. Печалбите са за привилегирования 1%, който трябва да инвестира безмерно много пари в „предприятия”, които или, като Tesla, имат луксозен, но прекалено ограничен пазар, или обслужват пазар, в който няма пари и се работи без заплати. Uber е забележителен пример за това: собствениците на коли, които вече не могат да си позволят да ги притежават, се опитват да спечелят малко пари, като предлагат себе си като шофьори на таксита на клиенти, които вече не могат да си позволят да платят за такси. Стартиращите компании, които доставят пици, може да използват приложения, което е находчиво и остроумно. Но в крайна сметка предлагат неособено добра храна (пица), която не струва скъпо, като претоварват случаен колоездач, който доставя храната и след това не получава достатъчно пари.

Всичко това, с отвратителна сантименталност, се нарича „икономика на споделянето”. Икономиката на споделянето в действителност не е нищо повече от „пазар на труда, който води до просешка тояга”. Предлагат се услуги на масата от хора, които все по-рядко могат да си позволят такива услуги. Междувременно потребителите отмъкват по някое промоционално безплатно ястие от инвеститорите. Инвеститорите вече нямат идеи, те вече не знаят къде да инвестират многото милиарди, които имат и ги хвърлят на Илон Мъск, Безос (Amazon) или Зукърбърг, или на непознати новаци, които евентуално да им донесат късмет. Инвестират в някой нов Зукърбърг. Това са хора, които прахосват капитали в огромни размери по безразсъден начин.  

„Не ви е нужен Нострадамус, за да разберете, че всичко това ще завърши рязко и болезнено”, заличавайки цялата монетарна икономика.

Автор: Маурицио Блонде, Geopolitica.ru
Превод: Десислава Пътева, A-specto.bg

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар