Мутрокрацията закъса за качествени българи

България

Първи бе Иван Костов.

Сега е ред на Бойко Борисов да се опита да спре кръвотечението на България.

От близо 20 години, който дойде на власт, си въобразява, че с него страната придобива непреодолима привлекателност, на която не могат да устоят милионите българи, напуснали я по принуда или просто с отвращение.

Държавната агенция за българите в чужбина обяви миналата седмица, че ще кани с писма българите зад граница да се върнат в родината си, която вече била в състояние да им осигури добра работа.

Дали е така?
Костов пръв забеляза след 10 години преход, че за много българи той не означава нищо друго, освен широко отворен изход към по-достоен живот в чужбина.

През пролетта на 2000 г. тогавашният премиер лансира инициативата си „Българският Великден“ под девиза „България има нужда от вас!“. Държавата се изправи по това време пред непознато изпитание, защото започна преговори за членство в ЕС и се чудеше как да ги води. Управляващите се чувстваха неуверени, гледайки отвисоко на своите съграждани, и затова им хрумна, че най-лесно ще си решат задачата, ако заложат на помощта на българи в чужбина, които вече са понаучили особеностите на живота в Европа.

„За мен като министър-председател на България е чест да се обърна към всички вас с думите: България има нужда от вас. България – изправена пред предизвикателствата на преговорите за присъединяване към Европейския съюз – има нужда от млади, образовани и успели българи, които да допринесат със своята енергия и професионален опит за тяхното бързо и успешно осъществяване.“
Уверен в своята непогрешимост, Костов не забеляза, че слага началото на нечестно разделяне на българите на лоши и добри, което следващите правителства щяха да развият с още по-голямо усърдие. Лошите са в България, защото тях властта си ги знае какво могат и те никога не я обслужват толкова добре, колкото тя ги обгрижва. Добрите са навън, защото успяват дори без нейна помощ.
Само година по-късно на Костов му просветна, че може би греши, защото през 2001 г. вторият „Български Великден“ се запомни с предизвикателния емигрантски лозунг „Срам ни е от вас“. Издигна го изписан върху тениска една млада българка на работа в Брюксел – Любка Качакова, – която след два месеца спечели парламентарните избори в 24-ти софийски район срещу… Иван Костов. След това стана зам.-министър на икономиката.
Правителството на Симеон Сакскобургготски, което в най-голяма степен можеше да се определи като кабинет на българите от чужбина, дойде точно със заблудата, пропагандирана усърдно от Костов, че някой отвън ще ни оправи. По този начин и самият Костов стана излишен, а един мандат по-късно разочарованите от Симеон и неговите знаменити 800 дни бяха толкова объркани, че дадоха властта на Сергей Станишев – човек без трудов стаж също като Симеон. Сиреч от един външен „успешен“ българин, та на друг, вътрешен.
2009 г. бе възлова за прокарването на дебела, или по-точно дебелашка разделителна линия между българите у нас и в чужбина. Заслугата бе на тогавашния софийски кмет Бойко Борисов, който се готвеше четири месеца по-късно да стане премиер. Поканен на традиционната молитвена закуска в САЩ, той разви на 3 февруари 2009 г. пред българи в Чикаго знаменитата си теза за лошия човешки материал в България.
Струва си да бъде цитиран точно, защото подобни мисли не бива да се забравят: „Каква е основата на населението в момента – 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията… Все едно че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води и под строй отиват да гласуват за Станишев. И вие – милион и половина, дето избегахте…Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: „На тебе разчитаме“.
Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз“. Борисов даде за пример Украйна и Унгария. „Българите в Украйна се асимилират от украинската държава бавно-бавно, защото са качествен материал. А в България – нищо. В Будапеща българите са за пример. Навремето Будапеща се е изхранвала само от българи градинари. И до ден днешен, ако кажеш аз съм българин градинар, те возят в трамвая без пари“, разказа бъдещият премиер.
И той заложи донякъде на кадри от чужбина (например на финансовия министър Симеон Дянков и еврокомисарката Кристалина Георгиева), но те не потвърдиха тезата му, че „външните“ българи са по-качествени от „вътрешните“. Сега пак се връща към същата теза, но с условието, че не кани емигранти за министри.
Това се подразбира от факта, че писмата до нашенците зад граница се пишат не от негово име, а от средното ниво на администрацията, каквато е Държавната агенция за българите в чужбина. Сиреч заповядайте, но недейте да си вирите носовете като „великденчета“.
От Костов досега постепенно настъпи важна промяна. Преходът ни изведе до пълна победа на мутрокрацията, която кара вече трети мандат. Може би по тази причина близки до нея социолози ни уверяват така упорито, че преходът е приключил. Тя се оказа най-успешният политически модел за България, която първоначално не съзнаваше, че върви по пътя на криминална трансформация.
След като по метода на пробата и грешката се сдобихме с най-успешните управляващи, а управляваните продължават да са лош материал, очевидно между двете групи се отваря пропаст, която може да бъде запълнена само от по-добър междинен материал. По мнението на Борисов и неговите чиновници той трябва да се търси сред българите в чужбина. Фактите потвърждават тяхната правота.
Нашите емигранти са най-големите чуждестранни инвеститори в България, защото на година пращат на бедните си роднини над 1 млрд. евро (според статистиката на БНБ за 2017 г.). Вярно е, че отвън идват главно пари за лично харчене, но щом излязат на пазара, държавата си прибира от тях 20% ДДС. Това са 200 млн. евро в бюджета „от въздуха“. Но потенциалът е по-голям.
На 12-ата годишна среща между бизнеса и правителството в края на януари бе огласено, че България губи 4 млрд. евро годишно (4% от своя БВП) като пропуснати ползи заради масовата емиграция. Както отчете миналата седмица Евростат, 12.5% от трудоспособните българи работят в чужбина. Там живеят и една четвърт от българските деца (200 000 напуснали с родителите си или родени зад граница), което означава, че от поколение на поколение пропуснатите ползи растат. Стряскащите данни са записани в Протокол №7 от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина на 11 октомври 2017 г.
Управляващите, които започват да се вживяват в ролята на несменяема аристокрация, имат основания да се тревожат, че изтънява квалифицираният сектор, който осигурява тяхното благополучие. Точно за него набират кадри чрез патриотичните си писма до българите в чужбина.
Те разчитат на две категории от тях: първо, на емигрантите, които са склонни да сменят статута си на гурбетчии и да се върнат с припечеленото в родината. Като се имат предвид разликите в жизнените стандарти, у нас биха се чувствали по-заможни с едни и същи спестени пари. Това обаче е добра перспектива предимно за пенсионерите, както ни показаха и заселващите се у нас английски пенсионери.
Втората категория са гражданите с български корени в небогати държави като Македония, Молдова, Украйна, Сърбия и Албания. На тях наистина им се струва, че е по-изгодно да работят в България, защото получават малко повече, отколкото у дома си, и освен това спестяванията им са твърди като евро, защото не може да ги хване инфлация поради фиксирания курс на лева.
„Особено в Молдова и Украйна средните специалисти са на суперкачествено ниво и българските работодатели са много доволни. Най-голям успех имаме в традиционните български общности“, каза пред в. „24 часа“ председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев. Той ентусиазирано праща писма до емигрантите да се върнат на работа в България, защото забелязал, че фирмите у нас изпитват остър глад за специалисти. Тук те си намират работа като мениджъри по продажбите или оператори на машини.
Българи от Украйна са започнали работа като комбайнери. От Македония пък се прибирали предимно лекари и медицински сестри. Забелязва се тенденция и за завръщане на готвачи. „Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика освен нашия, те са образовани и са много ценни кадри. Те са натрупали опит, но се завръщат заради носталгията“, твърди Харалампиев пред вестника. Емигрантите от Германия и Франция пък били склонни да се върнат само за високоплатени позиции, каквито естествено не се предлагат в изобилие.
Когато говори за връщане на българите (около 11 000 годишно), властта обаче трябва да си дава сметка, че постоянно трансформира наличния „лош човешки материал“ в по-добър, защото 25 000 граждани напускат родината си всяка година заради нетърпимите условия, на които ги подлага тя. Едва когато минат границата, управляващите започват да гледат на тях с по-голямо уважение. И дори са готови да ги уважат с родолюбиви писма.

Светослав Терзиев,
Източник: segabg.com

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар