Нинова повежда БСП към предсрочни избори

България

След конгреса през януари БСП да се готви за предсрочни избори, заяви пред столичните социалисти лидерът на партията Корнелия Нинова,

която участва в градската конференция на организацията, съобщава Канал 3.
На форума бе приета „Визия за България“, макар и с бележки и редакции, които БСП-София постави на вниманието на НС на БСП.

„Тази визия трябва да придобие вид на конкретна порграма, но с ясното съзнание, че поемаме ангажименти, които можем да изпълним“, каза в словото си Нинова.

„Никакви лъжи и обещания, които знаем, че след избори не можем да изпълним“, предупреди тя червените. И ги призова „с енергия и самочувствие да отидем на този конгрес, да кажем ясно – какво, кога и как“ ще правим.

„И тръгваме на избори, които смятам, че ще бъдат предсрочни. Не само смятам, необходими са, всеки ден на това управление е път надолу и влошаване на състоянието на българския народ“, подчерта Нинова. „Предсрочни избори и победа на БСП, в която вярвам“, завърши тя изказването си.

Нинова повтори тезата си за промяна на модела на управление, който сега бил авторитарен.

Нинова настоя да се върне държавността и спазването на Конституцията.

Социалистите ще търсят бъдещите партньори само въз основата на политики, а не на аритметика колко гласа биха им трябвали за мнозинство. Нинова изключи ГЕРБ от потенциална коалиция и постави въпроса за ДПС, без да даде категоричен отговор, но с акцент върху разминаванията помежду им.

„Всеки ден стоене на власт на Борисов и Патриотите с подкрепа на „Воля“ е загубено време за България. Има начин това да бъде спряно. Предсрочни избори и победа на БСП, в която вярвам. Ясно е на всички, че коалициите искат компромиси. Когато се заговори за коалицията ни с ДПС, най-често се споменават порциите и въпросът Кой“, каза Нинова.

„Напоследък социолозите ни дават или равенство с ГЕРБ около 1 процент, но въпросът не е те да се махнат, ние да седнем и да продължаваме по старому. Като спечелим – с кого ще управляваме? Дали ще управляваме с ГЕРБ, е ясен отговорът. Вторият въпрос – ще правим ли коалиция с ДПС? Ясно е на всички, че коалициите искат компромиси, правили сме го няколко пъти и знаем резултата. Нека да говорим за политики, а не с аритметика. Пазарлъкът кой с колко гласове без никаква мисъл за програма – виждате Патриотите с ГЕРБ какво стана, коментира тя.

„Искам да поговорим за коалиция с ДПС, но за политики“, продължи Нинова. И сравни няколко основни приоритета, по които се разминават и от които нито една от двете партии няма да отстъпи.

„ДПС никога няма да отстъпят от плоския данък, а ние от прогресивния данък. Как се съвместяват тези работи? С броене на депутатски гласове няма да стане“, заключи тя. И продължи със здравеопазването, където отново двете партии имат различна визия.

Според нея социалистите трябва да търсят съвместимост на политики, когато избират партньора си.

„Да предложим на българския народ три-четири цели, около които да се обединим, призова Нинова. „И аз мисля, че изчезването на българския народ може да бъде тема, която да ни събере. И втора цел – образована, здрава нация, която произвежда“, предложи тя.

„Демография, здравеопазване, образование и икономика“, обобщи приоритетите, около които партията да търси съгласие за евентуално управление. Според нея няма да има български гражданин, който да не е съгласен, че това са най-важните неща.

„Средствата са въпрос на разговор с всеки. Който и да спечели, трябва да следва тези цели“, очерта принципите, около които ще търси коалиционен партньор соцлидерката.

Ето и пълния текст на речта на Корнелия Нинова:

Поздравявам Конференцията и пожелавам да имаме резултатна работа. Като влязох и видях залата, се сетих за пленума преди две седмици, който имахме тук и по време на който започнаха първите масови протести в страната. Сещам се, защото те не са спрели до днес и Конференцията се провежда в момент, когато и цялото ни общество, и държавността са изправени пред големи предизвикателства. Хората са на улиците със социални искания, но и с лозунги за смяна на системата, модела, премахване на всички партии и редица други.

И мнозина се питаме – и социолози, и политолози, и политици – кой модел и коя система трябва да се смени, за да се промени бъдещето на България и животът на българските граждани. Едни казват ВНС и нова Конституция. Други – по-малък брой депутати. Решение ли е това на проблемите и предизвикателствата? Според мен, не. И може би трябва малко по-конкретно и по-просто да откроя няколко белези на модела, който и ние обявихме, че искаме да променим с „Визия за България”. Модел, в който институциите не работят.

Ето един белег на модела, който искаме да променим. Живеем в авторитарна държава. Имаме еднолична власт на един човек. Имаме тотално неглижиране на разделението на властите и на конституционните норми, както и на правовата държава. Заслужава си да мислим за промяната на това фактическо състояние. Всеки ден ни се дават примери за такива действия.

Искам да кажа няколко думи за последния, за който като че ли премиерът ни Бойко Борисов удобно мълчи. Става въпрос за министъра на финансите Владислав Горанов. Борисов смята, че ще се отърве от този ангажимент, като каза, че той е голям човек и да излезе да отговаря. Не, това не ти е Валери Симеонов, с когото да се оправдаеш, като с коалиционен партньор. Това е твой министър или може би не е? На кого е? Кой е назначил Горанов? Кой ще носи отговорност за това?

Според Конституцията и правилата в държавата – това е премиерът. Но да излезе и да каже ясно: Горанов е министър на ГЕРБ и аз нося отговорност за това. Или: Горанов ми е назначен от друг и ми е трудно да понеса отговорност за това. Говоря за задкулисието. Защото когато институциите не работят, когато са нарушени принципите на държавност, на правовата държава, някой взима решенията другаде. Това е вторият белег на модела, който искаме да променим. И Горанов е ярък израз на този модел.

На трето място, не е нормален модел на съществуване на държава, в която едрият бизнес, вместо да се противопостави на това, че е поставен на натиск при получаване на обществени поръчки да връща пари, застава редом до управляващите и плаши майки и деца, че ще изкара работници срещу тях. Това не е нормален модел на функциониране на икономиката. Не е нормален модел, когато депутати искат прозрачност, истина, отговорност за съмнения за корупция в строителство- едрият бизнес да ги заплашва, че ще ги блокира да не ходят на работа и ще им иска оставките. Това е сбъркан модел на икономика, на политика, на олигархично – политически модел на управление на страната.

И никак не е правилно синдикатите да хвалят бюджет, в който са замразени всичките 12 социални плащания – на майки за отглеждане на деца, обезщетения за безработица, за социално слаби, за първокласници. Ето някои неща на модела, които искаме да дискутираме как да бъдат променени, защото не ги смятаме за нормални. И още един елемент на този модел. Защото ние най-често говорим и поставяме във всички свои програми неравенството. Ама изобщо не е нормално, когато половината ти народ е по улиците, защото няма как да си плати тока и водата, защото пенсията минималната е 219 лева при праг на бедност 348 лв., ама никак не е нормално – 400 политици в България да си увеличават заплатите автоматично на три месеца, без никакви икономически, морални, пазарни и политически аргументи.

Ето, това също е сбъркан модел. Да не се окаже накрая, споделям лично впечатление, че смяната на модела, която очаква народът, всъщност представлява връщане към нормалността и модела на Конституция, правова държава, разделение на властите, които тотално, в последните 10 години, бяха заличени, нарушени и потъпкани от всичките управления на Бойко Борисов. Поставям го, като въпрос за размисъл.

Има ли нужда от промяна на модела на икономиката, здравеопазването, образованието, социалната сфера? Какъв точно да бъде този нов модел. Смятам, че като червена нишка във всички тези сфери минава едно наше предложение – държавата. И нейната роля. Ще се оттегли ли окончателно тя от всички свои функции или ще се върне там, където й е мястото. Не в онзи вариант от преди 89-та година, но там, където е модерното, съвременното място на държавата в живота на българските граждани.

Да вземем икономиката. Знаете, че в Конституцията пише – равнопоставеност на държавна, частна и общинска собственост. Тази равнопоставеност отдавна е нарушена в България. И държавата е в губеща роля. Идвам от срещата на колегите – лидери на леви партии от Вишеградската четворка, плюс България и Хърватия. Там имах разговор с евродепутати, представители на Чешката социалдемократическа партия. Заявих им категорично нашата позиция, ако успеем да спрем сделката за ЧЕЗ с Гинка Върбакова, проведат се предсрочни избори и БСП ги спечели, предайте на чешкото правителство, че ще заявим, че държавата иска да участва в процедурата за покупка на ЧЕЗ и ще направим всичко възможно да го купи. Защото считаме, че стратегическите за България инфраструктура, важна за националната сигурност, трябва да бъде държавна.

И виждам реакции. Десните у нас на десетата минута от пускането на съобщението от Вишеград се нахвърлиха, че ние ще връщаме плановата икономика, държавния монопол и управление и т.н. Ето този спор си заслужава. И дори някой да не е съгласен с това, което ще кажа- ГЕРБ не е наш идеологически опонент. Тези хора нямат идеология. Те са във властта, заради пари. Винаги, когато видят проблем, отстъпват, без никаква идеология и последователност. Според мен десните, извън парламента, са нашият идеологически опонент.

И спорът за ролята на държавата е изключително важен за връщането на изконни, идеологически спорове, между ляво и дясно. И ги питам тези десни хора, като уважавам мнението им, дали смятат, че Франция, Германия, Унгария, Чехия, САЩ, държейки на това в ключови сектори на икономиката, социалната сфера, инфраструктурата- държавата да има роля, дали са се върнали към плановата икономика и държавен монопол. Защото живеем в съвременен и модерен свят и е хубаво, когато спорим идеологически, да се съизмерваме с европейските си партньори и то големите. Те отдавна осъзнаха грешката на неолибералния модел и тръгнаха да търсят начини да се коригират.

В здравеопазването? Как да сменим сегашния модел? Има ли държавна политика в здравеопазването? Преди вота на недоверието за здравеопазване проведохме около 20 срещи с неправителствени организации, лекарски съюзи, частни болници и т.н. в един от разговорите ни казаха – пазарът диктува структурата на здравеопазването. Ние представихме своята регионална визия- как да се разпредели здравеопазването, така че да не остане непокрита част от България. И те ни казаха, че пазарът определя регионалната структура на здравеопазването и затова имало 80 болници в 3 града, защото там има жители. И това им помага да печелят.

В обезлюдените населени места няма достатъчно хора и затова там не може да се прави регионално здравеопазване, защото тези малко хора не гарантират печалбите на болниците. Е, въпросът е – тези малко хора – български граждани са лишени от конституционното им право за достъп за здравеопазване. И да умират ли, защото здравеопазването се смята за нещо, от което трябва да се извлича печалба? И има ли тук роля държавата да коригира този модел на политика. Има и ние го предлагаме във „Визия за България”.

В образованието. Можем ли отново с държавна политика да подготвяме собствени кадри, а не да осигуряваме изтичане на младите ни мозъци навън и да внасяме работници от трети страни? Можем. Как? Ако държавата се намеси и в този сектор. Не може 9 частни колектива да правят 19 различни учебници, с 19 различни съдържания За един клас. Абсолютно небалансирано да произвеждаш кадри, от които българската икономика няма нужда. естествено е, че те ще си заминат. И какво грешно и вредно има в това, че социалистите предлагаме в образованието специалистите да бъдат съобразени с нуждите на икономиката, така че двете неща да вървят ръка за ръка.

Пак десните скочиха – било планово, демоде. Всички модерни държави го правят по този начин. Какво е необходимо? Държавна политика. И това е промяната на модела. Нашата визия, добра, но несъвършена, неконкретна, оспорвана – хвалена и хулена, все пак е предложение за решение на тези въпроси. Благодаря на всички екипи, които работиха по изготвянето й. На всички, които се включихте в обсъждането. На всички, които дойдоха, не членове на БСП, но хора заинтересовани и видели във Визията заряд.

Благодаря изключително много на депутатите, на групата „БСП за България”. Колегите работиха денонощно два месеца. Обиколиха цялата страна. До късни доби, пътувайки обратно, за да участват на сутринта в заседания на НС, следобед в телевизии и после, тръгвайки обратно по села и паланки. Стигнаха до села, където има по пет човека. И не се срамуваме от това. Всеки българин е важен.

Държа пред всички да кажа, че това беше огромен труд и съм признателна на цялата парламентарна група, която се държа като екип и бяха абсолютно подготвени. И отдадени на тази работа. Това продължи и по време на нашия Алтернативен бюджет. Знаете, че за втора година правим такова нещо. Мисля, че ефектът беше добър.

Само искам да обърна внимание на следното. Три дни по 11 часа българският парламент обсъждаше бюджета на БСП за България. И някъде около 1 час – бюджета на правителството на Бойко Борисов. Изводите оставям на вас, български граждани. Въпросът е – кой управлява държавата? Защото обикновено във всички парламенти се обсъжда бюджетът на властта, а у нас се обсъждаше бюджетът на опозицията.

Вторият въпрос – има ли алтернатива и БСП такава ли е? Защото все още някой оспорва този факт. И казва, да БСП станаха силна опозиция, добре се държат, но няма алтернатива. Но като няма алтернатива, с какво се занимавате 30 часа в парламента? С Визия за България на БСП и Алтернативния бюджет на БСП. Благодаря за това признание! Очевидно е, че такава има, с благодарност и признание на всички екипи, които изготвиха бюджета и го защитаваха с такава енергия в парламента.

Напоследък социолозите ни дават или равенство с ГЕРБ, или с 1% те над нас, или ние над тях, но общо взето е паритет. Но въпросът не е те да се махнат, а ние да седнем във властта и да продължаваме по старому. Защото ще се провалим. Желанието е за сериозна промяна. Тази промяна е очертана в нашата Визия за България.

Следващият въпрос е – като спечелим избори с кого ще управляваме? Редовният въпрос, който все на нас се задава и никога на ГЕРБ. И така. Дали ще управляваме с ГЕРБ, мисля, че е излишно да си губим времето и да повтаряме едно и също нещо. Ясен е отговорът- не. Вторият въпрос, който ни се задава е- ще управляваме ли с ДПС? ГЕРБ внушават – ето отиваме си ние с патриотите и идват БСП и ДПС на власт.

Ясно е на всички, че коалициите искат компромиси. Правили сме ги няколко пъти и знаем какви са последиците. Когато се заговори за коалицията ни с ДПС, най-често се споменават порциите и въпросът – Кой? Хайде да обърнем този разговор и да поговорим за политики. Защото вижте какво се случва- почват отново аритметичните спорове и сборове- ако дойде нова партия, колко ще вземе, БСП колко ще има, с кои гласове ще й стигне и с кои няма да й стигне да управлява след избори.

Това също е част от стария модел – пазарлъкът – кой с колко гласове и с кого ще управлява, без мисъл – какво ще прави. Виждате провала на патриотите и ГЕРБ. Ето това е коалиция за власт, с броене на гласове, без никаква мисъл за програма. И така, искам да поговорим за ДПС. Но не на този принцип за броене на гласове, а по политики. И да вземем две изключително важни теми – данъчна политика, доходи и здравеопазване.

ДПС никога няма да отстъпят от съществуването и продължаването на политиката за плосък данък. Ние, се надявам поне оттук нататък, няма да отстъпим от въвеждането на прогресивен данък. Как се съвместяват тези работи, според вас? С броене на депутатски гласове няма да стане.

Второ, ДПС искат децентрализация в здравеопазването, демополизация на Здравната каса и създаване на множество здравни каси. Нашият здравен модел във Визия за България е коренно различен. Нищо общо няма. Е, по тези две теми – най-важни за българския народ- за доходи, данъци и здраве, след като имаш такива разминавания, какви гласове да броиш и с кого предварително да се договаряш за коалиция? Оттук нататък ви предлагам, когато говорим по тези въпроси, да говорим за политики, за програми, за съвместимост на програми и политики, а не за броене на гласове и за предварителни решения за управления с една или друга партия.

Нашето предложение във Визия за България не почива на такива сборове на числа, а на следното – да предложим на българския народ не повече от 3–4 приоритета. Предлагам ви да сложим една цел, която ние вероятно до Конгреса ще обсъждаме, а на Конгреса ще говорим. Защото ние от много години, и като народ, нямаме единна цел. Разделени сме по всички въпроси, по които се сетите – от футбола до голямата политика.

Но все пак трябва да има нещо, което да обединява народа. И аз мисля, че изчезването на българския народ, демографската катастрофа, може да бъде тема, която да ни събере. Мисля, че можем да поставим и втора цел – да бъдем образована и здрава нация, която произвежда.

Ето ви четири приоритета – демография, образование, здравеопазване и икономика. Мисля, че няма да има български гражданин, независимо от политическата му ориентация, който да не иска да е здрав, образован, да има работа и да съществува България. Средствата за постигане на тези цели вече са въпрос на разговор с всеки. Но целта на Визията е, когато се постигне такова голямо обществено съгласие, който и да управлява и с които и да управлява, и каквито и да е математгически сборове да прави- да изпълнява тези четири неща. Нека си бъдем различни – с лява идеология, дясна, центристи, но има неща, които стоят над нас. И който и да спечели да следва този обществен договор и това съгласие.

Още един въпрос се поставя от протестите на хората, който е много чувствителен – „не“ на всички партии, защото всички сте еднакви, маскари, и се борите единствено и само да влезете във властта и да я употребите в лична полза и не мислите за народа. Другарки и другари, последните две години преживяхме толкова удари, за да покажем, че сме различни, че сега трябва да положим максимални усилия – да го разказваме с факти, за да видят хората- защо сме различни.

Преди две години ние можехме ли да употребим властта, както някои ни обвиняват, че се борим само за нея? Преди две години ние имахме оферта. И 100 човека можехме да се уредим. С председател на парламента, министри, областни управители. Но избрахме по-трудния път. Имахме право на избор. Единият е удобният и спокойният – и БСП изчезва. Или неудобният, трудният, битката и ударите, но БСП се вдига. Е, избрахме втория. Значи не сме еднакви. Не сме там само за постове и пари.

Вторият още по-болезнен за нас, да покажем че сме различни. Това е много оспорваната и тежка и емоционална промяна, която направихме в партията, с промяната в устава. С поставянето на мандатност на депутати, мандати за председател и с прекия избор от всички членове на партията. Това смятам, че беше добър знак на обществото, че започваш да променяш болезнено себе си с всички обиди, рискове, вътрешнопартийни спорове, които се породиха след това. Но показваш, че си готов на такава жертва, за да покажеш, че по такъв начин би могъл и да управляваш държавата – с отказ от власт в един момент, с отказ от привилегии, със създаване на възможност на повече хора да взимат решения, повече хора да гласуват. Знаците са много. Ние си знаем какво преживяхме.

Винаги ще казвам, че съжалявам за вътрешнопартийните разправии. Но беше важно да го направим, като знак за България. Е, значи не сме еднакви с тях. Коя друга партия така болезнено е посегнала на себе си, за да покаже промяна? Коя друга партия ще си избира така председател или си е ограничила председателя на два мандата. Представяте ли си ГЕРБ да ограничат Борисов на два мандата.

Ето защо ви моля, със самочувствие за две неща да тръгнем към следващите месеци, които ни чакат, а то е – че показахме, че можем да бъдем различни, че сме единствената партия, която има Визия- какво иска да се случва оттук нататък за България, че тази Визия печели все повече доверие след над 500 срещи в цялата страна. Че подкрепата за нея расте. Но и да бъдем с ясно съзнание за Конгреса на 26 януари 2019 г. – когато тази Визия трябва да придобие вид на конкретна програма, че поемаме неотменими ангажименти. Че обещаното днес, трябва да стане факт – утре.

Никакви лъжи и обещания вече предсрочно, които знаем, че след избори не можем да изпълним. Какво, кога и как ще свършим – ясно и категорично през януари. И тръгваме на избори, които смятам безапелационно – ще бъдат предсрочни. Не само ще бъдат, необходими са вече.

Защото всеки ден стоене на власт на Борисов и Патриотите, с подкрепата на Воля, е загубено време за България, е път надолу за България, е влошаване на състоянието на българския народ. Има начин това да бъде спряно и тенденцията да бъде обърната.
Предсрочни избори и победа на БСП, в която вярвам.

Вярвам и във вас.

 

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар