Новият учебник по История за 10-ти клас: ФАШИЗМЪТ Е КОМУНИСТИЧЕСКА ИЗМИСЛИЦА! СССР е Окупатор! САЩ са Спасители на Българската държавност!

Без категория

Новият учебник по българска история за 10–ти клас би всички досегашни рекорди по соросоидна манипулация на българската история. Материалът във въпросния учебник така грубо и нагло фалшифицира периода 1944–1989 г., че като го четеш, се чудиш действително за България ли разказва. Учебникът бе наложен от „Амарика за България“ въпреки съпротивата на много наши учители и учени–историци. Този период трябва да се изучава задълбочено, защото се явява контрапункт на днешния ни живот. Проблемът обаче е, че позволихме на една малка група подготвяни в САЩ по програми на Соросовите НПО–та и впоследствие назначени в България служители и на няколко финансирани от САЩ реформаторски партийки, които не можаха дори да влязат в Парламента, да наложат един едностранчив, тенденциозен и политизиран прочит на нашата история. Тотално изкривен, с много премълчани истини и фалшификации.

Депутатката Ирена Атанасова от БСП с право отбеляза: В новите учебници история се говори за комунистическа диктатура, но защо дори не се споменава за фашизма? Явно причината е, че про-американската власт у нас преследва следните цели: Децата трябва да забравят, че техни връстници като тези от Ястребино бяха разстрелвани от фашистите за това, че са помагали на партизаните. Същите тия български фашисти, които са принуждавали нашите родители да минават през площада, за да видят проснатите убити тела на партизани или техните отрязани глави. За отрязана партизанска глава „нефашистката“ власт преди 44-та година е плащала по 50 000 лв. и е изплатила по това перо общо 63 млн лв. А убитите 10.930 цивилни граждани– ятаци и роднини на партизани? Изумително е как България може да бъде приета в ЕС, когато е единствената страна в Европа, която не признава антифашистката борба?!

В учебниците вече няма и дума, за това, че съдбата ни бе решена от Великите сили на една разчертана салфетка. В учебната програма се въведе темата за «съветската окупация» и «съветизация» на страната ни. Но децата ни така и няма да научат, че ако териториалните претенции на Гърция и исканията на Турция и Югославия след 45-та г. бяха удовлетворени, за което настояваха победителките САЩ и Англия, днес територията на България щеше да бъде поне с една трета по–малка. А тези претенции бяха отрязани благодарение на твърдата позиция на съветската делегация и лично на Йосиф Висарионович Сталин. Да, благодарение на СССР и Сталин България не губи нито сантиметър земя като победена държава от ВСВ, за разлика от една разпарчатосана Унгария например.

В новия учебник по история учениците ни щели да се запознаят с исторически факти като «Народния съд». Бъдете сигурни, че соросоидните историци не са написали вътре нищо за това, че Народният съд беше наложен на България от победителите във войната- от САЩ и Великобритания, а не от някакви комунисти. В резултат на тази договореност в другите европейски страни Народните съдилища произнесоха смъртни присъди на хиляди: само в Белгия –53 хиляди убити фашисти, в Холандия– 45 хиляди, в Чехословакия– 38 хиляди, в Дания–15 хиляди, във Франция – 60 000 и т.н. В България «Народният съд» издаде всичко на всичко 2 730 смъртни присъди. Но в периода 1941–1944 г. фашистката власт издаде 12 461 смъртни присъди на български комунисти-антифашисти.

Разбира се, че младите хора трябва да знаят за лагера «Белене» и за «Възродителния процес», но цялата истина. Включително с факти като този: Един терорист, етнически турчин, който по Възродителния процес взриви вагон с майки и деца, след 89-та г. бе обявен от държавата за репресиран, получи пенсия и стана активен функционер на една етническа партия. Учениците няма да научат и че сме единствената страна в света, в която се издига паметник на терористи.

Сега задаваме въпроса: защо в програмата са включени тези теми, а няма нищо за индустриализацията на страната, за престижното ни място в световните класации и постижения на български учени, известни и до днес повече в други страни, отколкото в България? От  историята на нашите международните отношения могат да се научат много полезни неща, а все още са живи хората, които могат да ви разкажат как американски и западноевропейски лидери са се възхищавали от наши външни министри. Без да се изопачава, че сме били изцяло зависещи от съветските интереси, защото днес страната ни е подчинена напълно на американски и про-западни геополитически планове. Без да се напомня за външни министри на демократична България, които водеха терористи в Правец, или за посланици, които прославиха с подвизите си в европейски гей–клубове.

И тъй като някои медии публикуват в електронните си варианти само редакторския коментар за събитието, но не и други мнения, сбутани в някое каре в книжното тяло на вестника, цитираме професор Искра Баева: «Ако продължаваме с едностранчивото представяне на историята, само от политическа гледна точка на управляващите в момента, има опасност да стигнем до същото: никой да не вярва на историята, защото от учителка на народите се е превърнала в слугиня на политиката.» Въпреки че е права, какво от това, когато вече сме го допуснали. А освен моделирането на мозъците на подрастващите, сме пред решението да ги хвърлим и в мрежата на Истанбулската конвенция.

В подобни случаи има опит в някои държави: уволняваш всички в едно министерство или една община и обявяваш конкурс за нови служители. В някои случаи се е налагало да се уволнява и целия втори екип. Така бихме се отървали от добре обучените и подготвени бюрократи, които поискаха да свалим произведенията на Ботев и Вазов, или внушаваха, че не е имало турско робство, но запазиха ръководните си и топли места. По–радикалният вариант е заедно с «българските държавни служители» да се освободим от някои финансирани от САЩ НПО–та, което правят вече много страни– от Унгария до Пакистан.

Втората възможност е, учителите и родителите да се възпротивят на въвеждането на подобни едностранчиви и фалшиви програми по история. В някои западноевропейски страни родителите се надигнаха срещу твърде свободни практики, стигащи до въпроса »Защо искате да приемете исляма?» Въпрос на инициатива на будно гражданско общество.

За сега, обаче, българинът само се пени във Фейсбук и псува в кръчмата.

Преглъща давещите го залъци от лъжи и манипулации, въпреки че нещата опират до най–скъпото, което има– децата.

Източник

Коментари

Коментара

2 comments

  • НАШИТЕ СПАСИТЕЛИ ……………………………..

    БОМБАНДИРОВКИТЕ НА СОФИЯ
    ––––––
    * Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.

    Жестоките бомбандировки над България най-тежко засягат София, Пловдив, Дупница, Бомбардирани са българските градове: Карлово, Петрич Кюстендил , Мездра, Горна Оряховица, Казанлък, Стара Загора, Русе., Бяла., Борисовград, Перущица, Асеновград, Калофер; Велико Търново, Лясковец; Шабла; Алфатар , Сопот , Лом Оряхово ; Свищов … Някои от тях по няколко пъти, други като София многократно. Бомбандирани са и Охрид, Скопие, Велес, Прилеп и Крива Паланка – тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, което тогава също е под българска власт

    Бомбандирани са и и много други селища, които нямат особено военно-оперативно значение. Преднамерено са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради.
    Гнусна особеност на англо-американските атаките е гнусната им практиката да пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.

  • БОМБАНДИРОВКИТЕ НА СОФИЯ
    ––––––
    * Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.

    Жестоките бомбандировки над България най-тежко засягат София, Пловдив, Дупница, Бомбардирани са българските градове: Карлово, Петрич Кюстендил , Мездра, Горна Оряховица, Казанлък, Стара Загора, Русе., Бяла., Борисовград, Перущица, Асеновград, Калофер; Велико Търново, Лясковец; Шабла; Алфатар , Сопот , Лом Оряхово ; Свищов … Някои от тях по няколко пъти, други като София многократно. Бомбандирани са и Охрид, Скопие, Велес, Прилеп и Крива Паланка – тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, което тогава също е под българска власт

    Бомбандирани са и и много други селища, които нямат особено военно-оперативно значение. Преднамерено са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради.
    Гнусна особеност на англо-американските атаките е гнусната им практиката да пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.

Вашият коментар