Поредна точка за Корнелия Нинова или напротив

Без категория

Позицията на БСП срещу ратификацията на Истанбулската конвенция не наклони везните в полза на отлагането й – решението беше взето от ГЕРБ по-скоро заради вътрешнокоалиционни противоречия и обществено напрежение. Корнелия Нинова обаче предусети задаващия се вихър от спорове и неясни страхове от т.нар. трети пол сред българите и реши, че може да се възползва от силата му.

Формално отбеляза точка, защото зае популярната позиция – засега конвенцията не е ратифицирана, а и не е ясно дали и кога ще стане това. Репутационните щети за БСП и лично за лидера ѝ обаче са огромни – срещу Нинова застана европейското политическо семейство, към което българската левица се стреми в продължение на години, тя отвори вътрешнопартиен фронт по нова тема с нов участник, досега непричисляван към „официалната“ ѝ опозиция – Сергей Станишев, и толкова се увлече в популизъм с предложението за референдум за конвенцията, че дори президентът Румен Радев се дистанцира от него.

Всичко това може би щеше да си струва жертвата, ако позицията на БСП срещу Истанбулската конвенция беше последователна, аргументирана и прогресивна, а не, както изглежда, с кратък хоризонт – да получи повече гласове на следващите избори. По същата логика БСП може да се плъзне и по други популярни теми, като например връщането на смъртното наказание, или направо да ориентира позициите си според данните от актуалните социологически проучвания.

Застрашен ли е постът на Корнелия Нинова начело на БСП?
Не, но аргументите срещу нея се натрупват

Всяка друга тема извън Истанбулската конвенция, подпалила война в БСП с такива мащаби, може би щеше да застраши поста на Корнелия Нинова начело на партията. Тази обаче няма такъв потенциал – заради страха, че документът отваря вратата към третия пол, който прокара разделителната линия не по оста „за“ или „против“ лидерството на Нинова, а по оста консерватори/либерали. Подкрепата за конвенцията в Националния съвет на БСП дойде единствено от хора, които познават договора и са участвали в кампании за неговото ратифициране – Сергей Станишев, Ана Ананиева, Ана Пиринска, Катя Николова – председател на Обединението на жените социалистки, Явор Куюмджиев, Георги Пирински и др. Бившият министър на външните работи Кристиан Вигенин се въздържа, но против конвенцията гласуваха и представители на вътрешната опозиция на Нинова, като например проф. Ваня Добрева, Янаки Стоилов, проф. Светла Бъчварова, Румен Гечев и др.

Следващият спор в пленума обаче най-вероятно ще е за инициативата за свикване на референдум по темата. За такова нещо трябва да има решение на Националния съвет, твърдят противници на Нинова. Те изтъкват нейните прибързани и хаотични действия, заради които се наложи да се смени въпросът за референдума. В бързината юристите не отчели законовото условие, че за да е валидно допитването, отговорите с „да“ трябва да преобладават, ако, разбира се, в него са участвали също толкова избиратели, колкото и на последните парламентарни избори. В първоначално лансирания вариант въпросът на БСП беше „Подкрепяте ли НС на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие?“ и съответно тяхната кампания трябваше да се поведе в агитация за отговор с „не“. Затова се наложи социалистите да изтеглят предложението и да пренапишат запитването – „Против ли сте НС на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11.05.2011 г.?“.

Това ли е краят на кариерата на Сергей Станишев в ПЕС? 
По-скоро не, но е много тежък момент

На пръв поглед изглежда, че президентът на ПЕС Сергей Станишев е най-големият губещ от тази война, защото позицията на БСП срещу документ, по който има съгласие на 33 партии – членки на международната организация, застрашава кампанията му за нов мандат. Гласуването ще е в края на годината. Той ще трябва да обяснява защо не може да убеди в правотата си партията, от която произлиза. Какво остава тогава да води толкова многобройна и разностранна формация?

Не помогнаха намеците му пред Националния съвет, че е възможно членството на БСП в ПЕС да бъде застрашено. Нито откритата кампания в полза на конвенцията, посещението в кризисен център за защита на жени в Перник, интервютата в медиите. Дори напротив. Сайтът RNS цитира „пиара на столетницата Бояна Бозаджиева“ да потвърждава новината, че „социалисти от различни градове поискаха изключването на Сергей Станишев от БСП заради натиска, който се опитва да оказва върху партията и ръководството ѝ“. „Не са декларации или искания от цели партийни организации. По-скоро са от редови социалисти, но са факт“, коментира Бозаджиева.

Самият Станишев обаче няма интерес от изключване или замразяване на членството на БСП в ПЕС, най-малкото защото в този случай дори формално няма кой да внесе кандидатурата му за президент. „Едва ли ще има проблем с избирането му, но това е много тежък момент за него“, казаха близки до бившия премиер.

Решението на партията, оглавявана от Нинова, няма как да бъде разбрано от западноевропейските политици, които не могат да приемат аргумента, че се следват настроенията на мнозинството в България. Очаква се темата да бъде повдигната на следващото заседание на ръководството на ПЕС след около два месеца. Тезата на БСП е, че ПЕС има нужда от силна българска партия за член, а тя може да е такава, ако се грижи за интересите на повечето хора в страната. По този повод зам.-председателят Кирил Добрев каза пред „24 часа“: „Искаме да защитаваме интересите на българските граждани и за мен няма значение дали ПЕС ще ни изключат, на Марс ли ще ни изпратят.“

В края на миналата седмица той и международният секретар на БСП Деница Златева бяха в Лондон, за да договорят среща на Корнелия Нинова с лидера на лейбъристката партия Джереми Корбин, най-вероятно и като контрапункт на твърденията за изолация в ПЕС. Темата за Истанбулската конвенция обаче най-вероятно ще бъде заобикаляна, защото от края на 2016 г. Корбин е цитиран да обещава, че едно лейбъристко правителство би я ратифицирало веднага.

Интересен беше и коментарът на социолога Андрей Райчев пред БНТ в петък, който заяви, че „празното място на Виктор Орбан (унгарския премиер, известен с антиевропейските си позиции бел.ред.) в България най-отива на Корнелия Нинова. Друг е въпросът дали тя ще поиска да го заеме и дали може да го заеме.“

Какви ще са последиците за следващите избори
Рисковете за БСП са да бъде обявена за „антиевропейска“

„БСП за пръв път от много време подхвана въпрос, по който позицията ѝ се ползва с много широка подкрепа не само сред общественото мнение, но и на различни организации. Разбирателството между партията и Българската православна църква само по себе си е впечатляваща последица“, написаха и в редовния си анализ от института „Иван Хаджийски“ около социологическата агенция „Галъп интернешънъл“. Но все пак уточняват: „Рискове от това поведение обаче има – над партията отново надвисва опасността да бъде разпозната като „антиевропейска“. Тъкмо подобни подозрения попречиха и на победата на БСП през 2017 г. Това би могло и съществено да минира шансовете да привлече гласоподаватели именно за европейските избори през 2019 г. Дори тези избори да не се приемат за важни, социалнопсихологическият капитал, загубен от нов изборен неуспех, би бил сериозна щета.“

Бившият председател на Народното събрание от БСП, а сега евродепутат, Георги Пирински прогнозира пред pogled.info: „Доводите, че, отхвърляйки ратификацията, БСП печели гласове, са повече от съмнителни – и защото противниците на конвенцията ще си предпочетат „патриотите“, и защото партията ще отблъсне маса трезво мислещи жени и мъже, млади и не толкова.“ (Интервю с Пирински вижте в карето долу.)

Всъщност в личен план най-големият потърпевш ще е Деница Златева, зам.-председател на БСП, която през 2015 г. беше избрана за вицепрезидент на „ПЕС – жени“. Първоначално като част от екипа на новия президент Румен Радев, а по-късно и като вицепремиер по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС в служебния кабинет на Огнян Герджиков тя напусна партийните си позиции, включително и тази в Брюксел в „ПЕС – жени“. На мястото ѝ в организацията все още не е избран друг представител. Златева беше поканена в Белгия на втори февруари, за да обясни пред изпълнителната власт на женската организация „разочароващата позиция“ на БСП да отхвърли ратификацията на конвенцията, както пише в сайта на ПЕС. Членовете на ръководството изразили най-дълбоките си съжаления от решението на българите. Председателят Зита Гурмай все пак изказала надежда, че БСП ще преосмисли позицията си, като предложила помощ за това.

Златева може да бъде „утешена“, като бъде предложена от Нинова да води листата за следващите избори за Европейски парламент през пролетта на 2019 г. Слухове, че мястото ѝ е обещано, имаше още когато реши да не остава в кабинета на Бойко Борисов като министър по председателството.

Другият възможен избор за водач на листата за европейските избори досега беше този на Станишев – най-високопоставеният в европейско отношение социалист. „Ако Нинова все още е начело на БСП дотогава, това вече е невъзможно“, коментираха пред „Капитал“ от вътрешната опозиция на лидера. Част от нея всъщност е доволна от включването на бившия премиер в битка срещу председателя. „Досега той стоеше и наблюдаваше от Брюксел и когато някой пострадаше от нея, само изразяваше съжаление. Сега вижда за какво става дума на практика“, казват те. Някои стигат и по-далеч, като прогнозират, че ако се провали кандидатурата му за президент на ПЕС, е възможно да се насочи към мястото на Нинова начело на БСП.

източник: capital.bg

Коментари

Коментара

Вашият коментар