ПОТРЕСАВАЩО! Изповедта на един гей: Дано и днес мина между капките и хората да не разберат какъв съм

Без категория

Дълго се колебаех дали да споделя какво ми се случи преди 5 години. Тази история си остана тайна, свързана с мен и човека, когото много нараних и никога няма да си простя.

Защо винаги става така, че наранявам хората, които най-много обичам? Но какво да направя, като и аз съм човек и съм грешен. Казвам се Боби, на 24 г.


Ако той чете вестника, искам да му се извиня, пък дано ми прости. Никога няма да го забравя. Където и да съм, ще го обичам винаги и ще си спомням за него само с добро.

Той е невероятен приятел, човек с достойнство и мъж в буквалния смисъл на думата. Радвам се, че попадна на подходящата жена, с която истински се обичат.

Моля се тя много да го пази, цени, уважава и подкрепя. Такъв е моят Дидко.

Един красив и горещ юлски ден отидох в интернет залата да си проверя пощата.

Тогава бях студент първи курс, но през лятото не оставах в града, където следвах, а се прибирах в моя град. Беше ми адски убито, чувствах се депресиран.

От една страна, бях изтощен от изпитите през лятната сесия, а от друга се чувствах самотен.
Всъщност другата тайна, която криех дотогава, беше, че съм момче с обратна сексуална ориентация, белязано от съдбата да бъде различно.

Бях само на 18 г., а нямах друг избор освен да живея под маска. Сутрин, ставайки, си я слагах на лицето, поглеждах се в огледалото, подготвях се за поредния ден с трудности и си казвах:

„Дано и днес мина между капките и хората да не разберат какъв съм”. Страхувах се да им призная, че съм гей. И до днес все още не мога да го направя, за да не ме отблъснат и малкото познати, които имам.

Преди 4 г. казах на родителите си, но те и сега не ме приемат като такъв. Имаме си уважението и доверието, не ги мразя, нито пък те мен, но отношенията ни са повърхностни. Това обаче е друга тема, затова ще продължа с историята.

След като проверих пощата си, влязох в чата. Реших да си избера произволен ник. Харесах си едно момиче, но то не ми отговори. После си избрах момче, писах и на него, ала и той ми каза директно, че с мъже не си чати, да се разкарам.

Стана ми супер гадно и обидно, че ме отряза, а аз исках просто да си поговоря с някого, независимо дали е мъж или жена. Накрая ми кипна, ядосах се и си казах: „Ами ако се представя в чата с женски ник, дали ще ме забележат? Бързо си смених ника и се представих като „Валерия”.

Повярвайте ми, за секунди започнаха да ми се включват стотици мъже с какви ли не изчанчени никове, които искаха да се запознаят с мен. Направо се шашнах, не знаех на кого първо да пиша и се наложи един по един да ги блокирам. Тогава видях едно момче с ник ”Дидко”.

Толкова сладко ми звучеше това име, че реших на майтап да напиша на момчето „Здравей, Дидко Питко!”
Очаквах да ме напсува и отреже, но не – отсреща ми отговориха с мили думи: ”Здравей, Валерия! Какво прави закачливо и весело момиче като теб в чата?

Не се ли забавлява на морето с приятели?” Сепнах се. Като че ли мъжът ме познаваше. После разбрах, че моят Дидко от години е в тоя чат.
От този миг нататък

трябваше да вляза в ролята на жена 

и да пиша в женски род. Повярвайте ми, адски ми беше трудно да го правя, защото макар и да съм гей, аз си оставам момче. Стоях в чата 7 часа без почивка. Към края на разговора ни Дидко ме попита: „Някога ще те засека ли пак? Не очаквах, че тук има свестни жени като теб. С никой не съм си говорил така, Валерия!”

Мислех да му кажа истината, но се страхувах да не да го разочаровам или ядосам и да ме напсува, затова замълчах. Когато се прибрах вкъщи, разбрах каква глупост бях направил. Как можах така да излъжа момчето, че съм жена. Колко съм тъп!

След пет дни отново влязох в чата. Дидко беше там. Обещах си, че няма да му пиша, защото не исках да го лъжа. А и от първия разговор разбрах, че този мъж, който тогава беше на 27 г., е свестен и не е като другите. Защо да го наранявам?! А и той си имаше сериозна приятелка, с която щяха да се женят. Винаги съм успявал да преценя хората още в началото, дори и в чата, и мога да кажа, че съм станал цял психолог.

Този път влязох с мъжкия си ник. Включих му се и той взе, че ми отговори. Пописахме си малко и го попитах има ли приятели в чата. Споделих му, че според мен тук няма сериозни хора, че всички лъжат и се представят за какви ли не… Тогава Дидко каза, че има нормални хора и че преди два дни се е запознал с едно момиче, Валерия, която му е направила силно впечатление като мислене и интелект.

Почувствах се супер кофти. Та нали Валерия бях аз! Натъжих се. Вече бях готов да му кажа истината, но той ме помоли да го изчакам, ако искам да продължим. Имал важно съвещание във фирмата, а той е мениджърът и трябва да присъства. Излъгах го, че бързам и няма да мога да го изчакам, за да си поговорим като мъже. После реших да вляза пак с ”Валерия”.
След час Дидко се появи и веднага се обади.

Не повярвах, че ме помни и ме чака с нетърпение

Научих много неща за него. Оказа се, че е завършил моя унивеситет преди 2 г., затова продължихме да си бъбрим за преподаватели, да ги обсъждаме и да се смеем. Предложи ми, ако имам проблеми в учението, да ми помага. Аз също му разказах всичко за себе си, за нищо не съм го лъгал. Внимавах само за едно – да следя всяка своя дума, да не би да я напиша в мъжки род и да се издъня.

В края на лятото, преди да започна втората година от следването си, той ми съобщи, че го викат в казармата, тъй като не я беше отслужил още. Помоли ме да му дам имейла си и се наложи да си изкарам нов с името Валерия. Ужас! Разделихме се и Дидко ми обеща, че докато е в казармата, няма да ме забрави и ще ми пише. А и нали му бях „най-добрата приятелка в чата”…

Когато след време си отворих пощата с новия имейл, видях, че ми е писал. Докато му четях писмото, се чувствах щастлив, че познавам този човек. Просто бяхме истински приятели и нищо повече. Не изпитвах никаква любов към него, а и не ми е идвало на ума да се влюбя, защото знаех, че не е гей и никога не би ме обикнал.

На следващото лято Дидко вече се беше уволнил и ми се похвали, че го повишили в работата – направили го зам.-директор на производствтото. А когато ходел в командировки в чужбина, взимал и своята любима. От сърце се радвах, че този мъж е щастлив. Той го заслужаваше.

И продължаваше да ми разказва как е изненадал приятелката си, къде са ходили, как са се обичали. Понякога дори искаше съвет от мен с какво да я зарадва. Казваше, че съм страхотна и изтънчена жена с вкус и финес и няма начин да нямам мъж до себе си.
Един ден Дидко настоятелно ме помоли да му разкажа за приятеля си.

източник

Коментари

Коментара

Вашият коментар