ПО НАШЕНСКИ! В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата

Без категория

Дебатът за насилието над жени, поредна проява на който беше международната конференция, организирана от фондация „Анимус“, бавно напредва – въпреки безумните медийни манипулации на националисти и социалисти около Истанбулската конвенция.

Но кой знае защо гражданството не се изсипва на улицата, за да иска затягане на законите за домашното насилие, както беше в случая с г-н Димитров или с Йордан Опиц преди него.

Защо мълчат българските жени? Може би когато един тип престъпление се банализира, то се превръща в статистика и престава да ни вълнува.

Подозирам обаче нещо по-лошо: в тази страна е прието да се идентифицираш с насилника, а не с жертвата. Това би обяснило дефицита на съчувствие не само към жени, подлагани на насилие, но и към малцинства, болни хора, бежанци, евреи от окупираните територии.

Не си представяме, че и нас може да ни мъчат. Обратно – възможно ни се вижда да ни обвини някой несправедливо, ако сме се оказали на мястото на насилника.

Хубавото е, че този път законодателната дейност стъпва на статистика и анализ, а не на отделни случки. Да започнем с очевидната констатация, че в огромната част от случаите виновен е мъжът – причините за това са както психически, така и свързани с примитивизма на възпитанието.

По-нататък ще констатираме, че най-честите случаи на насилие са вътре в домашния кръг – анонимният изнасилвач от паркинга е по-скоро изключение. Насилие над съпруга, която отказва секс; насилие от група съученици по време на купон; насилие между роднини. Тези случаи са много повече, отколкото предполагаме, просто защото жертвите не смеят да се оплачат. Те изпадат в отчайващото положение да търсят помощта на далечната държава срещу близкия насилник.

Законът трябва да навлезе в интимни сфери, където досега са работили неизказани културни очевидности. Ще ѝ фрасне един шамар, задето не е донесла навреме салатката – ами тяхна си работа, нали после щастливо гледат телевизия. Нали сте чували самодейни психолози да казват, че изнасилената девойка сама си е виновна, защото била сложили къса пола? А да пребиеш някого заради изневяра – това си е кажи-речи като да застреляш при самоотбрана

Ако оставим настрана недопустимото насилие над деца или хора с увреждания, намесата на държавата в личните отношения на пълнолетни хора поставя проблем.

Хипотезата е, че двамата са се събрали доброволно. Значи ако тя търпи, може би така ѝ харесва, смятат мнозина. Тук се връщаме към общественото мнение в патриархалната ни татковина. Ако жена, която се опълчи срещу насилието, бъде посрещана с разбиране и подкрепа, това ще даде кураж на много други да го направят. Представете си обаче едно малко градче, където върху травмата от насилието израства и планина от подигравки. А какво може да направи от такъв случай жълтата преса, сами си представяте.

Да, не са виновни жените ни, че нямат кураж да говорят – виновно е първобитното ни общество, което очаква от тях да търпят, за да се харесват.

източник

Коментари

Коментара

Вашият коментар