Румен Порожанов, министър на земеделието: Българинът не яде замърсени храни

ГЕРБ

Има ли антибиотици в българското месо и второ качество ли са храните у нас, попитахме министъра на земеделието Румен Порожанов. За читателите на „Труд“ министърът разкрива има ли интерес от чужди компании да инвестират в земеделския сектор и каква помощ от ЕС могат да очакват родните производители през следващата година.

– Министър Порожанов, наскоро излезе доклад на Европейската агенция по лекарствата, според който страната ни е на осмо място по продажба на антибиотици за животни. Значи ли това, че българите ядат месо с антибиотици?

– Това означава съвсем друго нещо и тъй като много бързо излезе информация как България е една от замърсените страни с антибиотици в месото, се наложи ние и Българската агенция по безопасност на храните да опровергаваме твърдението. Въпросната информация по никакъв начин не означава, че ние ядем замърсени храни. Този доклад е на база цени и продажби, събрани от търговците на едро, за това какви ветеринарни продукти (включително антибиотици) се използват за лечение на животните. В България от 2006 г., а и, разбира се, преди това строго се спазват абсолютно всички изисквания, когато едно животно трябва да бъде лекувано, това да се извършва само с рецепта от ветеринарен лекар. В нея се казва какъв трябва да е срокът на лечение, количеството на ползвания ветеринарно-медицински препарат и респективно колко време, след като приключи лечението на животното, не могат да бъдат ползвани продукти за пазара от него, включително месо. Агенцията за безопасност на храните има годишни програми, които се предоставят на Европейската комисия, именно за използването на ветеринарно-медицинските препарати и контрола върху качеството на месото. Годишно у нас се взимат около 530 проби като от близо 300 проби, взети до края на септември, нямаме позитивен резултат за антибактериални субстанции. През 2016 г. имаме само 1 позитивна проба, а през 2015 г. – 3, свързани с патици.

– В тази връзка по-ниско качество храни ли яде българинът? Продължават ли проверките на БАБХ на продукти, които се продават у нас и в Западна Европа?

– В момента не сме продължили проверките. Темата с двойния стандарт на храните се европеизира, бяха направени проверки от Вишеградската четворка плюс България, Словения и Хърватия. В момента две от Прибалтийските държави също правят свои проверки на качеството на храните. Темата се разисква поне на три Съвета на министрите на ЕС, няколко форума, включително и в Братислава преди месец, като посланието, което се излъчва от страните от Централна и Източна Европа, е че искаме да имаме единно европейско, регулаторно законодателство, което да уреди този въпрос. Разговорите, които се водят в Европейския съвет са, че ще се изготви единна методология, на база на която да се правят проби на храните в отделните държави. Какво направихме ние – закупихме храните, направихме съпоставка на съставките на етикетите, направихме органолептичен и физико-химичен анализ, както и ценови. При първата проверка 20% от продуктите имаха различни съставки и за радост нямаше никакви изменения извън стандартните отклонения във физико-химичния състав, което означава, че продуктите са качествени. Единствено ни притесниха цените. При втората ни проверка останаха някои съмнения в цените, но пък имаше и продукти с доста по-ниски стойности, продавани на нашия пазар. Заключението на този етап, проведено и под мотото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е, че не може да има двойно качество граждани на ЕС и трябва да се търси решение за единен стандарт на храните, продавани на европейския пазар.

– Промените в Закона за храните, които министерство на земеделието предложи, предизвикаха недоволството на част от бизнеса. Става въпрос за изискването минералните води да носят името на извора, от където се добиват. Какво е вашето становище?

– Това не е в компетенциите на министерство на земеделието, но тъй като водите се водят в категорията „храна“, ние сме транспонирали европейската директива в закона. В конректния случай има чисто търговски спор, който касае не само извора в Девин, но и другите, където има повече от един концесионер на минералната вода. Ще има обсъждания и предложения между първо и второ четене на закона в парламента и се надявам дебатът да бъде добре аргументиран и да се намери оптимално решение. Хубавото в Закона за храните е, че е подготвен изцяло с бранша, отразени са възможностите за контрол на качеството и хигиенните условия при продажбата и транспортирането нa тези продукти. Той се очаква с голямо нетърпение от бранша.

– Преди няколко дни се срещнахте с представители на големи американски компании. В кои области има заявен интерес за инвестиции у нас?

– Премиерът Борисов се срещна наскоро с 12 американски компании, които желаят да инвестират у нас. Има една компания, която към момента оформя документалните си изисквания, и иска да инвестира много голяма – деветцифрена сума в долари в земеделския бранш. Имаме покани и за други срещи и очакваме инвестиции в българското земеделие. Всяка една инвестиция, не само от най-голямата икономика в света, каквато е САЩ, но и вложения от страни на изток от България, е добре дошла, тъй като ще даде възможност за по-високи технологии и качество на продукта. Предстои ни да организираме бизнес форум с Турция в края на месеца. Вече възобновяваме добрите взаимоотношения, включително търговски и инвестиционни с турските ни партньори. Очакваме да подпишем и споразумения в областта на науката. Основната ни цел е да възстановим възможността за търговия на едър и дребен рогат добитък и на кланично месо за Турция, тъй като от 2012 г. то беше в сериозен застой. Вече сме изчистили ветеринарните сертификати и изисквания и вече стартираме реализацията на различните видове продукти.

– Като говорим за чужди пазари какви мерки предприе земеделското министерство за решаване на проблема със забраната на Китай да внася храни, съдържащи традиционния български сорт роза „Дамасцена“?

– Няма такъв проблем. Той беше преекспониран с грешни съобщения от други колеги от държавната администрация. В списък на нехранителните продукти, публикуван през 2010 г. фигурира турската роза, а не българската „Дамасцена“. Но всички наши продукти, които съдържат роза, неупоменато каква, не са имали и нямат в момента проблем – това са локуми и желирани изделия предимно. Независимо от всичко Министерство на земеделието, храните и горите кореспондира с Министерството на икономиката, за да бъде включена в списъка изрично розата „Дамасцена“, която се отглежда у нас.

– Вече започнаха разговорите за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС 2020. Очаква се заради напускането на Великобритания бюджетът да бъде по-малък. Как ще се отрази това на българските земеделски производители?

– Има хипотези за по-малко пари. Сега основен е дебатът за многогодишната финансова рамка, която трябва да разгледа сценариите за намалени приходи при сегашната ситуация и текущи цени към 2017 г. и, разбира се, необходимостта от финансиране на нови политики – като миграция и сигурност, за които досега нямаше планирани средства. Това поставя въпроса – дали ще се търсят нови източници на финансиране или начини за подобряване на ефективността на разходите и тяхното намаление. Темата за бъдещия бюджет и как да се разпредели той е политически въпрос на Европейския парламент и Съвета на Европа. Земеделският сектор застъпва тезата, че ОСП трябва да остане, защото е една от най-добре структурираните и най-масовата политика в ЕС. Има най-голям бюджет – 410 млрд. евро за 7 години, което е близо 40% от бюджета на съюза за програмния период.

Затова е важно да се реши – да се запази нивото на финансиране и да се направят анализи, ако има намаление, как ще се отрази на конкурентоспособността на европейските земеделски производители и по различните направления. Защото в момента има много сериозен натиск от Русия и Украйна, особено при пшеницата, тъй като Русия се оказа най-големият производител на пшеница и дори надмина САЩ.

По дебата за селскостопанската политика не се очакват революционни промени, но ще има най-различни насоки и то най-вече за модернизацията й и опростяване на бюрокрацията. Всички очакваме комюникето, което ще излезе на 15 ноември, след това основен приоритет на нашето европредседателство в частта земеделие ще бъде дебатът как да бъдат формулирани приоритетите. И през месец май очакваме да излезе многогодишната финансова рамка, която да бъде разгледана от ЕК и ЕП.

Аз лично направих почти всички възможни срещи, включително на най-високо ниво в Европейския парламент, с Европейската народна партия, с консерваторите и либералите, както и с комисарите и председателят на земеделската комисия в ЕК, с които обсъдихме нашата визия за обща селскостопанската политика и бюджет. Земеделският сектор като цяло застава зад тезата, че нивото на финансиране трябва да бъде запазено с опростяване и модернизация, за да може секторът да е конкурентоспособен. Искането на новите страни членки е за така нареченото сближаване на финансиране, защото сега нивата на финансиране са различни в старите страни членки и в държавите от Централна и Източна Европа.

– Може ли да кажете колко са изплатените средства за земеделие по линия на ЕС през тази година и каква помощ могат да очакват производителите ни през 2018 г.?

– Нашите земеделски производители имат 800 млн. евро пакет за директни плащания, което е таванът в този програмен период и това предстои до 2020 г. Стремим се в рамките на декември да изплатим отново основния пакет на т. нар. директно базово плащане, това са около 500-600 млн. лв. Надяваме се това да бъде направено до Коледа.

Успоредно с това има пакет от националния бюджет, който включва преходна помощ за животновъдството, плащанията за тютюна и държавните помощи, които да покрият сектори, където европейските средства не достигат. При първа възможност изплатихме до бюджета преходната национална помощ за говедовъдството на 50%, а на овцевъдството на 70%.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони плащанията вървят рутинно, договорени до момента са 30% от средствата, а изплатени са около 15 на сто.

– Как оценявате намерението на правителството да увеличи от 300 на 480 лв. минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от началото на 2018 г.?

– Това е предложение на министъра на финансите, заложено в бюджета за следващата година и идеята глобално е правилна. Защото при ниски осигурителни вноски, хората получават символична пенсия. В конкретния случай би било добре в рамките между първо и второ четене да се търси балансирано решение и да не се стига таванът от 480 лв.

– Въпреки че има още месец и половина до края на тази година, можете ли да обобщите каква беше тя за земеделския сектор?

– Беше успешна година по много причини. Земеделието е силен, добре изграден сектор.
Тази година достигнахме 6 милиона тона реколта от пшеница при по-малко рекултивирани площи. При царевицата също очакваме добри добиви, единствено рапицата си остава на ниво от последните 2 години. Преди два дни правихме справка – близо 2,4 милиона тона зърно до момента са изнесени, при 1,88 за миналата година.

Имахме добра година, включително при плодовете – производството на кайсии е с 50% повече спрямо предната, на малини също. Хубавото е, че цените в животновъдния сектор се стабилизираха. Проблемът с цените на млякото през миналата година, който беше за целия ЕС, повлия и в момента има недостиг на качествено и хубаво овче и краве мляко в млекопреработвателните предприятия. Това води до повишаване на цените на млечните продукти. Знаете маслото поскъпна почти два пъти, увеличение има и при сирената и кашкавалите.

Имаше и сътресения – болестите по животните, замърсяването с фипронил – една европейска тема, която нямаше как да не засегне България. Продължават проверките и мониторингът на птицевъдните ферми. За съжаление и птичият грип, открит вече в 21 европейски страни, включително Сърбия и Македония и у нас повлия на цената на яйцата. Земеделският сектор е съпровoден с успехи, но няма как да се избегнат болести или природни бедствия.

Източник: trud.bg

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар