Светлана Шаренкова: Борисов – от тъпи вицове до гафове и грешки

Без категория

Преди дни премиерът Бойко Борисов си позволи недипломатична и антируска реплика, че в живота си „човек не избира само родителите си и президента на Русия”!?

Това е не просто обида към държавен глава на световна сила, когото чакаме на посещение у нас, но и към приятелска държава, с която ни свързва вековна обща история.

Отговорът от Москва не закъсня – говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова саркастично предложи на Борисов да стане руски гражданин, за да може да гласува на изборите за президент на Русия!

И Борисов започна да се заобяснява – той се бил пошегувал, Путин щял да го разбере, и за двамата имало шаржове и вицове, и т. н.

Оправданията на Борисов са несериозни –той е в голямата политика от 9 години и е наясно, че така не се говори. Как би се почувствал, ако неговите задгранични „началства” Меркел и Юнкер или „приятелят Тайпи” Ердоган се „пошегуват” така с него и с България, с демократичната ни традиция и механизми на държавността ни.

Владимир Путин е лидер на Русия вече 18 години.

Той се превърна в такъв не по случайно или даром, а заради решителните си действия за укрепване на руската държавност и икономика, на международния авторитет на родината си, с активната борба срещу тероризма, с подобряването на социалния статус на обикновените руснаци.

Путин и неговата политика днес нямат алтернатива – нито личностна, нито идеологическа. За него продължават да гласуват 70-80% от хората. Ако Борисов е искрен в твърденията си, че работи за по- добри отношения на Европейския съюз с Русия, не може да се шегува така каруцарски.

Особено в настоящите дни, в които нашият народ отбелязва 140-ата годишнина от Освобождението и предстои историческо посещение на руския патриарх Кирил. Такава амбициозна задача изисква не шеги и закачки, а лидерско отношение и политическа смелост да градиш мостове.

Същия неподходящ тон Борисов си позволи и във вътрешната политика, атакувайки – при това с фалшива новина – шефа на президентския кабинет Иво Христов, а чрез него и държавния глава. Разбира се, за последното Бойко Борисов получи твърд и ясен отговор от президента Радев, но и серия въпроси, на които той всъщност не отговори по същество.

Нужно е премиерът да разбере, че България ще успее само ако между институциите се създаде дух на ефикасен диалог и равноправно сътрудничество, ако настъпи помирение в национален мащаб. За съжаление, ГЕРБ работи точно в обратната посока. В последната седмица имаше серия изказвания в духа на мухлясал антикомунизъм – Тома Биков, Красимир Велчев, дори самият Борисов. По-голяма липса на въображение – здраве му кажи.

Лидерството означава визионерство и мъжество, а не съперничество и компроматни атаки. Притежава ли ги премиерът?! Или компенсира липсата им с банкянски хумор?

Коментари

Коментара

Вашият коментар