Светослав Иванов: Как ще изглежда България утре?Държава, която загуби над 20 процента от населението си в трудоспособна възраст, които отидоха в чужбина.

България

Как си представяме България?

Като страна с намаляващо население, която привидно спазва европравилата, за да усвоява фондове, но така и не може да догони стандарта на западните си съюзници?

Или като държава, която в момента има историческия шанс най-накрая да формулира обща стратегия, която да даде нова посока на обществото.

Защото без обща посока и общ път, при липсата на цел, която да гоним заедно, идва общото усещане за несигурност и до голяма степен безпътица. Светът е много различен отпреди 20 години, няма нищо общо с планетата преди 10 години и рязко се различава от този преди пет години.

 

Как си представяме България? Държава, която загуби над 20 процента от населението си в трудоспособна възраст, които отидоха в чужбина. Недалновидни политици, които така и не създадоха условия да задържат хиляди свои лекари, учени, инженери, архитекти и какви ли още не.

Днес кадри липсват почти във всяка индустрия. В някои сфери вече тази липса се усеща особено драматично, а в други тепърва ще разбираме какво е да няма квалифицирани работници, които да произвеждат някаква добавена стойност за българската икономика.

Защото когато дойде един голям чуждестранен инвеститор, той се интересува от законодателство, данъчни регламенти, сигурност, но най-вече – от това какви хора може да наеме. Инвеститорът се интересува от учебните програми в университетите, дали те отговарят на реалността днес или са спрели преди десетилетия. Инвеститорът иска да разбере дали тези университети са в състояние да подготвят кадри, които да се влеят в неговото производство. Ако отговорът е отрицателен, сме обречени на производство с ниска стойност, ниско заплащане и слаба перспектива.

Не е за вярване как заради липса на ясен план, ключови български градове опустяха, въпреки стратегическото си местоположение. И Видин, и Русе, и Силистра са градове, в които има толкова голям потенциал, най-малкото защото са на река Дунав. При правилна политика и ясна стратегия десетки компании биха инвестирали в място, което е на няколко часа по вода от Виена. Но регионът беше разграбен, стана беден. И толкова време беше загубено.

Ако България сега не формулира какво и как иска да произвежда и каква икономика иска да изгради, ако не накара университетите да синхронизират учебните си планове с нуждите на обща стратегия, само след няколко години ще имаме ситуация, при която дори и български фирми ще изнасят производствата си в чужбина поради недостиг на кадри.

Все още не сме видели ясен план – колко лекари ще ни трябват през следващите няколко години, колко инженери, колко програмисти, колко строители, колко учители. Дори и майсторите, които могат да ти оправят колата, стават все по-малко. Голяма част си тръгнаха.

Как говориш например за „Белене”, когато в централата няма да има кой да работи? Дори и в АЕЦ „Козлодуй” вече няма кой да замени пенсиониращите се кадри. Просто няма хора. Как да отвориш нови и модерни болници при положение, че специалистите са ограничени до минимум?

Един месец слушахме дебати по бюджета.

Според управляващите той е „щедър”, „богат”, „перспективен”. Но няма значение колко милиарда повече ще изливаш в неработещи системи. Няма кой знае какво значение дали ще повишиш заплатите на администрацията в изборна година, когато тя е все така нереформирана.

Това е загуба на ценно време, основно за нашите деца.

С липсата на държавна политика искате да ги превърнете в шепа хора, които ще трябва да работят като за трима срещу заплатата на един, за да плащат данъци, които да се вливат във все същите неработещи системи.

Така, както минава животът на нашето поколение, в което дори и не чуваме въпроса – как ще изглежда България утре?

Светослав Иванов, бТВ Новините

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар