Смирненски за тинята, свинете и лаФката

Общество

Христо СмирненскиЕдин поет умира на 25 години. Христо Смирненски. Преди 93 години, два месеца преди да напусне този свят, поетът написва „На гости у дявола”. Написва и „Приказка за стълбата”, която и до днес стряска политиците, забравили откъде са тръгнали и устремили се към върха на властта.

Тях труповете и блатото не ги интересуват. Още по-малко поетите. Избиха ги и такива вече почти не се срещат. Само споменът за творчеството им от време на време напомня, че в тази страна са живели достойни хора с горещи сърца. Но споменът избледнява все повече, надвит от повсеместната простащина и свинщина. Свинете не само завладяха тази страна, но почнаха да ядат хората… А поетите вече ги няма да се изправят срещу злите алчни зурли, направили сделка с дявола.

ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА

В неделя Дявола облече расо –
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.

Действително в корема бе печален
и – за да не бъде толкоз сух –
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.

– Една вечерна пролетна разходка? –
ми кимна леко той с рога.
– Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка…

Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.

И ето – късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.

Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.

А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.

– Виното – да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
– Това ли? Туй е попска калимявка –
реклама за добър коняк…

Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.

Погледна Дявола под вежди тънки:
„Я виж ги колко са добри!“
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
„Добри, когато спирта ври!“

Това бе юноша – намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
„Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?

Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч…
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч…

Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!…
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!“

Той млъкна… А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
„И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!…“

„Червен смях“, 4 април 1923

Какво се е променило от април 1923 до октомври 2016 година? А, да, няма го Смирненски. Физически. Свинете, лаФката, блатото, дявола, злобата, лъжите, черната злъч и калимявката обаче са тук и властват повече отвсякога.

Апропо, премиерът Бойко Борисов гласува винаги в 78 СОУ „Христо Смирненски” в Банкя. Сиреч, не е забравен съвсем големият поет. Е, къщата-музей „Смирненски” в София тъне в разруха, а гробът му в бурени, но това са дреболии. Важна е стабилността, нали?

Какво ли щеше да сътвори големият талант, ако беше жив? Ами „Приказка за тинята”…

Източни: Фрог нюз

Коментари

Коментара

Вашият коментар