Стив Джобс: Хората не знаят какво искат, докато не им го покажем

Общество, Технологии
Стив Джобс си отиде от този свят преди 5 години
Снимка: agora.md

Стив Пол Джобс (24 февруари 1955 г. – 5 октомври 2011 г.) е американски предприемач и изобретател. Той е съосновател, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на Apple Inc. Заемал е длъжността изпълнителен директор на Pixar Animation Studios, а през 2006 г. става член на борда на директорите на The Walt Disney Company, след закупуване на Pixar от Disney. Продуцент е на филма „Играта на играчките“ (1995). Стив Джобс е знакова фигура в света на високите технологии. MarketWatch го определя като CEO на десетилетието, а списание Fortune го поставя начело в класацията на най-умните хора в света на високите технологии. През 2010 г. оглавява класацията на MediaGuardian като номер едно в медийния бизнес. Да си спомним за великия ни съвременник в деня на петата годишнина, откакто той напусна този свят, с няколко откъса от биографията на Стив Джобс, написана от Уолтър Айзъксън.
 
Един слънчев следобед, когато не се чувстваше добре, Джобс седеше в задния си двор и размишляваше за смъртта. Разказваше за преживяното в Индия близо четири десетилетия по-рано, за будизма и възгледите си за прераждането и непреходността на духа.
— За вярата в Бог съм почти петдесет на петдесет. През по-голямата част от живота си съм смятал, че сигурно има нещо повече от онова, което виждаме.
Призна, че сега, изправен пред смъртта, може би надценява вероятността за съществуването на Бог, защото му се иска да вярва в задгробния живот.
— Харесва ми да мисля, че след смъртта ни остава нещо. Странно е целият този опит и малкото мъдрост, които си събрал, да изчезнат ей така. Затова много ми се иска да вярвам, че нещо остава, че може би съзнанието се запазва.
Замисли се, а след дълго мълчание добави:
— Но пък от друга страна, може да е като бутон за стартиране. Щрак и те няма.
Отново замълча за момент и се усмихна леко:
— Може би затова не обичах да слагам копче за изключване на устройствата на „Епъл“.
Голямото ми желание бе да създам стабилна компания, в която хората са мотивирани да правят страхотни продукти. Всичко друго беше на заден план. Разбира се, чудесно е да трупаш печалба, защото тя ти позволява да правиш страхотни неща. Мотивираха ме обаче продуктите, а не печалбата. 
Някои казват: „Да дадем на клиентите каквото искат.“ Моят подход не е такъв. Работата ни е да се досетим какво ще поискат преди още да са го поискали. Мисля, че Хенри Форд навремето е казал: „Ако бях попитал клиентите какво искат, сигурно щяха да ми отговорят: По-бърз кон!“ Хората не знаят какво искат, докато не им го покажем. Затова никога не разчитам на пазарни проучвания. Нашата цел е да прочетем нещата, когато още не са написани.
Противно ми е, че някои хора наричат себе си „предприемачи“, когато единствената им цел е да създадат фирма, а после да я продадат или да пуснат акции, за да гушнат парите и да си тръгнат. Мързи ги да свършат работата, която е необходима, за да изградят истинска компания — а то е най-трудното в бизнеса. Само това е начинът да допринесеш с нещо и да увеличиш наследството, оставено от онези преди теб. 
Не съм съгласен с твърденията, че само тъпча хората. Ако нещо не е свястно, аз просто им го казвам в очите. Моята работа е да бъда честен. Знам какво говоря и обикновено се оказва, че съм прав. Това е културата, която се опитах да създам. Ние сме брутално честни; всеки може да ми каже, че ме смята за пълен кретен, и аз мога да му го кажа. Адски много сме се карали, крещели сме си и това са едни от най-готините моменти в живота ми. 
Човек винаги трябва да се стреми да прави нови неща…Точно това съм се опитвал да правя и аз — да вървя напред. Иначе, както казва Дилън, ако не се стремиш да се родиш, значи се стремиш да умреш.
Какво ме мотивираше ли? Мисля, че повечето творци искат да изразят благодарността си за това, че могат да се възползват от стореното преди нас. Аз не съм измислил езика или математическите формули, които използвам. Произвеждам много малка част от храната си, а дрехите вземам наготово. Всичко, което правя, зависи от другите членове на нашия вид. Затова мнозина от нас искат да допринесат за вида. Опитваме се да изразим нещо по единствения начин, който повечето от нас познават — защото не всеки може да напише песните на Боб Дилън или пиесите на Том Стопард. Опитваме се да използваме дарбите, които имаме, за да изразяваме съкровените си чувства, да показваме колко ценим постигнатото преди нас и да добавим нещо към него. Ето това ме мотивираше.
Из „Стив Джобс“, от Уолтър Айзъксън

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар