Убийството, което свали европейската маска на България

България

Осми октомври е денят, в който Европа най-сетне прогледна за ставащото в България.

Единайсет години наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност, стремителното пропадане в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на медиите и бързото отдалечаване от европейската ценностна система не бяха достатъчни, за да може европейският елит да възприеме България като място, където върховенството на закона е застрашено в не по-малка степен от Унгария, Полша и Румъния. Трябваше млада жена, и то журналистка, да изгуби по особено жесток начин живота си, за да може всички в Европа да обърнат очи към България.

И като казвам всички, имам предвид наистина огромен брой политици, които задават тона в ЕС. Еврокомисарката по правосъдието, потребителите и половото равенство Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) беше сред първите, които реагираха в „Туитър“ на бруталното убийство с думите, че е шокирана и с призив за бързи действия за изправяне на отговорните пред правосъдието, а също и за своевременно разясняване дали нападението е свързано с работата й. Вера Юрова е тази, която беше начело на усилията ЕС като общност да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна още като Истанбулска.

Последва вълна от реакции на членове на Европейския парламент,

като се започне от шефа на най-голямата политическа група (ЕНП) и претендент за поста шеф на Европейската комисия Манфред Вебер, който напомни, че това е третото убийство на журналист в ЕС в рамките на една година. „Това е дълбоко тревожно“, написа той в „Туитър“ и също призова за пълно разследване.

Всъщност комисарката за човешките права на Съвета на Европа Дуня Миятович поясни, че това е четвъртото журналистическо убийство и третото на жена журналист. От сметките често се изпуска ужасяващото убийство на шведската новинарка Ким Вал.

Мрачната серия започна от разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция от Малта, която разследваше правителството за корупция. Убийството й миналия октомври с бомба, поставена в колата й, шокира ЕС и предизвика широк отзвук. Стигна се до изслушвания в Европейския парламент и множество дебати за състоянието на върховенството на закона в Малта. Не много дълго след нея съюзът беше разтърсен от второ убийство на разследващ журналист – този път в Словакия. През февруари журналистът Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова бяха разстреляни в дома им. Ян се занимаваше с разследване на данъчни измами на няколко бизнесмени с близки връзки с високопоставени словашки политици, включително и бившия вече премиер Роберт Фицо. Това убийство също дълбоко потресе ЕС, който започна да вижда в това нещо повече от случайност. През април беше убита Ким.

Лидерът на втората по големина парламентарна група Удо Булман („Социалисти и демократи“, Германия) подчерта в туит, че критичната журналистика е основна част от европейската демокрация. Ги Верхофстад, лидер на либералите, пък директно свърза убийството с разследването на корупцията в България, а шефът на правосъдната комисия Клод Морайс („Социалисти и демократи“, Великобритания) написа писмо до директорката на Европол с искане да има готовност да осигури експертна подкрепа за разследването. Той дори призова да се разгледа и възможността за създаване на съвместен следствен екип. Дуня Миятович напомни, че освен журналистка, Виктория е била и жена. „Ужасяващото й убийство напомня за реалността на журналистките, които са изправени пред допълнителни заплахи, защото са жени“.

В осъждащия хор се включиха още министрите на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевич и на Холандия Стеф Блок, както и друг кандидат за шефския пост в Европейската комисия – бившият финландски премиер Александър Стуб. Според него това напомня, че борбата за свобода все още не е приключила.

Всичко това показва, че

България вече няма да може да стои на завет в геополитическия си ъгъл,

преструвайки се, че брани европейството и че е безценен балкански евроинтегратор. Светлината на прожекторите ще освети онези фундаментални сфери, около които се завъртяха основните версии за убийството. Един лъч ще светне в ъгълчето на усвояването на еврофондовете, където има много какво да се види, останало скрито за европейското око. Друг лъч ще напомни, че България е сред много малкото страни – членки на ЕС, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Не на последно място ще се повдигне въпросът с върховенството на закона и работата на Механизма за сътрудничество и проверка. Освен че българските граждани нямат доверие на институциите, в ЕС то също вече изглежда изчерпано. Това може да се прочете в изявленията на всички висши чиновници и политици, които поискаха европейските ресорни агенции да имат готовност да окажат съдействие.

От една страна, повдигането на завесата, макар и закъсняло, е добре дошло. Лошото е обаче, че покрай фокусирането върху журналистическата част, проблемът с насилието над жени ще остане в сянка, независимо от тревожната статистика в България. В сянка ще остане и че липсата на правова държава е довела до масово усещане за безнаказаност. Едва ли ще се стигне до разговор и какво точно стои зад пропадането в индекса за медийна свобода. В ЕС вече са съвсем наясно какво точно не е наред с медиите в Унгария след многобройните изслушвания и дебати в парламентарни комисии в Брюксел и Страсбург и в пленарната зала. Знае се и какво не е наред с неправителствените организации, висшето образование, еврофондовете. За България обаче не се знае много, освен че е най-бедната и корумпирана страна членка, редом с Румъния.

Убийството на Виктория Маринова е капката, която преля чашата поне на Европа. Дали това ще има ясни и дългосрочни последици, е може би твърде високо очакване, макар да не е изключено България да се присъедини към групата на Унгария и Полша и така да стане част от дебата между либералите и антилибералите в ЕС, който ще бъде основната предизборна тема догодина.

Ако се стигне до развенчаване на мита за европейска България,

това пак ще е сериозен напредък.

Натрупалите се като гноен цирей на обществото множество други въпроси също вероятно ще останат без внимание, като например за състоянието на медиите в провинцията и условията, при които работят колегите там. Това поредно убийство за пореден път отваря всички наболели проблеми накуп, създавайки мъгла от искания, хипотези, посоки и фокусни точки. Уви, европейското внимание няма да ни реши проблемите, но ще покаже, че е достигнат прагът на търпимостта, само че на европейската. Въпросът е кога този праг ще бъде достигнат в България и дали българските граждани искат да живеят по-добре, или ще продължи да е по-важно да бъде натрит носа на шепа умни и красиви или пък на всичкокритикуващите. Българското общество няма да има полезен ход, докато не спре да се дели на умни и красиви, селяни и столичани, цигани и българи, да генерализира, че журналистите са най-голямото зло, както и активистите, и вместо това се обърне към общия враг, а той е липсата на правосъдие, справедливост, бъдеще, сигурност (както физическа, така и социална), стимулиращ бизнес климат, ефективна държавна администрация, качествена инфраструктура, инвестиции в добруването на нацията. Още един живот ще потъне в статистиката, сдъвкан и изплют от машината на разделението, от различните мерила за добро и зло, правилно и неправилно, морално и неморално.

Публиката вече е отсъдила своето, нахранила се е с поредната истерия, посочила е виновниците, но едно 7-годишно дете стои някъде встрани от цялата тази мъртва хватка и пита: „Къде е мама?”

segabg.com

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some

Вашият коментар