Авиаторката Амелия Еърхарт се бори за правата на жените и умира в небето

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В началото на 20 век терминът “феминизъм” не e познат на никого и професиите в повечето случаи са имали ясно разделение по пол. Независимо от това, по-близо до 20-те години на миналия век, момичетата започват да забелязват несправедливостта в това и искат да се реализират и в това, което тогава се е смята само за мъжка професия.

Сред тeзи момичета е и известната авиаторка Амелия Еърхарт – първата жена в света, прелетяла над Атлантическия океан. Тя поставя още няколко рекорда и освен това активно се бори за равенството на жените.

Любовта към авиацията не е от пръв поглед

От ранна възраст бъдещата известна авиаторка се интересува от книги за открития и пътувания, в частност творбите на Жул Верн и Марк Твен. Амелия не е привлечена веднага към самолетите.

Амелия Еърхарт като малка

Снимка: Официална страница в Уикипедия

Самолетът, който тя вижда за първи път на десетгодишна възраст, не я впечатлява. Тогава тя е по-привлечена от гигантски кораби с пиратски знамена на мачтите.

Въпреки това детството на момичето не може да се нарече щастливо. След смъртта на баба й и дядо й, семейството изпада във финансови затруднения, тъй като баща й, който е бивш адвокат на железопътната компания, се пристрастява към алкохола.

В началото на 1910-а семейството се мести често от място на място. Амелия все пак успява да завърши гимназия в Чикаго и след това да следва в колежа Ogonz в Rydal, Пенсилвания.

Амелия веднага проявява интерес към естествените и точни науки. През 1916 г. тя посещава сестра си в Канада и се грижи за ранени войници.

Този момент е решаващ в живота й – момичето напуска следването си, когато е втора година, за да стане медицинска сестра на Червения кръст във военна болница в Торонто. Именно там тя се влюбва в самолетите, наблюдавайки пилотите на местно летище.

През 1919 г. Амелия се завръща в САЩ, където присъства на авиационно изложение в Калифорния. Гигантските “железни птици” оставят трайно впечатление в душата й и тя отива до Роджърс Фийлд, за да лети със самолет.

Първите десет минути, прекарани в небето, са напълно достатъчни, за да осъзнае, че иска да свърже живота си с авиацията.

“Току-що се вдигнахме от земята на 200 или 300 фута и вече знаех, че трябва да летя”, спомня си по-късно Амелия.

Първите смели стъпки в авиацията

Без да губи време Амелия се записва на пилотски курсове при известната авиаторка Нете Снук, която има зад гърба си много рекорди. Въпреки това Снук става най-известна благодарение на обучението на Еърхарт. Впоследствие тя пише книгата “Научих Амелия да лети”.

По време на курса, докато лети с биплан (самолет с две носещи повърхности), Амелия се чувства толкова уверена и спокойна, че непрекъснато иска да изпълни опасна каскада или да лети под електрически проводници, на което Снук винаги се противопоставя.

Нете Снук

Снимка: Официална страница в Уикипедия

Тогава момичето се амбицира да си купи собствен самолет. С постоянство и много работа тя стига до ниво, което лесно й позволява да се състезава с мъже. Тава е необичайно за жените от онази епоха, но Амелия започва да печели пари като фотограф, стенограф и дори шофьор на камион.

“Най-трудното е да започнете да действате, всичко останало зависи само от постоянството”, казва тя.

Тя успява да събери нужните пари само за шест месеца и до края на 1921 г. вече притежава жълт биплан Kinner Airster.

Амелия не се съмнява в бъдещия си успех. Веднага след закупуването на биплана тя издържа последните си изпити и получава пилотски лиценз, а година по-късно поставя първия си световен рекорд.

Еърхарт става първата жена пилот, изкачила 4200 метра. Няколко години по-късно американката получава и международен лиценз, издаден от Международната въздухоплавателна федерация (FAI). Така става 16-тата жена в света, постигнала това звание.

Амелия Еърхарт

Снимка: gettyimages

Трупане на опит

През 1927 г. американският пилот Чарлз Август Линдбърг прави първия полет през Атлантическия океан без кацане или зареждане с гориво. Тогава дъщерята на известния бизнесмен и филантроп Хенри Фипс-младши – Ейми Гост, решава, че ще стане първата жена, която ще повтори неговия подвиг.

С нея тя решава да вземе на борда механика Лу Гордън и професионалния пилот Уилмър Щулц, защото не може да седне на кормилото поради липса на опит. Въпреки успешния екипаж, тричленният полет не се осъществява. В крайна сметка Ейми се вслушва в мнението на роднините си, които я предупреждават за опасността, пред която се изправя и тя се отказва от идеята. Но не завинаги.

По-късно Гост решава да намери американка, която да й помогне в реализирането на тази идея. Оказа се, че това е Еърхарт. Полетът започва от летището на остров Нюфаундленд с пътнически самолет, наречен “Приятелство”.

Над Атлантическия океан бушува буря, а Амелия никога досега не е управлявала тежък тримоторен самолет. В този момент Щулц и Гордън поемат управлението.

Еърхарт не е доволна от полета. Тя отрича ролята си в него и отказва да признае активно участие. Въпреки че всъщност е едно крехко изглеждащо момиче, тя заменя шасито с понтони, ако се наложи да се кацне на водата. Тя добавя допълнителни резервоари за гориво и контейнери с всичко необходимо.

Амелия Еърхарт на биплан

Снимка: gettyimages

Амелия копнее. Тя вярва, че по време на полета на “Приятелството” е била просто като “баласт”, като “чувал с картофи” в самолета. Тя чувства, че всичките й отличия и признания са напълно незаслужени. В същото време, колкото и полетът да прославя Щулц и Гордън, никой не им обръща внимание и двамата потъват по-късно в неизвестност.

“Хилтън, аз съм фалшива героиня. Сега нямам избор, но рано или късно трябва да летя над Атлантика, иначе вече няма да се уважавам”, спомня си репортерът Хилтън Райли.

Опит след опит

Истинска слава на Еърхарт идва, защото тя е свикнала да не бъде доволна от постигнатото, през май 1932 г.

Тогава тя прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути. В допълнение към факта, че това е първият единичен женски полет през океана в историята на авиацията, той се превръща във втория успешен полет през Атлантическия океан в историята като цяло – в края на краищата, от 1927 г. насам, никой не е успял да повтори този въздушен подвиг на Линдберг.

Най-трудното е да започнете да действате, казва Амелия Еърхарт

Снимка: gettyimages

Полетът не е лесен за Еърхарт – тя е уловена от буря, самолетът е обледенен, тръбата за гориво е пробита. Тя обаче, въпреки всички трудности, успява да стигне със самолета до брега на Северна Ирландия. На земята я очаква световна слава и много отличия. Тя е наградена с “Кръст за заслуги”, орден на Почетния легион от френското правителство и златен медал на Националното географско общество, който й е връчен лично от американския президент Хърбърт Хувър.

През юли същата година Амелия чупи още един скоростен рекорд по трансконтиненталния маршрут и през август става първото момиче, което лети от Лос Анджелис до Ню Йорк. Тези победи й помагат да развие връзки с видни американски политически и обществени фигури.

Известно е, че Еърхарт е давала частни уроци по пилотиране на първата дама на САЩ по това време Елеонора Рузвелт.

През 1931 г. Амелия се омъжва и е доста щастлива, а три години по-късно лансира собствена модна линия, наречена Amelia Earhart Fashions, която се продава в универсалния магазин на Macy”s в Ню Йорк и в магазина на Marshall Fields в Чикаго.

Факт е, че Еърхарт не понася твърде женствените силуети с многобройни извивки. Още като млада тя прави избор в полза на тоалети, които се считат за мъжки, така че почти винаги шие дрехи за себе си. Тя въвежда сред жените модната тенденция, че не е необходимо да се купуват поли и сака в комплект – те могат да бъдат закупени отделно и така се ражда концепцията за отделното (разделяне) в дамския гардероб.

Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан сама за 15 часа и 30 минути

Снимка: gettyimages

“В наше време едно момиче трябва да вярва в себе си като личност”, казва тя.

30-те години могат да се считат за истински разцвет на феминизма – именно тогава думата “авиатор” влиза в употреба и Амелия решава да се включи в борбата за равни права на мъжете и жените. Тя пише множество статии и брошури за професията на пилота и големите възможности за женската авиация в бъдеще. В допълнение, Еърхарт спонсорира въвеждането на поправката за равенство между половета в Конституцията на САЩ.

“Жените трябва да правят същото като мъжете. Когато се провалят, провалът им трябва да се превърне в предизвикателство за другите”, казва Амелия Еърхарт.

За да даде повече възможности на жените, тя помага да се организира международна асоциация на жените пилоти, наречена “Деветдесет и девет” – това е броят на членовете, присъединили се към организацията.

Тогава Амелия единодушно е избрана за президент на тази общност.

През 1936 г. тя започва научна работа в публичния изследователски университет Пърдю в Индиана. Провежда много тестове по аеродинамика и аеронавтика, а след това отваря летателно училище в университета, в което приема момичета и жени на възраст до 55 години.

Амелия не само преподава теория и практика за управление на самолетите, но и обяснява на учениците как се влиза в този свят, който преди това е принадлежал само на мъжете. Както казва Амелия, в наше време едно момиче трябва да вярва в себе си като личност.

“Еърхарт бе най-популярната жена в света през 30-те години. Тя беше пилот-рекордьор, жена, която извървя по своя път в авиацията – свят, доминиран изключително от мъже”, казва Дороти Кокрайн, куратор на отдела по аеронавтика в Националния въздушно-космически музей Смитсониън в САЩ.

Последен полет

Но всичко това за Еърхарт не е достатъчно. В края на 1936 г. тя получава огромна за онези времена сума дарения от неизвестни спонсори – 50 хиляди долара – и решава да похарчи парите за новия самолет Lockheed Model 10 Electra.

Амелия знае, че този самолет ще й помогне да повтори околосветското пътешествие, което вече беше извършено от американския пилот Уайли Пост.

Тя иска да сложи край на авиационната си кариера, след като обиколи земното кълбо по най-дългия маршрут – близо до екватора. В бъдеще тя планира да се занимава с инженерни и научни дейности и най-важното – да роди дете, за което е необходимо да спре полетите за поне девет месеца.

Еърхарт става първата жена пилот, изкачила 4200 метра

Снимка: gettyimages

На 17 март 1937 г. Еърхарт и двама други пилоти – Фред Нунан и Хари Манинг, излитат от Оукланд и се насочват към Хаваите, откъдето трябва да тръгнат. При кацането самолетът изведнъж губи колесника си и пада, резервоарът се пука от удара, избухва пожар. Пожарът е потушен, но ремонтът на самолета продължава повече от месец.

Това не обезсърчава неуморимото желание на Амелия да изпълни мечтата си. През цялото това време тя внимателно проучва метеорологичните условия по маршрута, за да вземе предвид всички възможни промени на времето.

В деня на отпътуването един от пилотите – Хари Манинг, отказва да участва в опасното събитие, като се позова на семейни обстоятелства. Така Еърхарт и Нунан трябва да летят сами. Полетът е официално разделен на 28 отделни етапа. В края на всеки има спирка за ремонт и зареждане с гориво.

Пилотите успяват да преминат без инциденти Пуерто Рико, Венецуела, Бразилия, Судан, Етиопия, Тайланд, Пакистан, Индия, Индонезия, Австралия и да се приближат до остров Лае в архипелага Папуа Нова Гвинея.

Следващата точка по маршрута е малкият остров Хауланд, който е трудно да се намери в океана. Специално за експедицията на острова е построена писта за излитане и кацане, а до нея е поставен корабът “Итаска”, който е служил като радиомаяк и е изпускал гъст сиво-бял дим, за да послужи като отправна точка. Там пилотите трябва да бъдат посрещнати от служители и представители на пресата.

За да направят самолета възможно най-лек, пилотите се отървават от всичко излишно – парашути и гумена лодка, запаси от кафе, вода и храна. Силният вятър често си сменя посоката, но пилотите не изчакват благоприятни метеорологични условия.

На 2 юли в 10:00 ч. Амелия и Нунан излитат към острова.

След известно време Еърхарт предава на диспечерите, че не вижда острова и не разбира къде се намират. След това тя отново се свърза, обяснявайки, че времето се е влошило силно и се появява постоянен вятър. В последното съобщение Амелия крещи уплашено, че ги духа на север или на юг и тя не вижда острова или дима от кораба.

Тя беше търсена, търсена е и ще бъде търсена

Изчисления на експерти показват кога самолетът на Еърхарт и Нунан трябва да остане без гориво, а това дава отправна точка на американският флот стартира операция за търсене и спасяване.

Това е най-скъпата и мащабна кампания в историята на Северноамериканския флот.

В търсенето са участвали немислим брой кораби, доброволци, армия и армейски самолети. Те проучват 220 хиляди квадратни мили, изследват малки и необитаеми острови и рифове, но всички опити за намиране на пилотите са напразни.

На 5 януари 1939 г. Амелия Еърхарт и Фред Нунан са обявени за мъртви.

През март 2018 г. се появява съобщение, че останки и неща, случайно открити през 1940 г. на тихоокеанския остров Никумароро, принадлежат на Амелия Еърхарт, което най-вероятно позволява и да се установи мястото на нейната смърт.

Близо до костите групата за издирване открива крем, огледало, остатъци от кожено яке и алуминиеви фрагменти от фюзелажа на самолета.

Някои хора все още не вярват, че Амелия и Фред са се удавили и изразяват своите версии за случилото се.

През 1941 г., когато САЩ се бият с Япония, се появяват твърдения, че бели пилоти – мъж и жена, са държани в плен на остров Сайпан. Твърди се, че са останали в затвора и са екзекутирани преди напускането на японските войски. След войната това парче земя е разследвано щателно, но показанията на свидетелите не са потвърдени.

След това се появява снимка, на която се твърди, че Фред Нунан и Амелия Еърхарт са наред с други пленени в атола Джалуит. Това би трябвало да свидетелства в полза на версията на пилотите, държани в плен от японците, но не е възможно да се разпознае самоличността им от тази снимка.

За мнозина Амелия Еърхарт не е просто пилот-героиня, а истински идол, стандарт и пример за подражание. За нея са написани песни и книги, заснети са няколко филма. В чест на Амелия са наречени фарът на остров Хауланд, астероид 3895 и дори луната на Сатурн, а корона на “Еърхарт” има и на Венера.

Всяка година в родното място на Амелия – малкото градче Ачисон, се провежда едноседмичен фестивал с авиошоу, музикални концерти и състезания на открити площи, обявява се безплатен вход в къщата-музей на Амелия.

Повече от 50 хиляди души присъстват на събития в нейна чест, а от 1971 г. този празник е включен в Регистъра на националното наследство и историческите забележителности на САЩ.

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар