Австралия срещу Гугъл и Фейсбук: покер с високи залози за бъдещето на новините

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Австралия рядко влиза в заглавията на световните медии освен с апокалиптични горски пожари, кралски посещения и пищните новогодишни фойерверки над Сидни. Заплахата на Гугъл (Google) да спре търсачката си, а после шокът на 13 милиона австралийци, които се събудиха с празен нюзфийд във фейсбука си, се оказаха също толкова впечатляващи.

Социалната мрежа все пак постигна компромис с австралийското правителство и обяви, че връща новинарското си съдържание след преговори в последната минута между Марк Зукърбърг и австралийските власти. Спорът обаче очерта границите в глобалния спор между големите технологични концерни и националните регулатори.

Конфликтът между австралийското правителство и двата дигитални гиганта назрява от близо три години и в него залогът е много повече от рекламните приходи, колкото и значителни и решаващи да са те за оцеляването на медиите. Става дума за това кой ще определя правилата на играта, докато настоящето ни става все по-дигитално, за навиците ни като потребители и създатели на съдържание, за способността на медиите да усещат, удовлетворяват и провокират интереса на обществото, за това колко дълбоко е станал зависим личният и професионалният ни живот от малък брой платформи, и не на последно място – кой решава какво е новина и колко струва тя.

Паричният въпрос

Продаването на рекламно пространство около съдържание, получено безплатно, е бизнес моделът, чрез който Фейсбук (Facebook) и Гугъл изградиха империите си. Същевременно вестници и телевизии се оказаха лишени от приходите, необходими им, за да създават качествена продукция. От всеки 100 австралийски долара, похарчени за дигитална реклама в Австралия, 81 долара отиват при Гугъл и Фейсбук.

За изминалото десетилетие между 4000 и 5000 журналисти в страната са загубили работата си, а след като кризата бе задълбочена от пандемията, за последната година са били затворени над 150 редакции. Решението на правителството да се намеси и да задължи със закон двата дигитални концерна да сключват с медийните организации “компенсиращи” споразумения, привлече вниманието на света.

Канада, Великобритания и САЩ вече заявиха решимостта си също да заемат твърди позиции спрямо регулацията на дигиталните гиганти. В ЕС положението е различно, заяви говорител на Европейската комисия, но все пак се върви в тази посока и до лятото страните членки трябва да въведат новите, по-строги правила. На фона на случващото се в Австралия друг дигитален гигант – Майкрософт (Microsotf) подкрепи европейските издатели и застана срещу Фейсбук и Гугъл.

Освен това Канбера стигна по-далеч от всички останали и макар първоначалната идея плащанията за медиите да се обвържат не само с кликвания върху линковете, но и с т. нар. снипети (допълнителна информация, предлагана около основните резултати от търсенето) да бе смекчена и заменена впоследствие с плащане на обща сума, тя все пак накара Гугъл не само да пусне в страната приложение с платени новини – Google News Showcase, но и да започне преговори и да сключи сделки с две големи телевизионни мрежи за общо 47 млн. долара годишно – много повече, отколкото получиха 121 френски издателства, които трябва да си поделят 76 млн. долара за три години.

Потребители и създатели на съдържание

“Бомбата”, която Фейсбук хвърли, шоково привлече вниманието към проблема, но социалната мрежа всъщност не изтри новините. Те са си там – на сайтовете на медиите и съответните им мобилни приложения. На разстояние само няколко движения с палеца. За 11 милиона австралийци обаче Фейсбук е основен източник на новини.

Социалната мрежа предлага гъвкавост и персонализиране на получаваното съдържание, но дали освен това не запълва недостиг в интереса на потребителите, на който традиционните медии не успяват да отговорят, коментира експертът по дигитална реклама Натаниъл Вандерколк от консултантската Ей ай ай Ем Ес груп (AiiMS Group). Същевременно работните места в дигиталната икономика и зависещите от услугите на платформите са много повече от местата в медийната сфера, допълва той.

За дигиталния маркетинг на компаниите спирането на търсачката на Гугъл би било огромен проблем, след като са били вложени много пари и усилия, за да се изведат корпоративните сайтове възможно най-нагоре в резултатите при търсене. Гугъл държи около 95 процента от австралийския пазар въпреки наличието на алтернативи като Бинг (Bing) на Майкрософт и по-новата ДъкДъкГоу (DuckDuckGo), която изтъква като свое предимство, че не проследява и не продава информация за предпочитанията на потребителите. Множество компании в Австралия започнаха да преразглеждат дигиталните си стратегии, а в опит да се попречи един голям играч просто да бъде заместен с друг, дори се стигна до идея за създаване на независима търсачка, обществена собственост.

За някои договарянето на компенсацията за използване на съдържание страна по страна и с всяка отделна медия изглежда твърде аналогово решение за дигитален проблем.

Австралийският закон се опитва да дефинира кои организации и за какво съдържание ще могат да търсят плащания от Гугъл и Фейсбук в момент, когато сред тенденциите в дигиталното пространство е “демократизацията” на журналистиката. Канали в ЮТюб (YouTube) и медийни стартъпи успяват да привлекат значителна аудитория и да развиват качествено съдържание, а в някои страни подобен тип структури са единствената алтернатива на медийна среда, поставена под силен политически контрол. За малките медийни организации процедурата, предвидена първоначално от Канбера бе твърде тежка и обременяваща дори при колективно договаряне, предупреждаваха юридическите експерти Джон Кетъл и Алекс Хъчинс в професионалната платформа “Мондак”. Според правителството внесените промени в закона, освен че удовлетвориха Фейсбук, ще улеснят регионалните и малки медии, тъй като дават по-голяма гъвкавост преди да се стигне до арбитраж.

Да се определи за кое точно съдържание трябва да се плаща освен това не е лесно, както се оказа, когато наред с новините на медийни организации Фейсбук неволно блокира и съобщения на здравните власти дни преди в страната да започне ваксинацията срещу Ковид-19, както и на метеорологична служба в сезон с повишена опасност от горски пожари.

Междувременно Нюз корп (News Corp.) на магната Рупърт Мърдок, която държи огромна част от медийния пазар в Австралия, успя да постигне глобално споразумение за партньорство с Гугъл, включващо не само австралийските медии от групата, но и издания като “Уолстрийт джърнъл” в САЩ и “Таймс” във Великобритания. Сумата на сделката не бе оповестена, но тя е най-мащабната, сключвана с голяма технологична платформа, като освен споделяне на рекламни приходи обхваща и сътрудничество в разработване на журналистически аудио продукти и видеоматериали за ЮТюб. Мърдок вече има споразумения с Фейсбук и Епъл (Apple).

Въпреки редицата спорни моменти битката около австралийският закон все пак показа как може да бъде преобърнат балансът на силите между технологичните гиганти и националните регулатори дори на сравнително малък пазар – Австралия е донесла около 3 процента от общите приходи на Гугъл за 2019 година, а брутният вътрешен продукт на страната е по-малък от пазарната капитализация на холдинга Алфабет (Alphabet).

Източник: БТА

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар