Адв. Екимджиев: Когато нападаш, малтретираш и убиваш някого, защото е различен, нарушаваш не само Наказателния кодекс, но и Конституцията.

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Когато нападаш, малтретираш и убиваш някого, защото е различен, нарушаваш не само Наказателния кодекс, но и Конституцията.

Нарушава се принципът на равенство, залегнал в преамбюла на българската Конституция като ценностен фундамент на обществото ни. Но въпросът не е във формални законодателни промени. Големият ни проблем е с манталитета. От елитите зависи. Те трябва да дават добрите примери. В България обаче има нищета на тези елити, а освен това те имат и нагон към популизма.

Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Михаил Екимджиев, експерт по международно право.

Коментарът му идва на фона на случая в края на миналата седмица, при който кандидат-президентът Боян Расате и още няколко души, свързани с БНС, нахлуха в офис на ЛГБТИ организация, потрошиха материалната база и удариха жена.

Скандалът с Расате предизвика силна обществена реакция. Имаше и протести в защита на хората с различна сексуална ориентация. Случилото се освен това накара институциите да заработят неочаквано бързо – прокуратурата поиска сваляне на имунитета на Расате, а Централната избирателна комисия излезе с решение малко след това. Ден по-късно, въпреки неуспешни опити от страна на прокуратурата да привлече Расате като обвиняем с призовка, кандидат-президентът бе арестуван пред сградата на Българската национална телевизия. Освен всичко това обаче на масата бе поставен тъкмо този дебат за промените в Наказателния кодекс.

Ето и цялото интервю:

Адвокат Екимджиев, какви проблеми виждате в българското законодателство по отношение на хората с различна сексуална ориентация? Третират ли се ЛГБТИ хората по еднакъв начин от държавата?

В резултат на перманентния и устойчив натиск от страна на Съвета на Европа и Европейският съюз през последните 20-тина години в Наказателния кодекс бяха въведени редица изменения, които водят до налагане на по-тежки наказания за престъпления като убийства, телесни повреди, когато те са извършени по етнически, религиозни и расови подбуди. Беше постигната някаква защита на определени уязвими малцинства.

Но главно заради съпротивата на разни „патриотични“ и „родолюбиви“ партии у нас същата по-интензивна защита не беше предоставена от Наказателния кодекс на хората с нетрадиционна сексуалност. В резултат на това такива хора системно са тормозени, злепоставяни, малтретирани физически.

 

Смея да твърдя, че това е дори някаква устойчива субкултура в някои среди, които нескрито декларират, че се грижат за “прочистването” на паркове, центъра на София, Пловдив от хомосексуалисти. Понякога това “прочистване” води до зверски убийства, какъвто е случая с убийството на Михаил Стоянов през 2008 г.

Парадоксът е, че според нашето право едно такова убийство от омраза се интерпретира или като обикновено убийство, каквито са битовите инциденти, да речем, или в най-добрия случай като убийство по хулигански подбуди. Не се отчита обаче специфичната хомофобска мотивация.

Защо това е важно? Противници на предложението за промени в Наказателния кодекс смятат, че по този начин се прокарва разделение в обществото. Престъплението е престъпление и то така или иначе се наказва. 

Навлизаме в дълбоки води. Чрез промени в НК през последните години се постигна консенсус, че едно европейско и съвременно общество не може да толерира престъпления, извършени от омраза към различните по етнос, религия и цвят на кожата.  Съответно това трябва да бъде санкционирано по-сериозно. На формално юридическо ниво това кореспондира с чл.6 от Конституцията, според който всички граждани са равни, независимо от техния етнос, пол, религия и прочее.

Това означава нещо много просто – когато нападаш, малтретираш и убиваш някого, заради това, че той е различен, ти нарушаваш не само НК, но и този принцип на Конституцията, който е заложен във всички обществени договори на старите демокрации, в международните договори. Това е принципът за равенство. И от юридическа, и от етична гледна точка, не просто е логично и нормално, но и изискуемо, когато пребиваш човек, защото е различен от теб, да бъдеш наказан по-сурово, отколкото ако ти искаш да покажеш колко велик мъж си и извършваш хулиганство.

Говори се, че става въпрос за престъпление с висока степен на обществена опасност, защото е застрашена конкретна група хора. Така ли е?

Така е. Правото брани ценности, включително и в Наказателния кодекс. Тези ценности имат определена йерархия. Една е йерархията, свързана с нарушаването на обществения ред, към който е насочено престъплението “хулиганство”. Друга е йерархията, свързана с престъпленията спрямо човешкото достойнство, равенството между хората, свободата им. Тези ценности трябва да бъдат гарантирани и през по-интензивна защита в Наказателния кодекс. Това е заложено в самия преамбюл на българската Конституция като основни начала, ценностен фундамент на обществото ни.

Необходимата промяна е в Наказателния кодекс. Но това ще повлече ли със себе си промени и в други закони така, че НК да съответства и на други нормативни актове, както например Конституцията? 

Нека не стигаме до там. Това е тълкуване на Конституцията както Дяволът да тълкува Евангелието. Точно принципът на равенството в Конституцията налага по-сурови наказания тогава, когато е налице престъпление срещу човек заради това, че го смяташ за по-нисш от теб.

Въпросът не е толкова във формалните законодателни промени. И сега имаме Наказателен кодекс, който при по-гъвкаво и рационално тълкуване от страна на съдиите, може да действа превантивно и възпитателно, дори това да не е включено като квалифициращ признак – има например Закон за защита от дискриминацията, който сравнително добре имплементира европейските правни антидискриминационни стандарти.

Големият ни проблем е с манталитета, с тази патерналистична култура, в която мнозинствата – етнически и религиозни, могат да налагат, включително и със силови методи, своите правила и предпочитания и да малтретират малцинствата. Промените трябва да тръгнат още на ниво възпитание, култура. Векове назад сме на Балканите от по-старите демокрации.

 

Много е просто – погледнете световната карта кои са устойчиво богатите държави, с висок стандарт и качество на живот. Това са най-свободните държави. Казано с други думи – свободата е базисно условие за благосъстояние и просперитет.

Ако в България стигматизираме 10-15% от обществото, защото са цигани, още някакъв процент, защото са хомосексуалисти, още някакъв процент заради някакви увреждания, от тези 6-7 милиона население, които продължават да намаляват, ще се лишим от около 1.5 милиона души. Ако те са свободни и пълноценни, могат да дадат някак своя дял и принос за обществения напредък. Обществата се развиват тогава, когато хората не биват стигматизирани. Вместо да губиш време в това да прикриваш, че си гей, че си от ромски произход, се реализираш там, където си най-добър. Това е полезно и за теб, и за общността.

Иначе се случва тъкмо обратното. Стигматизирайки тези хора, ние все повече изпадаме и сами се натикваме в ъгъла на провинциализма и домодерността, от който все по-трудно се излиза. И за общественото ни развитие, и за икономиката ще ни трябват хора, които да работят, да са креативни, да са иновативни.

Споделена ли е вината между медии и политици за този проблем? От една страна темата се избягва в медийното пространство. От друга пък 12 г. имахме начело на държавата човек, който обясняваше как в ГЕРБ всички са “нормални” – мъжете спят с жени и жените – с мъже. Вицепремиер бе един открит противник на ЛГБТИ обществото и защитник на традиционното българско семейство, каквото и да значи това. 

Проблемът е всеобхватен и трябва да се търсят комплексни решения. От една страна най-лесните минават през законодателството. Но това са мерки “на изхода” и действат само чрез санкции за вече извършени нарушения. В по-малка степен въздействат превантивно. Това е по-сложно. Тръгва през образованието, изкуството. Затова изглежда ни трябва време да съзреем, да се поотърсим от комплексите си – и национални, и географски и етнически, за да съзреем като общество.

От елитите зависи. Те трябва да дават добрите примери. В България обаче има нищета на тези елити, а освен това те имат и нагон към популизма. Те не правят това, защото се поддават на доминиращите разбирания, които все още са пълни с дискриминиране на различните.

Какво трябва да се промени, за да се тръгне в по-различна посока по отношение формирането на обществените нагласи и от там да се премине към дебат да законови промени? Ако подобна реформа се случи в момента, тя няма да се ползва с голямо обществена подкрепа.

Наказателният кодекс ще бъде променен. Най-малкото защото до месеца се очаква решение в Страсбург по делото за убийството на Михаил Стоянов. Но това няма да реши проблема. Няма да е като с вълшебна пръчица и всичко да се случи за няколко месеца. Трябва да има осъзнаване и опознаване на проблема. Това е първата крачка – дефиниране на проблема, който е огромен на всички нива. От там нататък този проблем трябва да бъде разпарчетосан на сектори и обществото и държавата чрез институциите, образованието, културата някак да започнат да съдействат.

Това е въпрос на зрялост – и обществена, и индивидуална. Една инфантилна психика, когато има проблеми, комплекси, неудовлетвореност от самооценката е себеусещането си, първосигналната реакция е да започнат да се търсят проблемите в другите, различните. Затова не си склонен да потърсиш решаването на истинските проблеми, които те правят нещастен, а избиваш агресията си към различните и уязвимите.

С развитието ни като общество – когато станем по-богати, по-образовани, по-културни, от само себе си ще намалее и ще остане в ъндърграунда. У нас това е доминираща култура, която убива хора.

 

интервю на Джесика Вълчева

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар