Аз па нема да ви пиша, вие па нема да ме четете

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.

Правилно!

Откъде-накъде един министър ще се обяснява?

Нали министрите у нас не са избирани от хората, а са спуснати директно от небето!

Министър Кирилов рекъл, че няма да се обяснява не само пред журналистите, но и пред читателите.

И това е правилно!

Той, министърът, си има много по-важни дела за вършене – да гледа умно, да кима съсредоточено, да се усмихва сдържано и да застава зад смислени държавни решения, като например да се назначи главен прокурор, а после да се назначи втори, още по-главен някакъв си, който да разследва главния прокурор, докато предишният главен прокурор заема мястото на един по-предишен, който пък е скочил от собствената си тераса в братска Валенсия!

Министърът няма да се обяснява!

Че за какво да се обяснява?

То няма нищо за обяснение. Необяснимото не може и не бива да се обяснява, защото, както е казал един много известен човек, който не смятам да ви обяснявам кой е, когато свършват обясненията, започва изкуството.

Можете ли да обясните Бах? Или Пикасо?

Не можете!

Е, министър Кирилов е като изкуството – необясним.

То, като се замисля, цялото ни управление е необяснимо като абстрактна картина на Василий Кандински.

Точки, линии, спирали, криви в пространството.

Така сме и ние – кривите на управленческата логика на нашите държавни ръководители са като неясните форми в абстрактната живопис.

Против Белене, за Белене, пак против Белене, пак за Белене.

Или пък – без вдигане на данъци, с вдигане на данъци, пак без вдигане на данъци.

Та не се сърдете на министъра.

Той, Кирилов, също е извършил редица движения в различни посоки, едно от които го е завело отляво (БСП) вдясно (ГЕРБ).

Но това не е безпринципност, неее…

Това е изкуство!

Изкуството да се рееш из пространството и да извършваш така популярната сред родния политически хай лайф парабола, кръстена от простолюдието “иди ми-дойди ми”.

Не, не може да се сърдите на министъра, който не желае да се занимава с вас.

То и аз не искам да се занимавам с него, ама няма как – избрали са го и за мой министър и – ща-не ща, трябва да му слушам словесните конструкции.

Но има един голям проблем, който все по-често ме занимава, при това повече, отколкото ме занимават глупостите, които някой министър е изръсил в състояние на афект.

И този проблем е сериозен, гаден, скапан и ме кара да се ядосвам и да не се чувствам добре.

И този проблем е, че като се замисля, си давам сметка, че у нас управляващите се държат така, сякаш са не демократично избрани, а са наследствени аристократи в абсолютна монархия.

И че тези хора се разпореждат с нашите пари, сякаш са техни.

Разпореждат се с нашата държава, сякаш е тяхна лична собственост.

Разпореждат се с нашия скапан живот така, сякаш те са ни родили с цезарово сечение след нежелана бременност.

Разпореждат се с всичко наоколо без да им мигне окото и без да се замислят, че ние, гнидите с работно време, на които никой не обръща внимание, се скапваме все повече и повече и се превръщаме от хора в качамак…

Имам един проблем.

И този проблем не е министър Кирилов.

Сам по себе си поредният министър на поредното министерство не може да е ничий проблем.

Имам проблем с това, че живея в страна, в която държавата ми пречи…

Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.

На мен, на вас, на нас.

А вие искате ли той да ви се обяснява?

И сигурни ли сте, че някой от тези канцеларски зомбита, които ни управляват, може да ни обясни каквото и да било?

Не, аз не искам.

А и не искам да пиша повече по такива теми!

И ви моля – не ме четете, а направете така, че никога повече да няма министри, чиито обяснение не искате да чувате!

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Вижте още
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар