Американският ГУЛАГ възниква 60 години преди съветския и съществува по-дълго

Без категория
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Преди време ми обърнаха внимание на още един аспект от сходността в развитието между нашата страна и САЩ, щателно избягван от западната (а и особено от руската либерална) пропаганда:

„Великите строежи на капитализма“.
Прочетох в един от трудовете на специалиста по руско-съветска литература Йоахим Клайн любопитно разсъждение по въпроса за сходството в системата на трудовите лагери през 30-те години на ХХ век, в частност БелБалтлаг с някои западни образци от края на XIX и началото на ХХ век.

Той доста подробно се спира на разглеждането на материалните артефакти, системите за наказание и статистиката на смъртността (няколко пъти коригирана от страна на администрацията).

При това авторът абсолютно не взима под внимание социологията от съветско време, процентите на политическите затворници, зараждането и разпространяването на лагерите и т.н. Тоест разсъждава доста повърхностно.

Въпреки това, дори и ако не се обръща внимание на натрапващите се пред очите факти, той буквално с една дума споменава най-приличащата по форма (повтарям: не по съдържание) практика за лишаване от свобода и незнайно защо не развива своята мисъл.

Външно приличащата на съветската каторга система за наказания е разпространена в САЩ и носи името Chain Gangs (CG). („Верижни банди“ – Бел.прев.)

Веднага след Гражданската война трябва да се въведе ред в икономиката на Юга на САЩ. Правят това с помощта на освободените чернокожи, които поради своята неустроеност постоянно попадат в малки закононарушения (за които мнозина от тях не знаят). Затварят ги в клетка и ги извозват в районите с мащабни строежи.

Осигуряването на постоянен надзор е твърде скъпо, затова и буквално ги оковават в една верига (за крака или за ръката) по трима или петима и ги водят на обекта: каменоломна, мина, сечище и т.н.

Там те работят по 12 часа на ден на най-тежките участъци на работата буквално до счупване, а затова им дават царевична каша и ги пращали с веригите да спят в специални уютни каручки (без стени). Това може да продължава от година до пет в зависимост от щедростта на затворническата администрация и здравето на заключения.
Всички затворници са обличани в знаменитите пижами от филмите с черно-бели райета. После, вече през 30-те години те са сменени с оранжеви, за да се виждат по-отдалеч, за да може надзирателите да ги забелязват от вишките.
Железопътните линии в САЩ

Първоначално CG са разпространени само в Южните Щати, но по-нататък безплатният робски труд разбираемо защо става извънредно популярен и в Севера/Северозапада на страната

В периода между 1865 и 1898 г. се осъществява бум на строителството на железопътни линии в САЩ. Те са предимно частни и взети под крилата на новопоявилите се олигарси като Джей Гулд, които искат да намалят операционните разходи и да увеличат ръста на капитализацията на земите около пътищата.
И трите трансконтинентални линии от края на века – 1881, 1882, 1893 г. са строени предимно с участието на CG.
Уверено може да се каже, че Union Pacific Railroad е достатъчно голям обект, за да може да се сравни с Беломор-канал.
Забавно е да се отбележи, че „подземната железница“ се нарича тайната организация, която в средата на XIX превозва робите от юга към севера на страната. Точно така започва да се нарича спасяването на затворниците от веригата CG, бягащи от строежите обратно в родината, на юг.
Средната смъртност в подобни трудови лагери е около 20%, но аз не бих имал доверие на подобна цифра. Най-вероятно е по-висока.

Веригите предизвикват некротични процеси и инфекциозни заболявания. На територията на колониите дежури фелдшер, на който се налага да ампутира крайници при загнояване.

Висок е процентът на рецидивите – около 60% от освободените след известно време се връщат в лоното на трудовата колония или узнавайки къде ги водят, например в мините в Минесота, слагат край на живота си.
Една от най-големите CG в Мисисипи, между другото, се нарича „The American Siberia“ („Американски Сибир“ – бел.прев.) и просъществува в непроменен вид до 1948 г.
Разцветът на CG настъпва през второто десетилетие на ХХ век, когато се появяват „бели“ и женски“ колонии. Жените работят на полето, на открито при температури от 50 градуса.
Труповете на умрелите не се погребват, а се горят и разпръскват на вятъра или за желаещите християнска церемония – носят ги на ръце до близките гробища. Носят ги, разбира се, другите затворници.
„Бедните нямат слуги“
В момента на появата на комунистическите строежи, CG вече започват да навлизат в период на упадък. Великата Депресия поражда голям брой евтина и интересуваща се от работа ръка. Трудът на арестантите престава да е така изгоден като преди, а и идеологически започва да излиза от мода.
Въпреки това в Джорджия трудовите лагери „във вериги“ присъстват на пазара на труда до края на 60-те години.
Добавям, че от време на време се случва завръщане към добрите стари времена.

През 2013 г. в един от частните затвори на Флорида се разкрива случай на принуждаване към безплатен труд и заключване на затворници един към друг с белезници. Избухва огромен скандал, обектът за известно време е закрит, но след това всичко се връща по местата си. И дори, струва ни се, започват да носят раирана униформа.
Носталгия.

„Трябва да се уточни, че по време на Великата депресия робският труд на заключените е изтласкан от знаменитите „обществени работи“, които по равнище на заплащането не се различават силно от лагерите.

Даденият пример разбира се, никак не оправдава Големия терор и други престъпления, извършвани в нашата страна.

Но той доста убедително показва, че подобни проблеми при подобни условия се решават със сходни методи – по грубо технологични причини.

При това в нашата страна, за разлика от САЩ, ЖП линиите в слабонаселените региони (като Транссибирската железница при царя, Турксиб при Съветската власт) все пак се строят основно от свободни хора, което ярко показва различието между нашата цивилизация и американската.

Превод: Поглед.инфо

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар