Аналоговите „мозъци“ на ГЕРБ изхарчиха милиарди за дигитализация на администрацията, но такава няма и до днес

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Изграждането на електронно управление се превърна в любима дъвка на ГЕРБ, откакто влезе във властта преди 10 години. Резултатите в дигитализацията на администрацията досега обаче са повече от плачевни. Трите мандата на Бойко Борисов и похарчените милиарди левове не стигнаха за създаването на работещи електронни услуги, а киберсигурността на държавата изцяло отсъства. Причините за провала в е-управлението са няколко, но основната е царящата некадърност.

Очевидна е липсата на експертен капацитет в армията от „калинки“ на държавна издръжка, които отговарят за дигитализацията. Дори най- елементарните онлайн услуги на администрацията не минават без гафове. Поредното доказателство за това дойде от Плана за възстановяване и устойчиво, с който беше направен обществено достояние в частния облак на Google. Документът така беше публикуван, че всеки потребител да има право да дописва. В крайна сметка проектът, който ще разпределя 6,2 милиарда евро безвъзмездно финансиране от Европейската комисия, се обогати с предложение като „ходете пеш, бе“, с най-различни шаржове и дори със снимка на корицата на „Винету“ на Карл Май.

Чиновниците побързаха да замажат грешката и съответните папки бяха скоропостижно изтрити. „След като бяха похарчени няколко милиарда за електронно управление, институциите ползват за складиране на информация и обмен на данни Google Drive, OneDrive, Dox.bg и някакви тъмни министерски cloud системи“, резонно отбеляза журналистът от „Биволь“ Атанас Чобанов. Въпросът е къде се изпариха парите за създаването на държавен облак – крайъгълният камък на е-управлението. Обществената поръчка на тази инфраструктура, която ни струва 28 2802 828 лв без ДДС беше възложена от Държавна агенция „Електронно управление“ в началото на 2020 година, но до момента не е ясно какво е свършено.

Всичко това е поредното доказателство за хаоса при дигитализацията, за която властта харчи безотчетно. И докато някой ще окачествят гафа с отключения документ в Google Drive като незначителен, той най-добре демонстрира отношението на държавата към онлайн сигурността и щом администрацията не успява да се справи с елементарно публикуване на файл, как очакваме да защити от недоброжелатели критичната ни инфраструктура? Никак!

Киберсигурността е мираж

По всичко личи, че властта не си е научила урока от хакерската атака срещу сървърите на НАП, заради която изтекоха личните данни на почти всички български граждани от ЕГН до размер на заплатата. Покрай скандала с теча от приходната агенция стана ясно, че да влезеш в информационната й база било достатъчно да въведеш потребителско име admin и паролата admin. Тази уязвимост е била обсъждана в публичен чат на програмисти в мобилното приложение „Телеграм“. Ако експертите по киберсигурност в НАП бяха поне малко квалифицирани, щяха да знаят, че когато избираме парола за защита, тя трябва да е поне 12 символа с цифри и букви.

Да поставаш фабрично потребителско име и парола каквото е admin, означава, че сигурността не ти е приоритет и не те интересува какво ще се случи, ако някой случайно ги отгатне и влезе в системата. Но за каква експертиза може да се говори, след като главният експерт по защита срещу хакери вицепремиерът Марияна Николова, сериозно се похвали че притежава сертификата ID card, който всъщност дава базисни умения по компютърна грамотност, тоест, удостоверява, че притежателят му може да работи с най-елементарните текстови програми и да използва интернет браузър. Противно на логиката Николова получи отговорността да ръководи Съвета по киберсигурност, който би трябвало да установява и предотвратява заплахи срещу държавата в онлайн пространството.

Както киберзащитата, така и управлението е поверено в ръцете на аналогови политици

Не е изненада, че отиващото си правителство на Бойко Борисов чисто технически умения се простират до телефона с копчетата от миналия век, се оказа неспособно да изпълни обещанието си за мащабна дигитализация в държавата. Вместо да признае провала обаче, премиерът отново употребяват темата за предизборна залъгалка. Така се видя преди дни на импровизирана оперативка в дома му в Банкя, в която участваха столичния кмет Йорданка Фандъкова, нейният заместник Генчо Керезов, шефове на общински агенции, директори на дирекции, общински съветници от ГЕРБ.

„Това очакват софиянци – модерен град, дигитален град, интернет навсякъде“, каза Борисов и поръча през следващите месеци София да изгради е-управление, което ГЕРБ и Фандъкова обещават вече десетилетие. След тези думи общинарят Георги Георгиев побърза да направи показно как се купува билет за столичния градски транспорт през мобилно приложение. Новост, която наскоро стана причина за поредния скандал с изхарчени милиони без видим резултат. Първоначално Фандъкова се заричаше, че системата за онлайн билет ще заработи до Нова година, но това не се случи. „И след 17 години чакане и десетки неспазени обещания и крайни срокове, последният от които изтече на 31 декември 2020 година, нова система за таксуване все още няма. Явно 83 милиона лева без ДДС не са достатъчни, за да може градския транспорт в София най-сетне да влезе в 21-ви век и таксуването да стане удобно и справедливо“, написа във Фейсбук общинския съветник Борис Бонев

И докато приложението за плащане на градския транспорт, каквото отдавна има в повечето европейски държави, все пак беше реализирано, макар и със солидно закъснение, много други онлайн услуги остават химера.
За е-правосъдие се говори от повече от 12 години, но все още стои на неадекватно ниво. Може да се каже и за сферата на здравеопазването, въпреки че преди година покрай пандемията от Ковид-19 IT бизнесът обяви готовност да дари 15 000 часа труд за довършването на информационните системи.

Милионите си текат

Никой не може да каже с точност каква е конкретната сума досега, потънала в електронното управление, което все повече прилича на черна дупка за пари. Преди 3 години Българската стопанска камара пресметна, че България вече е пръснала около 2 милиарда лева за изграждането му, без да е напреднала много към днешна дата. Тази сума е набъбнала значително, поради това, че държавните ведомства продължават да харчат милиони левове за нов хардуер. Само преди няколко месеца държавната фирма „Информационно обслужване“ АД възложи обществена поръчка над 25 милиона лева на нови настолни компютри, лаптопи, монитори, таблети и цветни скенери. Прогнозното количество, което ще се поръчва е над 19 хиляди компютъра.

За сравнение Естония, която често е давана за пример в дигитализацията, е постигнала своя успех в електронното управление със скромните 25 милиона евро или около 50 милиона лева. През 2007 година там е било възможно човек да регистрира фирма през интернет за 15 минути, да получи легализация и още същия ден да започне бизнес.

Изводът е, че техническата революция, която ГЕРБ обещава от 2009 година, не е нищо повече от прахосничество на публични средства. Едно реално функциониращо електронно управление ще изсветли работата на държавната администрация и ще помогне на гражданите да избегнат чиновника на гишето. Управляващите обаче едва ли имат полза от това – зад безхаберието и липсата на експертиза наднича корупцията.

Автор: Мартин Георгиев
Източник: вестник „СЕГА“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар