Анатомия на американските избори – Байдън или Тръмп, или пък някой друг

Анатомия на американските избори – Байдън или Тръмп, или пък някой друг

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

До президентските избори в САЩ, които сами по себе си са уникално явление, остава точно половин година. Кандидатите вече са известни и те са същите като на миналите избори – действащият в момента държавен глава демократът Джо Байдън и републиканецът и бивш президент Доналд Тръмп.

Изходът от този втори сблъсък между двамата е непредвидим (всъщност това важи за американските избори изобщо) и за това допринасят редица фактори – наличието на електорални колегии, възможността в бюлетината да се впише произволно име, правото да се гласува без паспорт, съдебните дела, свързани с двамата кандидати, възрастта им, инфлацията, партийните каси, както и т.нар. “октомврийска изненада” (така в американската политика се наричат събития, които се случват в последните седмици преди президентските избори и обръщат събитията – война, епидемия, снежна буря, уличен инцидент и какво ли още не). Освен това американските избори са сложна процедура, в която не винаги побеждава кандидатът, който е получил най-много гласове на избирателите.

И така, за кандидатите за президент на САЩ има три основни изисквания – да е роден в САЩ, да е живял в САЩ през последните 14 години и да е на възраст над 35 години. На последното условие сегашните кандидати отговарят повече от двойно – Тръмп е на 77 години, а Байдън – на 81 години – победителят в тези избори ще стане най-възрастният президент, когато встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г. И двамата понякога се объркват, когато държат речи по време на митинги и други мероприятия (Байдън по-често) и затова според проучванията младите избиратели не са склонни да подкрепят нито Байдън, нито Тръмп – но това бе фактор, който се смяташе за важен по време на предварителните избори.

Първоначално кандидатите от двете основни политически партии – демократите и републиканците – стартират предизборните си кампании, като формират своите екипи и започват да обикалят страната, за да събират подкрепа и средства за кампаниите си, участват в телевизионни дебати и защитават позицията си по въпроси и политики срещу другите кандидати. Във всеки щат се провеждат вътрешнопартийни първични избори (с реално гласуване) или електорални събрания, наречени кокуси (най-добрия кандидат се избира чрез поредица от дискусии и гласувания) – на този етап се определя кой ще бъде кандидатът на партията. Както вече бе споменато кандидатите вече са ясни. Демократите от самото начало нямаха друг кандидат освен Джо Байдън, а Тръмп почти във всички щати печелеше много повече гласове от другите кандидати републиканци.

Победителите в предварителните избори се обявяват официално на конгрес на съответната партия, тогава също така всеки кандидат избира своя кандидат за вицепрезидент. След това двамата започват да обикалят страната, за да спечелят подкрепата на населението, за да се стигне до деня на изборите – според конституцията на САЩ това е първият вторник на ноември (тази година това е 5 ноември). В средата на юли конгресът на републиканците в Милуоки официално ще утвърди Тръмп като кандидат на партията, а демократите ще проведат конгрес в Чикаго в средата на август. Кандидатите за президент ще проведат дебати на 16 септември, 1 и 9 октомври, а кандидатите им за вицепрезидент ще дебатират на 25 септември, за да се стигне до датата на изборите. Новоизбраните президент и вицепрезидент ще встъпят в длъжност през януари.

САЩ са създадени като съюз на независими щати и всеки щат провежда президентските избори отделно от останалите и отчита поотделно гласовете на избирателите, а президентът се определя по двустепенна система – тук освен редовите избиратели се явяват т.нар. електорални колегии.

Гражданите на страната гласуват за своите кандидати, но кандидатите не получават гласовете им пряко, а чрез електоралната колегия. С други думи, американците дават гласовете си на електори, а те избират президента. Тази система се заражда в САЩ като компромис – смята се, че бащите основатели, макар и да са били привърженици на демокрацията, не са били готови да поверят избора на президента на населението.

Електорите се назначават във всеки щат на САЩ в зависимост от броя на членовете на Конгреса (двете камари), избрани от съответния щат. Това означава, че колкото по-голямо е населението на даден щат, толкова повече представители има в Конгреса и толкова повече електори има. Най-населеният американски щат, Калифорния, получава 55 електори; седемте най-слабо населени щата получават по трима. Освен това специална поправка отрежда на столичния окръг Колумбия същия брой електори, както на най-слабо населения щат. Резултатът е 538 членове (броят на 435-те представители и 100-те сенатори от всички 50 щата плюс трима от Вашингтон, окръг Колумбия). Този брой определя и броя на гласовете, които са необходими на кандидата, за да спечели изборите – 270 електорални гласа. В случай на равен брой гласове победителят се определя чрез гласуване в Камарата на представителите. За победа са необходими гласовете на 26 щата.

Във федералното законодателство на САЩ няма правила, които да изискват от електорите да гласуват по един или друг начин. Някои щати изискват от своите електори да обещаят, че ще гласуват в съответствие с волята на жителите. Гласуването за друг кандидат или отказът да се гласува се счита за нарушение на клетвата и се наказва със закон в 24 щата. В повечето от случаите обаче електорите гласуват по начина, по който са инструктирани да гласуват от жителите на щата, а тези, които постъпват по друг начин, се наричат неверни или вероломни електори.

Следователно е възможно и дори не е необичайно даден кандидат да получи мнозинство от гласовете на избирателите, но да получи малка част от гласовете на електорите. Пример за това са резултатите от вота през 2000 г., когато демократът Ал Гор получава 48,4% от гласовете, а републиканецът Джордж Буш-младши – 47,9%., но гласовете на електорите се разпределят в полза на Буш (271 срещу 266) и той е обявен за победител. След подобни инциденти неизменно се появяват призиви за реформиране на избирателната система.

На изборите през 2016 г. Доналд Тръмп спечели изборите с 306 гласа на електорите срещу 232 за Хилъри Клинтън, въпреки че Клинтън има 2,9 млн. гласа на избирателите повече от Тръмп. Тези избори са петият път в историята на САЩ, в който кандидат с по-малко гласове от избирателите става президент.

В повечето щати има дълга традиция да се гласува за една определена партия. Например жителите на щата Ню Йорк от десетилетия гласуват за кандидата на демократите, а Тексас отдавна подкрепя републиканците. Крайният резултат на всеки вот зависи от малък брой “колебаещи се” щати. Техният списък се променя постепенно поради демографски и политически фактори. Този път се смята, че Невада, Аризона, Уисконсин, Пенсилвания и Джорджия почти сигурно ще решат изхода на изборите.

В САЩ се провеждат десетки различни по качество и степен на независимост социологически проучвания. В момента осреднените резултати от проучванията на национално ниво показват, че шансовете на двамата кандидати са приблизително равни като Тръмп има около 1% преднина пред Байдън. От друга страна, поради двустепенната система по-важни са допитванията на щатско ниво, където преднината на Тръмп в “колебаещите се” щати сега е по-голяма, отколкото в страната като цяло.


Снимка: AP/БТА

Съдейки по проучванията на общественото мнение, избирателите смятат, че миграционната криза и състоянието на икономиката са основните теми, които ги тревожат. Нивото на одобрение на икономическата политика на Байдън не надхвърля 34% – и то въпреки факта, че анализите показват намаляване на безработицата и инфлацията, тоест досега демократите не са успели да убедят американците, че реформите на техния президент работят.

През оставащите до изборите месеци най-важно за двамата кандидати ще бъде това как ще разпределят средствата, събрани от двете партии (например за реклами – най-вече в “колебаещите се” щати). Благодарение на кратките предварителни избори и ефективните партийни структури демократите успяха да натрупат много повече пари. Към 1 април щабът на Байдън разполагаше със 193 млн. долара резерв в сравнение с 93 млн. долара за щаба на Тръмп; през март демократът е събрал 44 млн. долара в сравнение с 15 млн. долара за републиканеца.

Освен това Тръмп превежда 10% от даренията на поддръжниците си не по сметката на кампанията, а в специален фонд, от който плаща на адвокатите си.

През 2023 г. Доналд Тръмп бе обвинен по няколко наказателни дела. От самото начало тактиката на защитата му беше проста: адвокатите му се опитваха да отложат началото на съдебните процеси. Почти сигурно е, че три от четирите дела ще бъдат разгледани след изборите – което означава, че само присъдата по делото за фалшифициране на бизнес документи в Ню Йорк ще повлияе на резултата. Този процес започна в средата на април и ще продължи до средата на юни. Дори и в най-лошия случай обаче Тръмп вероятно ще получи кратка присъда – и дори тогава няма да загуби правото си да се кандидатира за президент.


Снимка: БТА/AP

Въпреки това процесът може сериозно да навреди на рейтинга на Тръмп. Две трети от гласоподавателите определят обвиненията срещу него като “сериозни”. Половината смятат, че той е виновен. Една трета от колебаещите се казват, че биха започнали да се отнасят по-лошо към Тръмп, ако той загуби процеса. От друга страна, една оправдателна присъда ще докаже на избирателите, че републиканецът е бил прав, като е нарекъл процеса “политическо преследване”.

В същото време ще се проведат и съдебните процеси срещу Хънтър Байдън, сина на президента на САЩ. На 3 юни в Делауеър ще започне процесът по обвинение в незаконно закупуване на оръжие, а на 20 юни в Калифорния ще започне процесът по обвинение в укриване на данъци. Хънтър е заплашен съответно от 25 и 17 години затвор – но поради липсата на криминално досие присъдите със сигурност ще бъдат много по-снизходителни. Засега не е ясно как всичко това може да се отрази на рейтинга на кандидатите за президент.

В оставащите до изборите месеци не бива да се забравя и появата на други кандидати, които най-често не са кой знае колко успешни. В момента почти една четвърт от американците казват, че биха гласували за някой кандидат от трета партия, а не за Тръмп или Байдън.

В надпреварата вероятно ще останат четирима кандидати от “трети партии”. Либертарианската партия все още провежда предварителни избори, активистката Джил Стейн ще се кандидатира от Зелената партия, а философът Корнел Уест, който се позиционира като християнски социалист, се кандидатира независимо. Основната алтернатива на Тръмп и Байдън остава Робърт Кенеди-младши, племенник на 35-ия президент на САЩ и привърженик на всички възможни конспиративни теории. Рейтингът на Кенеди-младши се колебае малко над 10 % и ако социолозите добавят името му към списъка с предложените варианти, преднината на Тръмп пред Байдън нараства.


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар