Анатомия на един политически провал

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

“Предатели!” За Слави Трифонов и зам.-председателя на “Има такъв народ” Тошко Йорданов да си сред партиите на протеста и да не подкрепиш издигнатия от тях кабинет се равнява наистина на предателство. И те не се свенят да изкажат това си мнение.

Обявените намерения на ДБ и на ИБНИ да не гласуват в подкрепа на състава на Министерски съвет, издигнат от ИТН, според Слави са сигнал, че двете формации всъщност отдавна работят със статуквото, с което уж всички искат да се борят.

От ръководството на ИТН са на мнение, че по този начин двете протестни формации предават изведените общи приоритети за реформи, изчегъртване на предишното управление и цялостно демонтиране на корупционни модели от държавата.

Само преди по-малко от месец нещата не стояха точно така. След първоначалния сблъсък на мнение при представения от Слави първи вариант за кабинет по всичко личеше, че все пак разбирателство ще има. Николай Василев беше изтеглен като кандидат за премиер, от ИТН обявиха, че ще водят разговори – за политики, не за хора, останалите формации изглеждаха доволни от този развой… но изведнъж нещо се скъса.

Въпросът е какво? Къде комуникацията между трите формации, определени като “партии на протеста”, се скъса, довеждайки до този разрив и до липсата на избрано правителство?

Отговорът тук може да бъде даден с един прост контравъпрос: “Каква комуникация?”

Още от самата предизборна кампания ДБ и ИБНИ говореха за “трите партии на протеста” сякаш обединението им след изборите в посока демонтиране на старата власт е нещо сигурно. На практика в нито един момент преди изборите и в доста ограничена степен след тях действително имаше някаква реална комуникация, която да “изчисти водата” между партията на Слави и останалите две политически сили.

След изборите от ИТН на няколко пъти заявиха, че гледат на коалициите като на “мръсна дума” и всячески ще се опитват да избягват коалирането с други формации, а комуникацията с тях е сведена до абсолютния минимум.

Дори в моментите на най-напрегнато общуване между партията на Слави и предпочитаните ѝ не-точно-партньори, нито една от двете страни не направи крачка към нормализиране на диалога и изчистването му от емоционални коментари и откровени грубости.

Напротив, повишаването на тон, раздаването на епитети, ултиматуми и изказването на крайни твърдения в крайна сметка завладя разговора, за да ескалира накрая в понеделник покрай интервюто на Петър Илиев за Нова телевизия и последвалите го коментари на Тошко Йорданов и Слави Трифонов.

Честно казано, този стил на политическа комуникация беше нещото, което доведе ИТН до мястото, в което се намира. В продължение на две предизборни камапнии Слави и хората му говореха за война с ГЕРБ, за изчегъртване, за врагове и т.н. Сега просто този модел вече не включва само и единствено ГЕРБ.

ДБ и ИБНИ, от своя страна, също не спомогнаха кой знае колко за потушаване на напрежението, особено с честите остри критики на депутати като Николай Хаджигенов и дори самия лидер на ПГ на “Демократична България” Христо Иванов.

Видимата точка на пречупване дойде именно след изчетената от Иванов декларация, която от ИТН изтълкуваха като преминаване на “червената линия” други партии да не им предлагат министри – нещо, на което те реагираха бурно, остро и крайно агресивно.

Партията на Слави през целия си път дотук се опитва да демонстрира колкото се може повече самостоятелност и независимост от останалите политически сили, като знак за собствената си антисистемност и за желанието си да променят самата политика из основи.

Проблемът е, че това не се получава, особено ако имаш само 65 народни представители при това в особено фрагментиран парламент. А когато комбинираш това желание за самостоятелност с груб и остър език спрямо политически сили, от които очакваш подкрепа, истината е, че на практика няма как да получиш такава.

От ИТН така и не разбраха, че поставянето на няколко основни политически приоритета само по себе си не означава нищо в политиката. И когато в такава ситуация искаш подкрепа, трябва да дадеш някакви гаранции. Такива така и не бяха дадени, освен едностранно подписана декларация, която беше спомената в понеделник от ИБНИ.

Истината е, че голямото разминаване дойде по една много проста линия – от ДБ и ИБНИ (а и БСП) бяха склонни да дадат подкрепа, но само ако поставят пред ИТН няколко условия (определени промени в състава на проектокабинета, подписването на споразумение и поемането от партията мандатоносител на определени конкретни ангажименти).

Междувременно обаче от ИТН дълбоко вярваха, че именно поставянето на условия към тях е нещо крайно неприемливо. За тях предложените политики и приоритети, консултирани с останалите политически сили, бяха достатъчен компромис.

Дори в изказването си сега Трифонов наблегна на тази част – че ИТН са опитали всячески да постигнат компромис с другите политически сили. За тях просто това е бил таванът за компромисите, въпреки че те нито изтеглиха проблемния Петър Илиев, нито изпълниха което и да е от исканията на другите партии.

За тях обаче границата на компромисите е била премината, така че те се върнаха към политическото поведение, което умеят най-добре – конфронтацията.

Истината е, че в политиката никой не подписва празни чекове, освен ако съвсем не е изправен с гръб към стената, а Слави и хората му искаха точно това – да им се даде безрезервна подкрепа на фона на съмнителни министри в състава на МС, на липса на яснота за конкретните политики, на липса на времева рамка как ще се случат те и на липса на демонстрирано уважение към останалите политически сили.

Всичко това доведе до положение, в което емоциите надделяха над здравия разум и общите приоритети, а старото размахване на обвинения и лепене на етикети се върна на дневен ред.

До какво ще доведе всичко това – в този политически хаос е твърде рано да се предполага.

Тук дори не говорим вече за кабинет, създаден от третия мандат, даден от президента, макар че опит за това ще има. Въпросът в случая е дали сегашните крамоли между партиите в парламента няма да доведат до хаос и задънени улици в следващото Народно събрание.

Александър Петров, webcafe.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар