Антикорупционният фонд: 2500 изборни секции вече са купени от ГЕРБ

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Над 2500 са секциите в страната, които могат да бъдат оценени като рискови за купен или контролиран вот. Това показва изследване на „Антикорупционния фонд“, които проучват резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г.

Резултатите от предстоящия вот на 4 април също ще бъдат анализирани. За тези избори секциите, в които ще може да се гласува, са около 12 хиляди.

„С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове“, коментира при представянето на анализа Бойко Станкушев, директор на АКФ. Видео от представянето вижте в края на текста.

Изследването не дава отговор коя партия е купувала най-много, а по-скоро показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са купували или контролирали гласове.

Четири признака за рискова секция

Четири са различните индикатора, по които експертите са идентифицирали дадена секция като рискова:

– нетипично по-висока избирателна активност в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община;

– нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител.

– резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години.

Подобно явление е засечено в село Долни Цибър, община Вълчедръм. На изборите през 2014 г. там избирателната активност е била 1%, а победителят ГЕРБ е спечелил с пет гласа (от над 700, имащи право на глас). През 2017 г. избирателната активност скача до 62% с победител отново ГЕРБ с 295 гласа.

– регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години – рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията. Пример за такава секция е тази в село Галиче, община Бяла Слатина. На изборите през 2014 г. победител е ДПС с над 30% от гласовете, а на следващия вот през 2017 г., победител е БСП с 43%.

Резултатите от анализа могат да бъдат видени на интерактивна карта – тук. Тя е изработена от д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“.

Според най-консервативната оценка (това включва секциите, които попадат в няколко от моделите) общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000, или около 5% от подадените гласове.

„Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа, или около 18.7 % от общо подадените гласове“, пишат още от Антикорупционния фонд.

Анализът за местните избори от 2015 г. показва, че в секциите, където е идентифициран риск, са подадени 247 382 гласа, което е 7.5 % от гласувалите на тези избори. На местните избори през 2019 г. е отчетен лек спад, като броят на подадените гласове в рискови секции спада до 186 944, а процентът до 6%.

„Въпреки че влиянието на купения и контролиран вот не трябва да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на усещането на гражданите за опорочаване на изборния процес и съответно намаляване на доверието им към парламента като институция“, казва в доклада автора на изследването доктора по криминалистика Мария Карайотова.

Анализът на прегледаните секции показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са се възползвали от купен вот, като при окончателните резултати купеният вот за една партия се неутрализира от купения на другата.

„Така вотът в рисковите секции може да има съществено влияние за вдигането на бариерата за влизане в парламента, но по-малък ефект върху окончателните проценти на парламентарно представените партии“, казва още Карайотова.

Пълният текст на доклада на АКФ:

От кебапчета, през брашно до трицифрени суми за глас

„Темата за купения и контролиран вот започна да се развива от първите демократични избори в началото на 90-те. Тогава предразполагаха избирателите с капачки олио. Последваха предложения за ориз, брашно, макарони, След това дойде монетаризация.Към 2003, 2005 г. купуването на гласове започна да излиза от маргинализираните общности и започна да се разпространява в квартали на големи градове, сред студенти, университетски общности. Тогава придоби и значими размери“, коментира още Тихимир Безлов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите след 2014 г. политическите формации са започнали да си поделят купуването на гласове и един „брокер“ е купувал за повече от една партия. „Средната цена на глас през 2014 г. вървеше между 30 и 50 лева. На местните избори през 2019 г. на някои места се стигаше и до трицифрени числа.Вероятно на тези избори ще има и по-високи числа“, коментира още Безлов, като уточни, че за купуването на гласове няма „свободен пазар и осреднени на национално ниво цени“, а по-скоро става въпрос за локални цени, определени от състоянието на хората по места.

Проектът на АКФ се казва „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ и е подкрепен от фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар