Асен Василев пред Dir.bg: Всички проекти по Плана за възстановяване са активирани

Асен Василев пред Dir.bg: Всички проекти по Плана за възстановяване са активирани

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Високите цени продължават да са сериозно предизвикателство както за Европа, така и за България. Страната ни в момента е на път да предприеме антикризисен пакет от мерки, на базата на който да се потуши до известна степен напрежението на пазарите. С мерките в подкрепа на бизнеса и домакинствата, заедно с идеите за вдигане на лихвения процент на Европейската централна банка, ще се постигне и потушаване на инфлацията у нас. Това коментира в специално интервю пред Dir.bg и 3eNews финансовият министър Асен Василев. Според него България в момента е добре на енергийната карта заради това, че разчита на собствените си ресурси. До края на година може дори да започне строеж на нова ядрена мощност.


Финансовият министър подготви и специално обръщение към участниците на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година тя ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация – цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“ ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.




– Г-н Василев, предстои ни труден момент с актуализацията на бюджета, който сега започва. Очаквате ли някакви спънки в парламента по темата? Как ги виждате нещата и в какъв срок да се случат промените?






– Не очаквам спънки при актуализацията. Видяхме, че много по-труден процес, свързан с това да се направи адекватен пакет от мерки – знаете в коалицията имаме от доста десни разбирания до доста леви – в крайна сметка се стигна до балансиран пакет от антикризисни мерки. Те ще подпомогнат най-уязвимите групи сега, когато инфлацията тръгна нагоре. Очаквам и самата актуализация, част от тези мерки ще се случат с нея, но и за другите неща да имаме широко коалиционно споразумение за тях, така че да нямаме проблеми.

– Как виждате сроковете?

– Може би през първата или втората седмица на юни ще влезе в парламента. Предполагам, че в края на юни или първата седмица на юли ще може да мине през парламента.

– Друг важен въпрос в момента е зеленият преход, който предстои пред страната ни. Това е преход на цялата икономика, не само на енергийния сектор. Как вие виждате това да се случи? Не мислите ли, че има едно бързане, което се случва в момента?

– В енергетиката мисля, че вече имаме ясно формулиран план – голяма част е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост. Така че зеленият преход в енергийната система ще се случи сравнително плавно. Това е и част от нещата, които успяхме да договорим с Европейската комисия – да няма затваряне на енергийни мощности и да може те да се използват, когато са ни необходими. 2038 г. е една достатъчно далечна година, която да ни даде време да направим прехода по разумен и плавен начин, който да запази независимите енергоизточници в България. Частта Fit for 55 от енергийният пакет, който се задава, за която според мен нямаме даже още концепция как да адресираме адекватно, е частта свързана с транспорта, земеделие и сградния фонд.

– Това е голям проблем.

– Това, като цяло, би представлявало изключително голям проблем. Там трябва много внимателно да се поемат ангажименти и освен това изключително внимателно да се прецизира кога какво и как се случва във времето, за да не се окажем, както беше миналата година, с едни подписани ангажименти, без да имаме план реално как ще се справим. И да трябва в рамките на 9-12 месеца да предоговаряме и да търсим всякакви начини за справяне. Сега сме още не фаза „подписване“ и трябва много внимателно да се прецизира, след като има ясен план какво може икономиката да понесе и да остане конкурентоспособна на първо място. И второ – какво е в най-добрия интерес на България като държава.

– Кога във времето виждате да се случи това подписване от страна на Европейската комисия за Плана за възстановяване? Вече част от комисиите в Брюксел го одобриха.

– Планът за възстановяване и развитие е одобрен напълно. И вече сме в процес на 30 юни да изпратим първото искане за плащане. Тъй като реформите, без една, са изпълнени, очаквам до 30 юни и тя да бъде завършена. Това е необходимо за първото плащане по Плана. Що се отнася за пакета Fit for 55, то той е още в доста начална фаза на обсъждане и има много големи, фундаментални бих казал въпроси, по които няма разбиране в Европа. Например за сградния фонд и как той да се третира. Например скоростта, с която транспорта ще влезе, или земеделието в тези зелени мерки. И според мен там има фундаментални проблеми, защото ако сложим автомобилите и трапезата в един общ пакет, то това би създало огромни проблеми. Те са свързани с неравенство, продоволствие, цени на храни и така нататък. Така че позицията, поне която от гледна точка на голяма група финансови министри в Екофин, която ние сме заели е много внимателно, бавно и с ясно разчети да се работи. А не да се бърза на база идеология.

– А ние имаме ли готови проекти, по които вече можем да кандидатстваме по Плана за възстановяване?

– При Плана за възстановяване всички проекти са активирани. Различните министерства и институции, които управляват съответните проекти, са започнали работа. Сега на 30 май предстои подписване с ЕБВР на новия меморандум за Плана за възстановяване, както и за следващия период от програми, както имаше и за първия период от програми. Същото предстои и със Световната банка и ЕИБ, които да ни помогнат. Доколкото знам, Министерство на транспорта вече е започнало да провежда консултации и да подготвя търговете за влаковете за железниците. Така че проектите се движат, на МРРБ проектите, свързани със санирането на многофамилните жилища мисля, че също са във финален етап на подготовка и трябва да се отворят още тази година.

– А енергийната ни независимост и диверсификация не страдат ли вече от проблемите, които се натрупаха до момента? Всичко това няма ли да забави целия процес на прехода? Виждаме, че държави се подготвят да отварят обратно въглищни централи и все по-малко се говори за природения газ като диверсификация, а се разчита на въглищата и ядрената енергетика.

– Като говорим за подготовка преди да подписваш, това бе част от преговорния пакет и защо се забави Планът за възстановяване. Целта бе да може да не затваряме въглищни централи, такива ангажименти за затваряне ние не сме поели. Освен това премахнахме ангажимента да строим газова централа, което би ни поставило в една изключително тежка ситуация. Представете си, че в момента бяхме започнали да строим газова централа, при това което се случва и с цената на газа, независимо откъде го купуваме. И с цената на доставките.

За ядрени мощности, доколкото знам министерство на енергетиката са в напреднала фаза и имат подкрепа от гледна точка на Министерство на финансите още тази година да започне изграждането на допълнителни ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Там имаме и разговори с гръцките ни колеги, които искат договор за дългосрочно предоставяне на енергия, а това допълнително ще намали риска на проекта. Така че като цяло мисля, че сме в една много добра позиция откъм енергиен микс на фона на това, което се случва. Най-вече факта, че при нас електроенергия от газ почти не се произвежда. Само енергията от когенерациите на топлофикациите, които произвеждат и топла вида. Това ни дава възможност да имаме една устойчива цена на електроенергията. Мисля, че сме единствената държава, която не е повишавала електроенергията за бита.

И доколкото знам очакванията на КЕВР са да няма някакви драматични промени в цените на електроенергията и занапред, на база на заявките, които са получили досега.

– Всичко това обаче тласка инфлацията нагоре. Какви мерки може да вземе правителството въпреки финансовите ограничения, с които разполагаме?

– Инфлацията в момента всъщност не се тласка от електроенергията толкова много, колкото от цената на природния газ и петрола. И цената на житото, и на храните. Реално в момента пшеницата се продава на около три пъти по-високи цени, отколкото би било нормално за този период на годината. Това, което ние правим с пакета антикризисни мерки е отчасти да намалим ДДС или акциз на дадени стоки, или да дадем обратно за крайните клиенти, както е горивата и намалението от 25 стотинки. Но това по-скоро подпомага най-уязвимите групи през пенсионната система, през облекченията за работещи родители. Така че всъщност хората имат повече средства, с които да могат да пазаруват.

А що се отнася до овладяването на цялостния инфлационен процес, то това става най-лесно по два начина: единият е чрез вдигане на лихвените проценти, където сме директно зависими от Европейската централна банка, тъй като сме във валутен борд. Доколкото знам ЕЦБ вече даде индикация, че три вдигания на лихвения процент се очакват в рамките на тази година. Това е едно добро начало, но силно недостатъчно, за да може наистина да се овладее инфлацията. Тъй като резултат от трите вдигания ще бъде 0,25% лихва, а ние трябва да гоним над 1%. Това го казвам не само аз, ами и на ниво борд на ЕЦБ вече се коментира. Въпросът е колко бързо да стане.

Второто нещо, което може да се прави е да се „играе“ със задължителните резерви на банките, където БНБ може да направи нещо. Но при отрицателни лихви този инструмент не работи. Така че в момента, в който влезем в положителните лихви, вече може да се използва и този механизъм. Това са двата основни инструмента за борба с инфлацията.

– На макрониво това е много важно и дано се случи. Как обаче това би повлияло на потребители в България?

– Няколко неща – първо процесите по увеличение на цените ще спрат. Първоначално ще станат по-бавни после ще спрат. Второто нещо, което ще се случи е, да започнат да се вдигат лихвите по кредитите. Като там, както знаете, и през 2013 г. имахме високи лихви. За целта сега имаме европейски програми, които да могат да влязат и да се позволи отпускане на кредити „на половин лихва“ и така нататък. Така малките фирми няма да бъдат сериозно засегнати от повишаването на лихвите. А в същото време това ще намали малко предлагането и търсенето на кредити в икономиката.

– Политиката за ДЦК тази година как виждате да продължи да се развива? Имаме ли нужда от емитиране на емисии на международните пазари, или ще разчитаме на вътрешния?

– Подготвяме емисия за международните пазари, тъй като имаме да емитираме още дълг. А при едно очаквано повишаване на лихвите много по-смислено е да се емитира максимално рано. Ние подготвяхме емисия още през пролетта, но войната в Украйна затвори пазарите. Сега сме изместили емисията за юни-юли да я направим. И в зависимост от лихвите, които се постигнат, ще преценим дали да направим още или не.

– А бюджетът ни, след предстоящата актуализация, дали ще бъде подготвен за следващи евентуални кризи?

– Актуализацията запазва основните бюджетни параметри – дефицит, който е заложен в началото на годината. Но и възстановява част от буферите, така че ако се появяват допълнителни кризи те да могат да бъдат поети.

– Енергийните предприятия трупат едни нелоши печалби в момента и предполагам, че както досега част от парите ще отидат за подкрепа към хората и бизнеса?

– В момента това, което енергийното министерство предложи и върви в парламента, е автоматичен механизъм, по който допълнителните печалби в енергийните предприятия да се връщат обратно като субсидии, така да се каже, в цената на електроенергията – и за бита, и за бизнеса да има едни стабилни цени, които да не варират постоянно в зависимост от пазара.

– Така като ви слушам, можем да очакваме едно стабилизиране на потребителските цени през летния сезон. Това ще остане ли и до зимата обаче?

– Мисля, че да, но голямата въпросителна все още е какво ще се случи с идващата реколта, защото вече видяхме движения за затваряне на износа на зърно от дадени страни. Индия затвори експорта на зърно, Русия също, а Украйна не може да го изнесе, дори и да иска. Просто става много бавно в момента – не, че не може, но пристанищата са затворени. И всъщност се очертава един недостиг на предлагането на зърно. Заради това и цените в момента са три пъти по-високи, отколкото бяха по това време миналата година.

Ако реколтата се провали или се стигне до по-голям недостиг от това, което е в момента, то това може да създаде допълнително натиск цените на хранителните продукти да тръгнат нагоре. А оттам съответно пак да тръгне и инфлацията.

– Но вие сте по-скоро оптимист, че това ниво ще бъде запазено?

– Ами то не е само въпрос на оптимизъм. Работим и на европейско ниво да се направи общоевропейска политика в тази посока. Има някаква чуваемост, малко бавничко се движат нещата. Но се движат.

– България и Еврозоната. На какъв етап сме и наистина ли до 2024 г. може да приемем еврото?

– Да, приемаме технически план за приемането на еврото. Както сме се разбрали с коалиционните партньори, ще се изготви едни по-стратегически преглед в следващия месец – месец и половина. Така че на 1 януари 2024 г. ще бъдем готови да приемем еврото.

– Нека да успокоим потребителите: това ще повлияе ли по някакъв начин върху цените на стоките?

– Не.

– Категорично? Това е само спекулация?

– Не само спекулация. Историята не го потвърждава за държави, които са имали фиксиран курс. Ние сме вързани с еврото, още откакто съществува валутата. Преди това бяхме с дойче марка през борда. Така че реално каквато и политика да прави ЕЦБ, както вече си говорихме, че тя трябва да вдигне лихвените проценти, и това ще се отрази. То тази политика автоматично влиза в България.

– И един политически въпрос: Как виждате идеята с десни политики да се постигат леви цели и къде по-скоро виждате вашата позиция сред европейското политическо семейство?

– Аз мисля, че правим точно това в момента. Ако погледнем, имаме едно безпрецедентно увеличаване и на помощите за отглеждане на деца, и на пенсиите. Имаме нарастване на минимални работни заплати. В същото време виждате, че три данъка бяха премахнати с приемането на бюджета през февруари месец. Сега се увеличава данъчното облекчение за работещи родители, които пък са „от дясната страна на мерките“ така да се каже. И всичко това е възможно, без „да се издъни“ бюджетът. И причината за това е, че едни средства, които са отивали не по предназначение, сега отиват точно в ключовите политики – образование, здравеопазване, социални политики и капиталови инвестиции. Сега имаме безпрецедентно големи капиталови инвестиции, предвидени тази година. Надяваме се съответните министерства тази година да успеят да ги реализират.

Това, което виждаме като икономика, въпреки кризата, е че имаме ръст на БВП от 4,5% през първото тримесечие. Което е един от най-високите постигани проценти в последните десетина години.

– Въпросът ми беше по-скоро къде виждате вашата партия като член в европейското семейство?

– Разговори се водят с почти всички партии и като имаме яснота накъде ще се насочим, ще го обявим.

Източник: dir.bg

Абонирайте се за Informiran.net!
Последвайте нашия Telegram канал: https://t.me/informiran

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар