Асен Василев пред Dir.bg: На влизане в Еврозоната ще трябва усмирителна риза за политиците ни

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Повече от година България прескача от криза в криза. От една страна ги предизвиква ковид пандемията, но от друга – политическата нестабилност, след като от април насам вече два парламента не успяват да съставят редовно правителство. Всичко това се отразява на икономиката и финансите на страната ни. Състоянието на страната в момента, необходимостта от актуализиране на държавния бюджет, къде са насочени основните разходи в проекта на правителството, рисковете и възможностите за финансите, бизнеса, здравеопазването и социалната сфера в краткосрочен и средносрочен план, коментира пред Dir.bg служебният министър на финансите Асен Василев. Той говори също така какви стимули трябва да получава бизнесът, за да излезе окончателно от кризата и да започне да се трансформира и модернизира, кога е правилният момент за приемането на еврото и други актуални въпроси за българската икономика.

Г-н Василев, страната ни се намира в няколко кризи едновременно, очаква се и COVID-вълна. Всичко това затрудни икономиката, блокира секторите, очакват се нови разходи за здравеопазване, социални помощи, подкрепа на бизнеса. Смятате ли, че страната ни е финансово подготвена за новата вълна на коронавируса и очаквате ли финансовата стабилност, която имаме към момента, да бъде запазена до края на годината?

С предложената актуализация на бюджета, която в момента се разглежда от парламента, ще бъдем напълно подготвени да посрещнем нова COVID-вълна от порядъка на тази, на която станахме свидетели миналата година, когато за месец и половина – два бяхме в изключително тежко положение. Предвидени са средства и за социалните системи, за пълно финансиране до края на годината, в това число и за увеличение на пенсиите. Предвидени са средства за подкрепа на бизнеса в размер на 430 млн. лв., както и за всички медицински разходи. Между другото, възстановени са и буферите на МВР и на Министерството на правосъдието.

Най-вероятно между първо и второ четене ще се наложи да се предвидят малко допълнителни средства за посрещане на потенциална бежанска вълна на границата. В момента текат точните разчети, работим с МВР и Министерството на отбраната, за да видим какво ще е необходимо за посрещане на мигрантската вълна.

Всичко това се случва при намаляване на заложения в бюджета за т.г. дефицит. Благодарение на възстановяването на бизнеса, икономиката се възстанови доста добре във второто тримесечие. Към момента приходите са по-високи от предвидените, а до края на годината очакваме допълнителният приход да достигне общо 2 млрд. лв. В същото време допълнителните разходи са около 1.8 млрд. лв., т.е. с 200 млн. лв. намаляваме предварително предвидения бюджетен дефицит.

Така че финансово страната е стабилна, средства има, ако завърши процесът по актуализация на бюджета, ще имаме и възможност да разходваме тези средства целево, така че да подпомогнем всички ключови системи в страната.

Свидетели сме на рекордно повишение на цените на електроенергията за бизнеса, на природния газ, което затрудни много индустрията, някои компании започнаха да затварят мощности, други предвиждат такива действия, работодателските организации дори заплашиха с евентуални протести. Може ли служебното правителство да противодейства на тази тенденция?

Може и то противодейства. Има две неща, които се случиха. ТЕЦ “Марица Изток 2” излезе на пазара, което доведе до намаляване на борсовите цени, тъй като се повиши предлагането. От друга гледна точка на Министерството на финансите, през Българската фондова борса, е участник в капитала на енергийната борса. Там проведохме разговори да се промени начинът на обезпечаване на търговията от страна на търговците, така че да се намали възможността за спекулативно вдигане на цените. Също така разговаряхме и с КЕВР относно това как да се правят контрактите между търговците и крайните клиенти, което също да спомогне за намаляването на цените. Тук е важно да се отбележи, че освен енергийната борса и това, което се случва там, основна причина за шоковото повишение на цените от една страна стои вдигането на цената на природния газ. За съжаление “Булгаргаз” не използва всички възможности да вземе целите количества газ от Азербайджан, които са договорени и са на два пъти по-ниска цена спрямо тази, на която купуваме от “Газпром”. В момента се усвояват под 30% от тези количества. Ако “Булгаргаз” започне по-агресивно да получава азерски газ, ще има възможност да се намали натискът върху цената на газа.

От друга страна, заварихме ПАВЕЦ “Чаира”, както и цялата каскада, в ремонт, което означава, че 1 гигават от мощностите, които могат да бъдат пускани и спирани бързо, не са налични. С други думи липсваше 1 гигават от най-ключовите мощности за овладяване на пиково търсене, както точно и се случи. Което съответно доведе до по-ниско предлагане на борсата и пиковите цени, които видяхме.

Опасна или полезна е нарастващата инфлация за икономиката ни и ще може ли да се разчита на проинфлационния растеж за по-дълъг период от време?

Инфлацията в момента се движи в диапазона между 2 и 3%, което е нормално в една икономика. Специално в България, имайки предвид, че левът и еврото са скачени, реално ние сме директно вързани и с инфлацията в еврозоната. Като при нас има леко изпреварване на инфлацията в Европа, което основно се дължи на покачването на цените на енергоизточниците, за което говорихме. Като цяло мисля, че инфлация в диапазона 2-3% е нещо нормално, беше такова и през 90-те години, и след 2000 г. до кризата, която дойде през 2008 г. Не мисля, че това е нещо опасно. Но, ако тръгне да се покачва над 4-5%, вече би било силно притеснително.

Споменахте актуализацията на бюджета, която вече започна да се обсъжда от парламента. Има ли някаква възможност за промяна на входирания проект, за каквато спомена и председателят на Народното събрание Ива Митева? И как вървят преговорите между политическите сили в парламента и вас като служебно правителство?

В парламента ние внесохме актуализация, която е доста проста, така да се каже, не се пипат разходите на отделните министерства, има допълнителен приход, който ще се харчи целево за подкрепа на ключовите системи, свързани с кризата – здравеопазване, бизнес, социална система, плюс някои неотложни и ключови разходи, като например, че ще имаме още един непредвидени избори през тази година, а може би даже и още два пъти. Това е предложението на служебното правителство. От тук нататък парламентът решава каква всъщност да бъде актуализацията. Между първо и второ четене могат да се направят сериозни корекции в част от тези показатели. Служебното правителство внесе актуализация, която бе напълно съгласувана по всички процедури и с работодателските организации, и с профсъюзите, както и с широката бизнес общественост, също с Българския лекарски съюз и с Българския зъболекарски съюз. Така че да има разбиране, че всички системи ще са финансирани в достатъчна степен, за да посрещнат кризите, които се задават. Ако парламентарните сили искат да правят корекции, аз бих ги посъветвал първо да говорят с тези организации, да бъдат съгласувани корекциите, за да не се окажем в ситуация, в която парламентът взема решение, което след това се оказва неудачно от гледна точка на финансирането, което е необходимо за посрещането било на здравна криза, било на криза с мигрантите, било на потенциалните мерки за подкрепа на бизнеса.

От днешна гледна точка съществува ли риск по някои от перата при евентуална актуализация на бюджета да не стигнат средствата?

Не. Приходната част, по разчети, правени когато беше изработен Законът за актуализация на бюджета, което е почти месец назад, е с 200 млн. лв. над разходната част. Приходите продължават да вървят, така че не очакваме да имаме проблем със средствата.

Като служебно правителство направихте леки корекции на мерките в подкрепа на бизнеса при удължаването им, въведохте и нови. Кои са по-подходящи – грантовите, кредитните или нещо друго?

Ние въведохме доста широкоспектърно кредитиране в програмата за възстановяване с 2.5 млрд. лв. кредити към бизнеса, които да са без обезпечение от негова страна, както и направихме корекции в грантовите схеми. Истината е, че няма най-подходяща мярка. Всичко зависи от ситуацията. Ако бизнесите са затворени, кредитиране няма как да им помогне, тъй като не работят. В такъв случай е необходимо грантово финансиране, за да могат да преминат през този тежък период и след това да отворят. Ако обаче бизнесите работят и не са силно ударени от COVID-кризата, тогава кредитирането е много по-смислена мярка, която дава много по-голям ресурс, който може да стигне до бизнеса и повече фирми могат да се възползват от него, отколкото от чисто грантовия ресурс. Така че истината е в комбинация от двете мерки спрямо конкретната икономическа ситуация и нивото на затваряне или отваряне на икономиката. Колкото по-затворена е тя, толкова повече грантове трябва да има, колкото по-малко затворена е и по-добре върви възстановяването на бизнеса, толкова повече трябва да се насочваме към гъвкави схеми, свързани с кредитирането.

Започнаха ли вече разговори за съставянето на Бюджет 2022? Има ли готовност служебното правителство да го подготви, ако не стигнем до редовен кабинет навреме?

Да. По Закона за публичните финанси бюджетната процедура за 2022 г. вече е започната. Министерството на финансите е издало указания към първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджет как да започнат да си подготвят разчетите. Същинската част от подготовката на бюджета за догодина ще се случи през септември, като през октомври вече трябва да има готов проект, който да бъде представен на парламента. Това е по закон. Независимо дали е служебно или редовно правителството, този процес трябва да се случи, за да има готов законопроект за бюджета за догодина. От там нататък парламентът може да го приеме или не.

Що се отнася до указанията, които сме дали, те са доста прости – доколкото е възможно да се оптимизират съществуващите и да се преразгледат процеси и структури, които може би са необходими, но не са оптимални, с цел намаляване на разходите на министерствата и другите разпоредители на бюджетни средства. Не залагаме някакви нови драстични политики в бюджета за догодина. Залагаме обаче да има пълно финансиране на капиталовите разходи, т.е. не да се залагат 300 млн. лв., а да се харчи 1 млрд., какъвто беше случаят с АПИ. Когато ще се правят капиталови разходи и има пари за тях в бюджета, те трябва да бъдат заложени в пълния им вид, за да може парламентът да прецени дали иска да финансира тези разходи точно в този им вид. Другото важно е капиталовите разходи да бъдат заложени на проектен принцип, така че било общини, било първостепенни разпоредители с бюджетни средства, да покажат, че имат такъв проект, който е на тази фаза, необходими са толкова средства в рамките на следващата година, за да може този проект да бъде реализиран. И това трябва да бъде описано и предложено на парламента, така че приемайки бюджета за следващата година, да се приеме и капиталовата програма на правителството.

Ако COVID-кризата отново се разрасне и продължи, включително през 2022 г., ще може ли да издържи финансово държавата да подкрепя бизнеса, здравната и социалната системи и в тази връзка дали по някакъв по-специален начин трябва да бъде структуриран бюджета за догодина?

Тази година реално с актуализацията ние посрещаме две вълни на COVID-кризата – една пролетна, продължила около месец и половина и една есенна, която се очаква да е около два месеца. Ако предположим, че най-лошият сценарий за догодина е такъв, държавата няма да има проблем да посрещне разходите, наложени от пандемията. От гледна точка на Министерството на финансите най-чисто би било тези разходи за догодина да бъдат заложени, както са заложени в актуализацията на бюджета за т.г. – с нарочни пера, които са за целево финансиране на конкретни мерки, свързани с кризата. И те да бъдат активирани и използвани, когато се налага.

Планира ли Министерството на финансите емитирането на нови облигации, заеми или друго?

Според бюджета, който действа сега, преди актуализацията, ние имаме да емитираме още доста дълг до края на годината. До момента това не се е налагало, тъй като имаме доста добри приходи. Това, което ще се случи до края на годината, са планови емисии, така че да бъде изпълнен съществуващият Закон за държавния бюджет.

Започнаха ли държавните предприятия да внасят дивидентите от печалбите си за миналата година?

Тези, които са задължени да го правят с Решение на Министерски съвет от април, вече са започнали да внасят. Сумата е малко под предвидената в бюджета – малко над 40 млн. лв. са внесени. Това, което ние приехме като допълнително Решение на Министерски съвет – да задължим Държавната консолидационна компания и Националната компания “Индустриални зони”, които не бяха включени в първоначалния списък, също да внесат дивидент, все още не са го направили.

Притесняват ли ви разходите на държавните дружества от енергийния сектор? Трябва ли да има бъдат наложени някакви ограничения и необходимо ли е държавата по някакъв начин да подкрепи развитието на сектора чрез конкретни проекти, които не са включени в Плана за възстановяване и устойчивост?

В сектор “Енергетика” трябва да има широк обществен дебат и да се реши каква трябва да бъде енергийната стратегия, съответно мощностите и всичко, което искаме да се случи през следващите 10-15 години. Без този дебат да е проведен, в момента се работи на парче, на кръпка и е трудно да се каже какви проекти трябва да бъдат финансирани и какви – не. Като цяло Министерството на енергетиката е водещо в тази област. Но в момента, в който има набор от технически решения, които могат да гарантират устойчивостта на енергийната система, от гледна точка на Министерството на финансите има два параметъра, които са ключови. Когато знаем, че едно решение или набор от такива гарантират сигурността на системата, трябва да знаем на каква себестойност те ще доставят електричество, т.е. да не се повишават цените прекомерно, и трябва да знаем каква е необходимата инвестиция, за да могат тези решения да се случат. И на базата на тези два финансови параметъра, при равни други условия за сигурността на системата, според мен трябва да се вземат решенията какви мощности да бъдат финансирани, как да се направи това. За част от тях това може да се случи по Плана за възстановяване, за друга – с национално финансиране. И едва на трето място трябва да се мисли къде в енергийните дружества и по какъв начин ще бъдат разположени тези инвестиции.

Що се отнася до това дали сме притеснени как се харчат ресурсите в енергетиката – да, така е. И там върви набор от проверки. На места има прокурорски, на места – от Агенцията за държавна финансова инспекция, на места – ние (Министерство на финансите – бел.ред.) сме изискали информация по конкретни договори, към които изпитваме притеснения. Когато тези проверки приключат, ще можем да имаме по-синтезирана картина на това, което се случва там.

Кога виждате крайния срок за представяне на Плана ни за възстановяване и устойчивост пред Европейската комисия, за да може все пак България да се възползва от предвидените по него авансови плащания?

Ако Планът бъде внесен в Брюксел в края на септември или началото на октомври, това би позволило да се получат авансови плащания навреме без проблем. Ако внасянето стане обаче в края на октомври – началото на ноември, това би поставило авансовите плащания под въпрос.

Напоследък не се говори особено активно за влизането ни в еврозоната, но трябва ли въвеждането на еврото да бъде водещо при политиките, които следва да изпълнява едно бъдещо редовно правителство и какви трябва да са основните приоритети в публичните финанси, включително ако се наложи служебният кабинет да остане като редовно правителство?

Служебният кабинет води политика, която би позволила на България да влезе в еврозоната, ако тя поиска. Т.е. не правим прекомерни дефицити, изпълнява се планът за присъединяване към еврозоната, който още преди година – година и половина беше приет, така че да не затваряме опцията за присъединяване.

Дали България трябва да се присъедини към еврозоната или не, казвал съм и преди, по темата трябва да се проведе широк обществен дебат и да се вземе информирано решение от обществото. Истината е, че в момента България, като макроикономически зависимости и възможности за въздействие на пазара, е в еврозоната. Защото ние имаме фиксиран курс лев-евро, което означава, че не можем да водим собствена парична политика. Основната роля на централните банки, когато една държава е извън еврозоната, е да водят собствена парична политика. Това при нас, заради валутния борд, е невъзможно. Както говорихме по-рано по отношение на инфлацията, ние директно внасяме европейската в България. Каквото и движение да има на еврото спрямо други валути, то автоматично се прехвърля на движението на лева спрямо тях. Така че до голяма степен влизането ни в еврозоната не би се отразило драстично на икономиката, защото ние сме вързани с еврото вече повече от 20 години.

Въпреки това обаче има аспекти, които трябва да се разгледат. Те са свързани, например, с регулацията на банковия сектор и как това се случва. Свързани са също и с това, че върху целия износ има “данък” около 1% заради превалутирането на лев в евро и обратното, което е постоянен процес. Този “данък” би изчезнал при влизането ни в еврозоната. Лихвените проценти по кредитите също биха се променили. Това го виждаме и в момента – има разлика между кредитите в лева и евро, като вторите са малко по-евтини.

Ефектът на закръглянето при крайните цени също не трябва да се изпуска. Там е възможно при преход от едната към другата валута да се получи завишаване на цените именно заради закръглянето. Точно поради тази причина в плана за въвеждане на еврото е разписано, че една година след приемането на единната валута, цените ще се публикуват и в двете, за да се ограничи възможността търговците да предприемат такива действия.

Но за всичко това трябва да има един широк обществен дебат, който да прецени дали трябва да влезем в еврозоната или не, какви са ползите, какви са минусите и на тази база да се вземе информирано решение.

А какво е Вашето лично мнение и кога трябва да влезем в еврозоната, ако поискаме?

Моментът, в който трябва да влезем в еврозоната е моментът, в който имаме достатъчно силни институции, които няма да позволят премахването на валутния борд и изведнъж да се освободи възможността правителството на България да трупа прекомерно дефицит. Т.е. преди влизането в еврозоната трябва да изработим механизъм, чрез който това, което ни дава валутният борд, като “усмирителна риза” на политиците, да бъде по някакъв начин заместено от подобен механизъм. Защото влизайки в еврозоната без такава “усмирителна риза”, шансът да тръгнат едни огромни публични харчове и трупане на дълг всъщност е доста голям. Това е свързано отчасти и с зачистване на съдебната система, отчасти и с изработването на икономически механизми, които да играят ролята, която играе в момента валутният борд.

Политическата криза у нас продължава, към момента има потенциал БСП да получи третия мандат за съставяне на правителство. И от тяхна страна, и от страна на т.нар. партии на протеста, многократно бе обявено, че биха Ви поканили да останете като министър в едно редовно правителство, а дори и целият служебен кабинет да стане редовен. Бихте ли приели подобно предложение?

Доста ясно заявихме по повод и на една друга покана, че трябва да има съгласие по политиките, които ще бъдат водени, особено икономическите и финансовите, защото ако там няма съгласие, трябва някой друг да ги води. Трябва да е ясен и съставът на кабинета и с кои други хора ще се работи. Защото Министерски съвет е колективен орган и той трябва да може да работи спокойно, колегиално, без ексцесии и без популизъм. Трябва да има също разбиране относно кадровият състав и както обичам да казвам – аз реагирам лошо на телефонни обаждания, т.е. трябва да има независимост в действията, която да е гарантирана. И съответно едно такова правителство трябва да има ясно изразена парламентарна подкрепа, защото иначе би било поставено в ситуация на невъзможност да работи. Ако някой може да ми отговорите на тези въпроси, аз бих могъл да отговоря дали бих се включил в редовно правителство.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар