А дали прокуратурата на Иван Гешев не е просто плашило?

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Атаките към президента Румен Радев от страна на прокуратурата не са приключили по една проста причина. Все още не е ясно дали държавното обвинение държи още козове с гласа на Радев и дали няма да реши да ни ги пуска „на час по лъжичка“.

Нищо чудно обвинителите да са ни оставили глътка въздух, за да може експертите да се изходят по въпроса „за“ или „против“, а  след това да ни залеят с нова порция СРС-та. Очевидно е, че възмущението от това, че се погазват законите на страната, хич не ги смущава. В нашата татковина  те отдавна не важат за случаите, когато трябва да се „обезглави“ този или онзи. Безспорно е само, че въпросите около скандала с подслушването на шефа на ВВС Цанко Стойков  са повече, отколкото отговорите. Очевидно е, че Стойков е бил в  центъра на разработка на ДАНС, вероятно военното контраразузнаване, и именно спрямо него са дадени разрешенията от съда за подслушване.

От записите се разбира, че са се слушали не само телефоните му.  Кабинетът му също е бил „окабелен“. Времето на пуснатите записи – април 2019 г. съвпада с периода, когато президентът бе политически атакуван заради самолетите „Грипен“.  Експерти по национална сигурност допускат, че вероятно сделката с изтребителите е причина Цанко Стойков да бъде „закачен“, като целта е  да се разбере дали има опити за лобиране относно военната сделка за милиарди.  Други експерти не изключват възможността целта на оперативното мероприятие да е била да се удари Радев, но нарочно да са „закачили“ негов близък, за какъвто минава Стойков.

 

У нас никога една беда не идва сама. Сюжетът с подслушването се преплита като турска сапунка с проверката на КПКОНПИ срещу жената на президента Десислава Радева.  Жълто-кафявата медия, свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски, се похвали преди ден, че КПКОНПИ се е задействала по неин сигнал за първата дама задето навремето била назначена на два щата във ВВС и ползвала ведомствена квартира. В периода на подслушванията и проверките се развиват и други сценарии. На 3 април „Биволъ“ разкри информацията за рекордната тераса на Антон Славчев, зам-шеф на КПКОНПИ. Така името му влезе съвсем справедливо в дългия списък на скандалната сага „Апартаментгейт“.

 

На 8 април 2019 г. Румен Радев свика КСНС по въпросите за корупцията по високите етажи на властта. Заради появилите се данни за Славчев, той не бе допуснат от президентството до заседанието. От СРС-та става ясно, че проверката на КПКОНПИ  и писмата до шефа на ВВС, свързани с питанията относно  Десислава Радева са  именно от този Антон Славчев, когото мнозина нарекоха Тони Балкони.  През август 2019 година Антикорупционната комисия съобщи, че не е установила конфликт на интереси при държавния глава Румен Радев, който в качеството си на командир на Военновъздушните сили е назначил бъдещата си съпруга Десислава Генчева на втори щат като пиар.

Странно, ако служителите са установили по безспорен начин, че се извършва престъпление,  защо досъдебното производство срещу Цанко Стойков не е продължило, а е било изцяло прекратено.  Факт е, че то би могло  само частично да  се спре, ако в него попадне човек с имунитет като Румен Радев да речем. Излиза, че  почти година след подслушванията,  срещу шефа на ВВС не се предприема нищо.  Открай време се знае, че  едни записи, ако не стават за нищо, се пазят, за да може след това  хората да бъдат рекетирани, изнудвани, мачкани, плашени. Не е изключено случаят да е точно такъв. Ако е така, не звучи никак добре прокуратурата да влиза в ролята на плашило. Именно подобни сюжети, разигравани в недалечното минало пратиха държавното обвинение на дъното на класацията по обществено доверие. Появиха се и подозрения, че записите може да са правени от чужди служби и в удобен за тях момент да са ни ги подали.

 

Прокуратурата оправдава избирателното  пускане на материали от досъдебно производство срещу Цанко Стойков  и СРС-та с мотива, че обществото трябвало да знае. Когато обаче тя ни подхвърля само  част от нейната „истина“, това не е нищо друг освен  манипулация. Някои медии вече припомниха на държавното обвинение, че съгласно член 145-а от Наказателния кодекс, който използва информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв.

 

А когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5 хил. лв. В този случай съдът може да постанови и лишаване от права.

Ясно е, че подобна зле скалъпена ченгеджийска машинация, в която въпросите са повече от отговорите,  трудно може да се сглоби на друго място в Европа, освен у нас. Вяроятно затова много дълго светът  ще продължи да гледа на нас като онези държави, в които вождът изяждат хората от племето си.

 

Вергиния Стоянова

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар