Батерии за зеления ток в България? Бизнесът ще ги направи, иска среда за инвестиции

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На България ѝ е необходимо да създаде добра нормативна база и правила за работа на пазара на системи за съхранение на енергия. Само така страната ни ще може да се възползва от възможностите за зелено възстановяване и да бъде енергийно независима.

Именно чрез батериите може да се решат редица проблеми при потреблението на енергия в наши дни. Хубавото е, че у нас имаме ресурс и известен капацитет за производство на системи за съхранение, но няма държавна политика за създаване и развитие на този сектор.

Въвеждането на регулации ще помогне на бизнеса да изгради системи за съхранение, като това трябва да бъде само част от енергийната политика у нас, обясни за Dir.bg инж. Кольо Орешков, който десетки години работи в сферата на възобновяемите източници, децентрализацията и енергийните технологии.

Според експерта, хората и бизнесът се вълнуват от подобни системи. В страната ни вече има функционираща система за съхранение на енергия, която е комбинирана със соларни централи. Тя е с мощност от 220 квт с литиево-йонна батерия и е поставена в курортен комплекс “Албена”. “Това мисля, че е и първата по-голяма и въведена в експлоатация у нас. За съжаление никой не се поинтересува повече по темата и да проучи направеното”, коментира Орешков. По думите му енергетиката изисква много държавна политика. В България обаче все още няма интерес по темата и тези възможности за съхранение на енергия се приемат за екзотика, въпреки че по света се налагат все повече. Според експерта проблемът е, че нямаме регулаторна граница и рамка. А това е базата, на която трябва да стъпи и да се развива този сектор.

“Ако видим в ЕС, например в Австрия и Германия, то там задължително се поставят условия при монтаж на подобни батерийни системи и тяхното управление в енергийната система. Тук при нас даже като норма не присъстват тези понятия в закона”, обясни инж. Орешков.

В стратегическите документи на България се говори само за подобни възможности, но само се говори. Има много обяснения за Зелената сделка на ЕС, но ние не си създадохме никакви приоритети в електроенергетиката, смята още специалистът. Той дори се обърна към кандидатите за шефове на Българския енергиен холдинг – хората, които могат да направят промените в енергийната система.

Важно е развитието на интелигентните мрежи, за да може малките производители и потребители да се свържат с голямата мрежа, обясни Орешков.

Нужна е среда за инвестиции и развитие на системите за съхранение и свързаната с тях инфраструктура и тя трябва да бъде базирана на цифровите технологии. Тази среда трябва да бъде обществено контролирана и да се управлява от Централното диспечерско управление, както и сходните компании в трите електроразпределителни предприятия у нас. Държавата обаче трябва да има стратегия в тази посока и да си го постави като конкретна цел, обяснява инж. Орешков. Припомняме, че в момента в Плана за възстановяване и устойчивост, както и в енергийната стратегия на България само бегло се споменава възможността за изграждане на системи за съхранение на енергия.

Чрез този механизъм малките енергийни производители ще могат да помогнат на голямата енергосистема, която да бъде по-гъвкава и добре управлявана. Така няма да се случват сривове по мрежата, а и хората ще могат по-лесно да си правят сметката, обясняват експертите.

“В момента всичко се движи на парче – ние строим малки енергийни системи, нещо се случва, но концептуално не сме готови за промените в енергийната система. Нямаме готовност да свържем малките интелигентни мрежи с голямата умна мрежа”, категоричен бе инж. Орешков.

Вариант за развитие на тези системи е създаването на енергийни общности у нас. В Румъния вече действат такива, който изкупуват зелени проекти, за да доставят чиста енергия на членовете си. Тук обаче отново опираме до регулаторната рамка – нужна е правна, техническа и нормативна база за създаване на такива общности, категоричен е експертът.

“През 2012 г. спряхме развитието на соларната ни енергетика. Сега този сектор започна да набира скорост, но нормативната ни база е отпреди десет години. Промениха се няколко дребни неща, което като цяло беше добре, но дотам свърши. А това развитие трябва да бъде стратегия на държавата”, обясни специалистът.

Какви са възможностите

По същество системите за съхранение на енергия са вид огромни акумулаторни батерии. Такива се произвеждат у нас, но са от олово и големи като размер. “Трябва да е ясно на всички, че ние снабдяваме почти целия Балкански полуостров с олово. Изнасяме го към почти всички страни наоколо. Ние изнасяме суровината в момента”, поясни инж. Орешков. Той бе категоричен, че оловните ни акумулатори също могат да бъдат база за развитие на системите за съхранение. Да, трябва да е ясно, че те ще тежат много повече и са обемни, но пък 90% от този вид оловни батерии може да се рециклира. Също така при подобно производство не се разчита на внос на суровини, а това е и една от политиките на Европа в момента: чрез кръгова икономика Старият континент сам да си набавя нужните материали и технологии.

“Аз смятам, че е възможно да се направи и разработи такава визия за сторидж системите и енергийната акумулация, че ние да можем да станем почти енергийно независими. Имаме и ресурси, и капацитет за това.

Изразходихме толкова много средства за различни проекти, но така и не можахме да си подредим къщичката и да решим какво ще правим в следващите 20 години”, коментира още Орешков.

Какви са сметките

Домакинствата у нас могат да станат енергийно независими, но са нужни инвестиции.

В момента се продават готови комплекти, които да се монтират в къщите. Те включват соларни панели, термопомпна и сторидж ситема – така може да се балансира енергията и тя да се доставя на местното енерго, или да се използва за собствени нужди. За съжаление това все още е скъпо начинание, но ако бъде подкрепено от държавата, много хората биха инвестирали, смятат експертите.

Ако приемем, че едно домакинство в малко населено място се топли на дърва или пелети, то за един сезон ще са нужни поне 1000-1200 лв. За десет години, това са парите за сторидж система със 7 до 12 квтч литиево-йонни батерии. Ако тази инвестиция се стимулира от държавата, сметката излиза и за потребителите, и за зеления преход.

Инж. Орешков даде и пример за независимост – “от 2014 г. имаме в офисите хибридна система – 5 до 7 квт соларни панели с инвертор вършат прекрасна работа, заедно с акумулатори. Това е при условие, че офисът се топли на природен газ и пелети, обясни експертът. По думите му ако това бъде направено от 10-15 домакинства във всеки град, то може и да отпадне нуждата от големи енергийни мощности.

Добра практика в тази насока има в Румъния, където държавата е отпуснала субсидия от 5000 евро за монтиране на покривна фотоволтаична система на къщите.

Държавните мини – собственици на оловни батерии и солари

В България остава въпросът с препитанието на цели региони, какъвто е случаят със Стара Загора и Хасково, където се намират Мини “Марица Изток” и три огромни въглищни централи. Вече е ясно, че въглищната енергетика залязва и въпросът е какво да работят хората в региона. На мястото на широките въглищни площи съвсем спокойно може да се изградят огромни фотоволтаични паркове, подкрепени от оловни батерии за съхранение на енергията. Говорим за гигаватова мощност, а не за малки централи от по няколкото киловата, коментира още инж. Орешков.

По думите му американските централи можем да ги задържим още известно време, защото са модерни, а и ще са необходими при висока консумация на ток.

В същото време Мини “Марица Изток” полека-лека ще редуцират добивите си, а персоналът ще намалее, след като след десет години част от миньорите там ще достигнат пенсионна възраст.

Първото нещо, което трябва да се направи за комплекса “Марица Изток”, е да се разработи интегриран план за бъдещото му развитие и в никакъв случай да не се допуска разграбването му на парче, коментира наскоро и енергийният експерт Юлиан Попов. По думите му земята на комплекса “Марица Изток” е държавна и може много лесно да се поставят слънчеви панели, без забавяния в процедурите. Там има и добре развита енергийна инфраструктура, което улеснява преноса на тази зелена енергия. Успоредно със соларните мощности може да започне изграждането на мощности за производство на чист водород. Именно това е и комбинацията, към която трябва да се стремим и която би била подкрепена от Европейската зелена сделка, смята още Попов, който е бивш служебен министър на околната среда.

Според него едва ли ще е проблем изграждането и на системи за съхранение на енергия в този регион. Известен факт е, че именно американската компания AES, собственик на една от централите в региона, е от глобалните пионери в разработването и експлоатацията на проекти за системи за съхранение на енергия.

В “Марица Изток могат да се изградят всички нови индустрии, за които говори Европа и районът да се развива. Тук основен актив са и самите хора, които са инженери и техници с висока квалификация и които са още една причина държавата да се опита да привлича инвестиции в нови нисковъглеродни индустрии, обясни наскоро експертът.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар