Бездействието, липсата на цел и инициатива са унищожителите на щастливия живот

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Dir.bg за търсене и предлагане на студентски стажове „Идеалният кандидат“.

„Вникването в една работа, адаптацията в нова, непозната среда и усвояването на нови знания са процеси отнемащи време. Идеалният стаж е 5-6 месеца. Това е времето необходимо да натрупаш достатъчен опит. Не е случайно, че по закон изпитателният срок за всяка работна позиция е точно 6 месеца. За мен стажът е идеалната възможност да се сблъскам с нови предизвикателства в работна среда, да приложа наученото до момента и да изляза от зоната си на комфорт. Очаквам процесът на работа да бъде добре организиран, за да може да няма хаотичност, която създава изключително големи проблеми и стрес за екипа“, споделя Елица Димова, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката „Идеалният кандидат“ представя..



Коя е тя?






Казвам се Елица Димова и съм на 22 години. Завършила съм Национално природо-математическа гимназия ,,Акад. Л. Чакалов“ с активно изучаване на биология с английски език. Тази година ще бъда четвърти последен курс счетоводство и конролинг в Нов български университет. Изкарах допълнително курсове за дигитална реклама в социалните мрежи и работя за няколко онлайн магазина в момента.

Откъде научи за платформата на Dir.bg за търсене и предлагане на студентски стажове „Идеалният кандидат“? Какво най-много те впечатли в проекта?

В последния месец търсех активно за стажантски програми, тъй като ми предстои следващата година защита на бакалавърска степен на образованието ми, а стажът ще ми даде възможност да се ориентирам към каква магистратура да се насоча. Научих за проекта ,,Идеалният кандидат“ от социалните мрежи. В проекта веднага ме впечатли колко много стажантски програми се предлагат в най-различни сфери от големи утвърдени компании. Това е голяма възможност за един млад човек да се докосне до екипи от специалисти, които да го мотивират и насочат. Интересен беше нестандартния начин за кандидатура за стажа чрез въпроси под формата на лексикон, които показваш не само професионалните си квалификации, но и разкриваш личните си качества и цели.

Сподели ни твоето лично виждане – от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Аз съм на мнение, че един студент трябва да започне да търси и да кандидатства за стажове след втори курс, тъй като вече е натрупал основополагащи знания за изучаваната специалност и може да започне да надгражда, и да прилага знания. Когато човек завърши училище, той излиза от една ,,капсулирана“ среда, в която конкуренцията е била предимно между съучениците му. Често пъти сблъсквайки се с реалния живот, с проблемите, с вземането на сериозни решения и въпроси на тази крехка възраст, младите хора да не могат да разберат какво точно им харесва и в коя сфера да се насочат. Много хора избират нещо към което имат интерес, струва им се любопитно и привлекателно, но това много пъти не е достатъчно. В университета средата отново е учебна и голяма част от студентите не могат да си дадат ясна представа, че изучаваните курсове са пряко свързани с бъдещата им работа. Именно затова, колкото по-рано, човек започне да практикува и да се сблъсква с реални казуси в работна среда, той може да прецени къде по-късно да се специализира в бъдеще. Според мен стажът мотивира и дава цел. Чрез него осъзнаваш наистина защо си в университета.

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Много е трудно за един млад човек, без никакъв опит, все още несигурен и неориентиран да докаже на бъдещите си работодатели качествата си и да изтъкне точно какво го прави различен от всички останали кандидати. За съжаление, до скоро бяха доста малко компаниите, които са готови и имат необходимата организация, за да приемат стажанти, които да обучават. Повечето фирми не предлагат стажове, а директно предлагат постоянна работа на договор. Това е проблем за студентите, защото това ги обвързва за дълъг период, а не както стажът от 2 до 8 месеца.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Вникването в една работа, адаптацията в нова, непозната среда и усвояването на нови знания са процеси отнемащи време. Идеалният стаж е 5-6 месеца. Това е времето необходимо да натрупаш достатъчен опит. Не е случайно, че по закон изпитателният срок за всяка работна позиция е точно 6 месеца. За мен стажът е идеалната възможност да се сблъскам с нови предизвикателства в работна среда, да приложа наученото до момента и да изляза от зоната си на комфорт. Очаквам процесът на работа да бъде добре организиран, за да може да няма хаотичност, която създава изключително големи проблеми и стрес за екипа.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела „Човешки ресурси“ на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Трябва да се уточни как ще се проведе стажът – в реална среда или онлайн. Важно е да бъдат описани детайлно задълженията, които стажантът ще има и какво точно ще се изисква от него на работното място. Много студенти са натоварени както с университета, така и с други дейности, така че работното време е препоръчително да бъде гъвкаво. Компаниите обикновено изясняват причината за нуждата им от стажанти и възможностите за работа след проведен стаж. Задължителна точка, която трябва да бъде отразена в обявата е дали стажът е платен и какво ще бъде възнаграждението. Хубаво е да бъдат поставени пред кандидата ясни цели, да бъде уточнено в кой отдел на фирмата е нужен.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

На възраст от 18-26 човек се оформя като личност и утвърждава себе си. Докато сме все още студенти имаме право да пробваме и да сменяме работни позиции докато не намерим нещото, което ни носи пълно удовлетворение. Изключително важно е къде ще попаднем в началото на нашата кариера, какви основи ще положим и какви цели ще си поставим. Намирането на цел за някои хора може да бъде по-трудно от самото и изпълнение.

Аз започнах да работя веднага след като завърших училище и мога да споделя, че първата година беше изключително тежка за адаптация към новия начин на живот, среда и отговорности, беше трудно да организирам деня си и да се науча да разпределям правилно бюджета си. Първите стъпки в кариерата са важни за утвърждаване на трудова дисциплина, навици, и изграждане на характер. Едно голямо предимство е да се научиш да комуникираш правилно с колегите си и да се сработиш в екип с тях.


Снимка: Личен архив

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

От голямо значение е до колко университета е насочен да обучава студентите. Повечето преподаватели в университета, в който уча, са мотивирани и готови да съдействат при всякакви възникнали въпроси от работното ми място. Участвала съм в летен курс, на който мои преподаватели бяха поканили две големи компании в университета, а те ни зададоха реални казуси за решение, което ни позволи да приложим наученото в практиката. Комбинацията от стаж и работа по избраната специалност по време на обучението възпитават истинските професионалисти. Винаги съм държала на самообучението и допълнителните курсове за усъвършенстване на уменията.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Образованието, инициативността и полагането на труд в осъществяването на целите за моето семейството са от огромно значение. Научена съм, че без упоритост и постоянство не може да се постигне нищо. Успехът е възможен само след като дадеш всичко от себе си. Жизнено важно е за развитието на едно оформящо се като личност дете е да израсне в среда, в която се насърчава получаването на добро образованието още от ранна възраст. Човек формира своите разбирания, ценности, самооценка и стремежи под влияние на възпитанието, което получава. Така се поставя основата на една цел, която в бъдеще да следва. Отговорност на родителя е да насърчи и насочи дето в правилната посока, да усети неговите нужди и интереси, за да може да го подкрепи в правилния момент. Семейството е ядрото на личността и колкото по-стабилно е то, толкова по-голям е шансът за пълноценно израстване в кариерата.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Приятелите са тези, които оказват сериозно влияние върху нас, дори на подсъзнателно ниво. Не трябва да се обграждаме с хора, които само изискват от нас и ни дърпат надолу. Мога да дам сравнение с едно дръвче, на което има две ябълки, едната червива, а другата не. Точно след няколко дена другата ябълка също ще бъде заразена и ще прогние. Така става и с хората.

Най-близките ми приятели са инициативни, упорити, целеустремени, амбициозни и интелигенти, а покрай такива хора човек се мотивира. Вярвам, че се учим постоянно един от друг.

Балансът между работа, образование и забавление е труден, но едното без другото не може. От мой личен опит, ако се концентрираш само върху работа/учене и задължения ще дойде момент, в който ще изпадна в депресивни състояния. В резултат мотивацията и креативността ми спадат. Човек не е машина. Всеки има нуждата да се социализира и да намери начинът, чрез който да се разтоварва. Аз обичам да тичам след тежки дни, а през последните месеци се запалих по туризма и станах член на планинска група за преходи, в която срещнах страхотни млади хора.


Снимка: Личен архив

Къде би желала да развиеш кариерата си – България или чужбина?

Аз съм от хората, които силно вярват, че има смисъл да останат в България. Стига да си амбициозен, работлив и целеустремен, може да успееш навсякъде, а какво по-хубаво от това да дадеш от плодовете на знанието си в твоята собствена родина. Независимо къде се намираш е необходимо да притежаваш много качества и да преодолееш бариерите, които си поставяш сам. Много мои приятели от елитни гимназии заминаха да учат в чуждестранни университети и чувам как те нямат намерение да се завърнат отново България. За да имаме едно по-добро бъдеще тук, единственият път е да останем и да бъдем борбени. Семейството ми винаги ми е повтаряло, че всеки положен труд, рано или късно се възнаграждава, където и да си.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Хората не осъзнават колко лесно и бързо може да влязат в коловоза на живота, без да са разбрали какво ще ги направи удовлетворени и мотивирани. Бездействието, липсата на цел и инициатива са унищожителите на щастливия живот. Човек трябва да намери в себе си воля и упоритост, за да стартира развитието си като личност както в личен, така и в професионален си план. Не трябва да се примиряваме с нещата, които не ни харесват, а трябва да действаме и да се борим до последно за нещата, които обичаме. Успешните хора преодоляват егото си и се научават да приемат и да се учат от критиката.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...







There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар