Безнаказаност и корупционни върхове в България през изминалата година – България

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Корупцията в България е достигнала трети исторически връх през миналата година. Това сочат данните от традиционния доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Експертите отчитат и провал в антикорупционни политики от страна на институциите.

Според доклада 30% от гражданите и над 25% от бизнеса са участвали поне веднъж в някакво корупционно действие. А 35% от анкетираните са коментирали, че върху тях е оказан корупционен натиск. Данните са близки и с предишните ”корупционни” пикове през 2014 и далечната 1999 година.

И още през 2001 и 2015 близо 40% са признали, че са били склонни да дадат или получат нещо в замяна на услуга. В последните години обаче се наблюдава сериозен ръст с повече от 10%, на хората, които са склонни да дадат подкуп.

Да видим и как правораздавателната система се е борила с порочните практики. Над милион и половина граждани са признали, че поне веднъж са участвали в поне една корупционна сделка. Сравнено с броя на хората, които са били осъдени и санкционирани с окончателен съдебен акт – той е 227.

Корупцията у нас не е само усещане.

“Очакванията за резултатите в борба с корупцията по високите етажи не идват от Брюксел, а това са дългогодишни очаквания на българските граждани. 81% считат, че корупцията е широко разпространена в държавата, като за сравнение в ЕС е 70%, същото важи и за бизнес климата, където 60 на 100 от фирмите считат, че корупцията е проблем в извършването на стопанска дейност, за ЕС средния процент е 35%”, посочи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на ЕК в България.

През 2023 г. административната корупция в България достигна трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и ¼ от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция, показват данните от доклада на Центъра за изследване на демокрацията.

“Което означава, че за бизнеса всъщност корупцията се е нормализирала до такава степен, че те предпочитат да дадат предварително преди още да им е поискано”, потвърди д-р Тодор Галев, директор научна дейност, ЦИД.

Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството, коментираха анализаторите. Над милион и половина души у нас са участвали в поне една корупционна сделка, докато броя на осъдените е 227 за 2022г. Разликата е наречена възспиращ ефект.

“Възспиращ ефект и сме го измерили с 0.01%, тоест какви са санкциите, които се налагат за всички тези престъпления и както виждате от данните те са изключително слаби. Изключително ниско ниво на санкциониране на всички тези престъпления”, каза д-р Тодор Галев, директор научна дейност, ЦИД.

През последните години темите свързани със съдебна реформа и нова антикуропционна комисия бяха сериозно дискутирани.

“За съжаление изключително ниска ефективност на антикорупционните усилия”, добави д-р Тодор Галев, директор научна дейност, ЦИД.

Докладът отбелязва, че съдебната система, остава под силно политическо влияние.

“С изработването на нов закон за съдебната власт, и с приемането на новия антикорупционен закон бяха именно стъпки, за да се противодейства на високите нива на корупция, но изводът е много важен, когато има политическа нестабилност нивата на корупция се повишават, защото не е ясно кой нови отговорност”, каза Атанас Славов, бивш министър на правосъдието в кабинета “Денков”.

В изводите на доклада се посочва, че за да има ефективна борба с корупцията, трябва да има засилване на ролята на правоприлагащите и регулаторни органи.

 

Източник: inews.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар