Безотговорно е да оставим в ръцете на един тесен управленски елит да решава за помощта от 6,2 млрд. евро от Европа

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Министерски съвет би следвало да внесе в Народното събрание проекта на националния План за възстановяване и устойчивост за политическо и експертно обсъждане, за нанасяне на корекции и предложения за промени в ресорните парламентарни комисии.

Планът, който България трябва да представи, е в рамките на европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, стоящ в основата на програмата Следващо поколение Европа. По нея ЕС ще инвестира 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства под формата на приоритетно финансиране и ще помогне на Европа да излезе по-силна и устойчива от настоящата икономическа криза, предизвикана от пандемията COVID-19.

За България в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост са предвидени – 6,2 млрд. евро, безвъзмездни средства и 4,5 млрд. евро заеми. Тези средства имат временен характер и от тях можем да се възползваме най-късно до 31 декември 2024 г., като те трябва да бъдат планирани и одобрени до 31 декември 2022.

Българският план трябва да бъде обсъден и гласуван и на заседание на Парламента преди да бъде изпратен в Брюксел – това е мнението ми като представител на #БСП и Председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Смятам, че това е национално отговорен подход. Народното събрание има установени по правилник механизми за включване на експерти, научни среди, браншови и професионални организации и граждански сектор в работата на комисиите си. Министерски съвет също има установени механизми да консултира и съответно – коригира своите предложения. Нека ги използва.

За съжаление не чух от вицепремиера ТомиславДончев по време на представянето на проекта на Министерски съвет на Национален План за възстановяване и устойчивост думата „парламент“. Наясно съм с рейтинга на институциите, категоричен съм и за необходимостта от нови избори. Докато те се случат ще е безотговорно обаче, ако оставим в ръцете на един тесен (и меко казано – компрометиран) управленски елит да решава за помощта от Европа. Липсата на доверие в капацитета и честността на това правителство е така фрапираща, а обществената подкрепа е толкова ниска, че ще граничи с глупост да му се даде да програмира и да предопредели разпределянето на един огромен ресурс. Тежката икономическа криза и лична безизходица за милиони българи изискват друг подход.

Припомням на Томислав Дончев, че в рамките на Конференцията на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (КОСАК), като председател на парламентарната Комисияпо европейските въпроси и контрол на европейските фондове, поставих предложението Националните планове за възстановяване, които са част от Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат обсъждани и одобрявани от националните Парламенти преди да бъдат изпратени в Европейската комисия. То получи официална подкрепа от германските ми колеги от Бундестага и Бундесрата. В рамките на Германското председателство това е много важен знак, че от националните Парламенти се очаква отговорност. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайден е официално запозната с предложението и дискусията по него продължава на работно ниво със зам.-председателя й Марош Шефчович. Защо е нужен контрол – политически и обществен?

Високо рискова управленска и административна среда плюс абсолютна липса на икономическа политика и стратегическо планиране – ето на такава почва в България ЕС ще инвестира 6,2 милиарда евро безвъзмездна помощ. И в Европа са наясно с това. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях.

Високо рискова управленска и административна среда означава #корупция във високите управленскиива, регистрирана най-вече при разпределяне на европейски публични ресурси. Означава и пълен отказ от същностни, съдържателни и структурни реформи в системите на образованието и здравеопазването /и не само в тях/ и заменянето им със „саниращи“, „строително-монтажни“ и „технически“ подобрения. Означава и периодично потъващи тихомълком милиарди в електронноуправление и на практика пълната му липса. Но най-вече означава 10 годишна доминация на една управленска философия, изградена около получаване и разпределяне на готов публичен ресурс, чрез който не се подкрепя ефективна икономика и конкурентна бизнес среда, а един ограничен кръг от политико-корпоративни зависимости.

По-страшната тема е абсолютната липса на икономическа политика и стратегическо планиране. 10 години не получих отговори на редица питания, предложения и законопроекти, на които съм вносител, за определяне на място на държавата в икономиката – като планиращ партньор на българския бизнес, като стратег на политика за зелена икономика, за ре-индустриализация на основата на иновации, на връзка между икономиката и образователната структура. Единственото, което чух бяха обвинения в желание за връщане на социализма и уверения за силата на свободния пазар.

Ако в тези 10 години държавата ни бе планирала стратегически, виждайки далечния хоризонт и на ЕС, и на света, сега нямаше да хвърляме милиарди на парче. Но тя бе заета да организира обществени поръчки за строителство и доставки. Правителственият проект на Плана за възстановяване и устойчивост ни предлага още от същото.
Освен клиширана, вече и за Брюксел, бюрократично-административна фразеология, аз не чух от вицепремиера Дончев как държавата като проводник на европейски политики и финансиране ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост.

На 17 септември председателят на Европейската Kомисия Урсула фон дер Лайден бе категорична, че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки трябва да „инвестират както за незабавното икономическо възстановяване на Европа, така и за дългосрочен устойчив и приобщаващ растеж“. А Комисията в своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. определи стратегически насоки за функционирането на механизма – устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност и поиска държавите членки да укрепят чрез планирането на средствата потенциала си за икономически растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост, както и да извършат екологичния и цифровия преход.

В предложения от МС проект на План за възстановяване и устойчивост липсват стратегия, цели, задачи и конкретни измерими резултати. Липсва и синергия между самите мерките, и синергия с вътрешни политики и реформи за модернизация, просто защото такива липсват… Там не е казано как с европейските милиарди ще създадем чрез образование най-ценния ресурс – човешкия, за да направим прехода към нов тип кономика, как ще постигнем декарбонизация на икономиката и нива на иновации, за да направим задължителния екологичен и цифров преход, как ще насърчим кръговата икономика.

Не е ясно кои са важните отрасли, чиято трансформация ще е важна за социалната устойчивост, за прогресивен ръст – например, подсказвам: развитие на водородни технологии и тяхното внедряване, съхраняване на енергия, IT-сектор, роботика и автоматизация (където имаме и традиции, и съвременни постижения), екологично селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост, предоставящи на пазара чиста и с отговорност за здравето продукция …

И още – какво се случва с енергийните мощности и енергийната устойчивост на България – и в светлината на задължителната декарбонизация, и в подкрепа на обещаваната не замърсяваща околната среда, иновативна ре-индустриализация. Пренесете всичко изброено до тук към конкретното предложение на кабинета за „разпределяне“ на средствата за „зелена икономика“ и декарбонизация и ще ви стане ясно какво имам предвид – от 4,5 милиарда лева 3 милиарда отиват за #саниране.

Мога да продължа и още – дали технологичните кабинети са най-големия проблем на българското #образование, не е ли основния проблем там самото съдържание на образователните програми, самата структура на образователната система? Кабинетите трябва да са резултат от една много по-голяма промяна, която 10 години ГЕРБ на смеят да направят.

#Болниците ще продължат ли да бъдат търговски дружества, макар и санирани и снабдени с „иновативни технологии за лечение“ за 607 милиона лева, а здравето ще продължи ли да е стока, а не право? Коментарът на дигитализацията на администрацията може да бъде един – срамно-тъжен. След десетилетие на власт ГЕРБ признават, че стотиците милиони, изхарчени там, са напразни, но са готови да насочат още, и да организират още обществени поръчки за доставки, за оборудване, за технологични решения.

И на това трябва да бъде сложен край – и тук, и пред Европа. Националното изпитание, каквото е COVID-19, изисква националноотговорни действия.

facebook.com/Драгомир-Стойнев

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар