Когато преди 30 години във Франция ме попитаха на какво прилича Виена, казах, че във Виена мога по всяко време на денонощието да отида във всяка част на града и да бъда в безопасност. Това вече не е така. Но сега в Петербург мога посред нощ да отида да се разходя с кучетата и да се чувствам в безопасност. Това е чувство, което е дълбоко в Петербург, това е чувството на сигурност, което аз дълго време нямах. И това е красив град, чист град, в него всичко е организирано, администрацията работи прекрасно, медицината е прекрасна, било за хора, или за животни.

Трябваше да дойда тук в Русия 25 години. Тук е хубаво. Това не е оцеляване, тук имам горещ душ, електричество колкото искам. Това казва бившата външна министърка на Австрия Карин Кнайсъл, която повече от година живее в Санкт Петербург, в интервю за Екатерина Стриженова и „Самое время“.

Карин Кнайсъл заемаше поста министър на външните работи на Австрия в правителството на Себастиан Курц. Специалист по международно право, тя е защитила дисертация по въпроса за границите на Близкия Изток. Отправените срещу нея обвинения и заплахи за физическа разправа я принуждават да емигрира отначало във Франция, след това в Близкия Изток, в Ливан, а накрая тя се прибра в Русия.

8 септември 2022 г. „В Австрия се води разследване относно предполагаема мрежа от агенти, близки до руския режим. Изследване на службите за външно разузнаване предполага, че бившият министър на външните работи Кнайсъл е била посветена в плановете за създаване разузнавателна служба в сянка.“Детството си Карин Кнайсъл прекарва в Йордания, но след началото на гражданската война цялото семейство се връща във Виена. Цялата следваща биография на Кнайсъл е преплетена с Близкия Изток.„Близкият Изток, не искам да плаша с нещо подобно, но за мен Близкият Изток вече се намира в центъра на Европа.“

През годините на работа в МВнР тя активно взаимодейства с близкоизточните региони. Критикува миграционната политика на Европейския съюз и рязко се изказва по адрес на германския канцлер Ангела Меркел.

„Факт е, че в кризисни времена бежанците по правило са жени, възрастни хора и деца, защото мъжете остават да се бият. Така беше в Босна, така е било и в Първата и Втората световни войни. А сега имаме друга ситуация – около 80% са млади мъже на възрат от 18 до 30 години и това може да доведе до проблеми.“

През есента на тази година Карин разказа, че е пристигнала в Санкт Петербург, където е ръководител на геополитическа обсерватория по въпросите на развитието на Русия с името „Г.О.Р.К.И“ – място, където академичната наука се среща с практиката.

„Сега навсякъде преживяваме огромни изменения, конфронтация между алиансите в света, отново всичко се завърта около Изтока, както е било преди 2000 години.“

– Вие сте решили да изучавате арабския свят, при това доста задълбочено, знаете и езика. Може ли целият арабски свят да се обедини против Израел и САЩ?

– Интересен въпрос, който изисква разсъждение. Защото, от една страна, има такова понятие „единен арабски свят“, арабска общност, но това е мечта, разбира се. Това, което обединява арабския свят, е езикът – всички говорят на един език, от Мароко до Багдад. Може да се каже, че те не са имали свой Пушкин, те сами модернизират езика си. Поради това единният свят е по-скоро мечта, отколкото реално обединение на арабския свят. Но, това, което може да се каже еднозначно, е нарастването на нивото на гнева, на агресията, които тези арабски страни имат у дома. Те вече знаят за палестинския проблем, той им влияе и протестирайки за Палестина, те всъщност протестират срещу своите правителства. И това е обща тенденция. Сега всичко се промени. Всичко се промени за Израел. Това е съществен проблем и той се разглежда като такъв вътре в страните.

———————

Реджеп Таийп Ердоган, президент на Турция: „Колко деца и жени още трябва да загинат? В Газа се провежда истинско клане, искат масово да изтребят палестинския народ от глад, липса на вода и топлина. Израел е окупаторска групировка, а не държава. Обръщам се към вас – исакте ли война между кръста и полумесеца? Тогава знайте, този народ не е умрял, този народ е жив и смело стои.“

„Ал Джазира“: „Хората в арабските страни с ужас наблюдават как Израел бомбардира Газа и загиват хиляди палестинци, включително множество деца. Какво политическо въздействие ще окажат нападенията на Израел върху лидерите на страните от арабския свят? Могат ли тези атаки на Израел да имат дългосрочни последствия? Демонстрации в подкрепа на палестинците се провеждат по целия свят. Мнозина изразяват гняв по повод солидарността на Запада с Израел, независимо от хилядите жертви на Тел Авив. Протестите в арабските страни изразяват изблиците на гняв от нападенията на Израел.
Недоволството обхваща целия Близък Изток, от Кайро до Маскат, от Техеран до Аман излизат протестиращи. Те са против Израел, но и против лидерите на международната общност, които според протестиращите не са направили достатъчно, за да спрат продължаващото вече няколко седмици.“

Тамара бен Халим: „Имаме право да се гневим. Ние сме разочаровани, ние сме потиснати и буквално в отчаяние.“
Хафса Халава: „В значителна степен можем да обобщим и да заявим, че арабският свят, неговите лидери и неговият народ твърдо сме решени публично да се обърнем към международната общност и Израел и заявяваме, че има граница, има предел, и сега наблюдавате негативна реакция не само срещу националната политика в отношенията на Запада с Израел и техния ангажимент в този конфликт, но и по-мащабно послание – че мюсюлманският свят е единен в това и вижда в това червена линия.

—————–

– Думата правосъдие в арабския език означава вероятно повече, отколкото в английския. Защото там това е юридическо понятие – справедливост, правосъдие. А ако се върнем към палестинския въпрос, тя е много по-широка. Това е нещо, което много хора на Запад не разбират добре, това е грешка, която е направена в миналото, когато на хората е бил обещан определен процес. Това са били дипломатически идеали, иновативна дипломация, но тя не е сработила. Тя е трябвало да бъде истинска и честна. Хората е трябвало да знаят какъв ще е резултатът, но никой не е искал да разбере какъв трябва да бъде този резултат. Палестинците са се оказали на кръстопът – нещо е станало, но никакъв резултат не е последвал.

– През 1948 г. е създадена еврейската държава, а арабска държава така и не бива създадена. Какво решение на въпроса може да поправи тази грешка сега?

– През 48 г. започна тази борба за независимост на Палестина и това, разбира се, беше голямо поражение. Написах своите тезиси върху границите в този регион и в случая с Израел граници нямаше, това е държава с размити граници и този въпрос може да се разглежда по различни начини. Затова, разбира се, и други арабски съседи, и Палестина са водили няколко войни относно това къде свършва територията на Израел, по времето, когато Израел увеличава тройно територията си, завземайки някои региони, включително Синай. Стигна се до тук и поради това сега идва въпросът за конфликти като в Ивицата Газа. Палестинците сега живеят в крайно неприятни и тежки условия, а там има и израелски заселници, но не в този смисъл, който ние обикновено разбираме. Всичко изглежда както ни показват в различни видеоматериали – селски стопанства, които живеят мирно. Бих казала, че на Източния бряг живеят много израилтяни, просто защото там е по-евтино – по-евтино е да вземеш жилище, там живеят десетки хиляди души. Затова тук възниква впросът как да се създаде държава на палестинците, която да е способна да живее, да е способна икономически. Няма решение между двете държави, целият въпрос е за разделяне на териториите. Тоест, как да се изведат тези заселници, които живеят в Палестина – не зная. Това е милионна област от хора с много ярко изразени позиции. Трябва да се изработи напълно нов подход – коя е столицата, кои са гражданите и поради това трябва да се помисли за федерализъм. Знаете, например в Османската империя живеят арменци, различни представители на християнската религия, протестанти, католици, православни – моля, живейте както ви харесва в своите селища, живейте в съответствие с вашето законодателство, но ще бъдете не граждани, а субекти в Османската империя. При това хората са съществували мирно. Това не е идеалният световен ред, но той е давал възможност за съществуване на такива пренаселени територии. Нужно е задължително да се намери решение за палестинците, които искат да се върнат, за бежанците. Трябва да се намери решение за Йерусалим – то трябва да бъде символично, не трябва просто да се ограничава територията. Да, разбира се, Палестина трябва да бъде призната като държава и някак да се определят нейните граници.

– Тоест, целият проблем е, че те не са имали статут, а с това може всичко да се разреши?

– Мисля, че да.

———

Антонио Гутериш, Генерален секретар на ООН: „Аз безусловно осъждам ужасяващите и безпрецедентни актове на тероризъм, извършени от Хамас на 7 октомври. Важно е също да се признае, че нападенията на Хамас не са извършени във вакуум. Жителите на Палестина в продължение на 56 години живяха в задушаваща окупация“
Ели Коен, министър на външните работи на Израел: „В какъв свят живете? Господин Генерален секретар, в какъв свят живеете? Това явно не е нашият свят. Ако всички страни не се изправят в защита на основополагащите ценности на човечеството, фиксирани в Устава на ООН, това ще бъде най-мрачният час на ООН при Вашето ръководство, господин Секретар. Това място ще се лиши от моралните основания за съществуването си.“

———-

– Израел е единствената страна, която официално е призната с резолюция на ООН през 1948 година и дори тогавашният премиер-министър на Израел Бен Гурион е нарекъл организацията „Обединено нищо“. Никога отношенията между Израел и ООН не са били любовни. Но знаете ли, аз дори не искам да защитавам ООН, защото ако говорим например за бежанците, за много агенции това стана начин да се помага не на хората, а на бизнеса. Какво се случва сега – поредната новост. Израел казва: „Ние няма да допуснем представители на ООН на територията, няма да им дадем виза. И това е нещо ново, защото три правителства, при които се намира ООН – това са САЩ, Швейцария и Австрия – тези страни домакинстват на ООН и вероятно те също трябва да се изкажат по някакъв начин. Но това е невъзможно, сега не може да се говори така от страна на ООН. Но всъщност това не е начин за комуникация, така не се водят преговори и сега никой не се изказва за фактите в тези преговори.

– Карин, а Вие имате ли някакви връзки с Австрия, останаха ли хора, с които поддържате отношения?

– Двама души. Има двама. И това продължава през целия ми живот. Това са много дълги отношения, аз не прекарвам много време в размисли за това, защото трябва наново да устроя живота си, но просто съм благодарна, че мога да работя, което много помага. Благодарна съм, че има много млади хора – аз за съжаление нямам свои деца – но мога да предам на младите това, което имам. И имам среда, в която мога да работя. Мога дори и да живея. Никога няма да имам такива приятели, които, знаете, познавате от ученически години, които са ви познавали, когато сте били на 20, когато сте били на 30. Сега живея в Русия, хората си мислят – тя е бивш министър, всички са много добри към мен, нямам от какво да се оплача. Но естествено всеки има свой образ за мен. Това, което не ми стига са приятели, с които мога да говоря на своя език. Е, добре, мога да говоря на немски с лекаря си и с един професор в университета. Няма с кого да поговоря на родния си език и някой, с когото мога да извикам стари спомени, „когато бяхме млади, направихме това, или това…“ Това е просто факт и затова сега моят приоритет е, разбира се, работата. През 2020 г. заминах от Австрия, защото бях обвинена, че тровя кучетата си с новичок, че правя с тях експерименти, тогава беше историята с Навални. Тоест, мен ме обвиниха в това, че съм отровила кучето си, което прибрах от приют, което живееше с мен, разхождаше се в градината ми. Направиха ексхумация на кучето, което бях погребала в градината си, когато умря, направиха анализи, провериха…

—————-

„Der Standard“: „След повторната експертиза на ексхумираното куче ветеринар потвърди сериозно заболяване у животното. Във връзка с това префектурата на окръг Баден прекрати съдебното преследване срещу Кнайсъл. За да защити репутацията си на любител на домашни животни, Кнайсъл заведе дело.“

—————-

– Разбирате ли, това беше лов на вещици. В този случай не се опитвам да се представя за жертва, защото аз не съм жертва, но виждам, че това, което става е неразумно. У вас в Русия никога не е имало лов на вещици. Вие имате Баба Ягра, която исторически се разглежда по друг начин и в историята, и в митовете. А в Германия, знаете, ние ги палим и в това е голямата разлика. През март 20-та година не знаех къде и от какво ще живея. Пристигнах във Франция, наех малка къщичка в едно село и местното разузнаване поиска да ме изгонят от страната. Без застраховка, без банкова сметка, и за един период от около десет дена аз не знаех къде ще живея. Едновременно с това срещу мен вървяха много сериозни нападки и в Германия, и в Австрия, имаше безумни обвинения, дори не можех да дишам, когато гледах тези безумни обвинения.

—————-

„tkp“: „Поради заплаха за живота Карин Кнйасъл е била принудена да напусне Австрия. Бившата министърка на външните работи на практика живее в изгнание. Тя зпочва да получава десетки заплахи още през 2020 г., които пристигали по пощата. В писмата се казвало, че „руските свине трябва да бъдат обесвани“.

„Salzburg24“: „Значително мнозинство от депутатите в Европарламента се изказаха за санкции на ЕС срещу бившия министър на външните работи Карин Кнайсъл.“

„Kronen Zeitung“: „Ако бившият министър Карин Кнайсъл се е отрекла от родината си и сега работи в Санкт Петербург, възниква въпросът какво ще направи държавата, ако политическата емигрантка предаде на руснаците важна информация за Австрия?“

——————

– Попитах съда в Австрия какво може да се направи. Те ми отговориха, че може, разбира се, да се направи нещо, но отношението към Вас, госпожо Кнайсъл, е толкова лошо, че няма смисъл да се обръщате към съда. Когато преминавате през такива тъмни времена, се надявам, и не желая на никого да се налага да попада в такава черна дупка, в каквато бях аз. Много е страшно да останеш сам, никой не ме подкрепяше. Започнах да планирам, винаги е нужен план, и реших да се преместя в Ливан, преди това отидох във Франция и накрая в Русия.

– Защо точно в Ливан?

– Защото говоря арабски, познавам тези хора, знаех къде отивам, познавах Ливан. Но Ливан е много сложна страна, защото там има ужасна инфлация – над 140 процента. Пристигнах, взех животните си от Марсилия и отидох в Ливан, избягах от къщата. А в Ливан електричеството работеше само по един час на денонощие, но това не е най-големият проблем – там може да преживеете единствено, ако принадлежите на някое семейство. И знаете ли, много се радвам, че дойдох в Санкт Петербург, много съм благодарна, че хората тук казаха: „Ние ще Ви помогнем, с документите, ще Ви помогнем с редица проблеми. И след като напуснах страната си, след като вече пет години не изпълнявам никакви правителствени функции, всяка седмица, например миналия петък, три големи австрийски вестника пишат „Какво ще се случи, ако госпожа Кнайсъл предаде държавни тайни, след като ще преподава в университет в Санкт Петербург“. Какви държавни тайни? Вие искате да ми отнемете гражданството, да ме направите човек без държава. В Австрия в момента няма адвокат, който би се заел с мен сега. Но има много хора, които могат да прекратят това. Когато бях в министерството и искаха да отнемат гражданството на терористи, аз казах, че това не бива да се прави. Ако човекът има гражданство, не трябва да му се взима просто така. Сега към мен се отнасят по-лошо, отколкото към доказани терористи.

– И до този момент?

– Да. Терористът може да си запази гражданството, може да има банкова сметка. Бившият декан на юридическия факултет каза, „Ние трябва да видим как тя ще се държи, и в зависимост от нейното поведение, ще решим дали да ѝ оставим гражданството.“ Аз дори още в нищо не съм обвинена. Ще ми оставят гражданството, ако се държа добре. И, обърнете внимание, това го казва юрист, не разбирам, това е бившият декан на Юридическия факултет.

– Как преживявате в Русия?

– Знаете ли, трябваше да дойда тук преди 25 години. Тук е хубаво. Това не е оцеляване, тук имам горещ душ, електричество колкото искам.

– А успяхте ли да намерите приятели, имате ли близки хора? Или само работа, работа, работа…

– Не, знаете ли, в по-голямата част е работа. Когато си на шейсет не е толкова лесно да създадеш приятели. Ако бях студентка или бях дошла преди 25 години, щеше да ми е по-лесно, разбира се. На моята възраст не е толкова лесно. Така е. Не казвам, че съм стара, в никакъв случай. Само костите ми са стари, аз не. Но не можеш толкова бързо да намериш приятели. Но ми е леко, благодарна съм, че имам животни. Когато преди 30 години във Франция ме попитаха на какво прилича Виена, казах, че във Виена мога по всяко време на денонощието да отида във всяка част на града и да бъда в безопасност. Това вече не е така. Но сега в Петербург мога посред нощ да отида да се разходя с кучетата и да се чувствам в безопасност. Това е чувство, което е дълбоко в Петербург, това е чувството на сигурност, което аз дълго време нямах. И това е красив град, чист град, в него всичко е организирано, администрацията работи прекрасно, медицината е прекрасна, било за хора, или за животни.

Електричество, горещи душове – всичко е достъпно. Струва ми се, забелязала съм това, че дори и хората с малки заплати могат да изпратят детето си на уроци по балет. Ако искате да научите детето си да свири на цигулка, не е нужно да сте богат, а на Запад трябва да си богат, за да си позволиш добро образование за детето. Защото има социални гаранции, които все още работят. У нас обучението вече стана недостъпно в голямата си част.

– Сега е моментът да кажете най-важните думи.

– Мотото ми в живота винаги е било: В трудни времена е важно да се живее достойно и изящно, не просто да преживеем по някакъв начин, а да съхраним достойнството и красотата.

– Много пъти говорихте за своите животни, които толкова обичате. Как успяхте да ги доведете тук? Разбрах, че имате кучета и котарак или котка?

– Да, точно така. Сега имам и малко коте, руско. Той е толкова сладък, много е мил.

– Как Вашите любимци преодоляха това пътешествие в Русия?

– Харесва им. За съжаление, в Австрия, когато ходиш с две кучета, те гледат и си мислят: „Този човек разрушава климата.“ Там вече не може просто да си вземеш куче, защото ако имате куче или котка, значи разрушавате климата, вредите на природата. А в Москва и Санкт Петербург хората казват: „Какво красиво куче“, всички идват да го погалят. Затова да имаш куче в Русия е много по-лесно, отколкото в Германия. В Австрия има много данъчни проблеми, има хора, които смятат, че ако кучето се разлае – понякога кучетата го правят, няма да ги оправдавам – значи то е агресивно. Ако кучето направи нещо или ухапе някого, всички медии ще обсъждат тази тема. Кучетата днес в Австрия имат лоша репутация. Тук е много по-лесно да живееш с куче и на моите кучета също тук има харесва повече.

Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова

 

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some