Бимбалов: Бутат ни целенасочено там, откъдето обещаха да ни извадят

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
“В момента се прави всичко възможно да се затрудни работата на служебното парвителство, като целта е да се отклони вниманието от мафията и да се нахвърляме едни срещу други. Сочим с пръст нови и лоши герои и техните имена не са Делян, Васил, Маджо, Ахмед или Бойко.
Марионетният кабинет на Николов щеше да е категоричен и дълбок провал, както за ИТН и Слави, така и за всички, които са застанали зад това парвителство. Тогава Борисов щеше да се върне на бял, високопроходим  кон и да постави на колене тези, които са решили, че вече не им е необходим. Сега ситуацията е различна.Служебното правителство е в играта, а това означава още няколко месеца атаки към Борисов, които ще му донесат неизбежни рани.”

За крамолите и неразборията в българския парламент, за излъганите надежди и горчиви разочарования, за хаоса и реда, за това – кой има полза да омесва понятията и за нашенските си бъркотии – разговор с комуникационния експерт Радослав Бимбалов.

–    Детски наивизъм от страна на ИТН ли наблюдавахме в четвъртък в парламента, или някоя сива длан разбърква пъзела в държавата, с цел да саботира чаканите реформи, господин Бимбалов?

–    През последните месеци, наблюдавам с безпокойство как хората на Слави се държат като сърдити, невъзпитани хлапета. Очаквах тази непохватност. Тези нови политици са се изградили като личности в една капсулирана медийна среда, в един защитен балон под сигурната сянка на Слави Трифонов. От второстепенни герои в едно шоу-предаване, тези хора рязко се превърнаха в главни изпълнители в политическия ни живот. Тяхното инфантилно поведение, обаче, започна да ескалира и да става опасно не само за публичния тон в държавата, но и за процесите, които пряко зависят от тях. Още повече ме притеснява, че видях как буквално за дни насочиха невъздържаните си атаки към служебните министри, а после и директно към потенциалните партньори от протестните партии, при това с фалшиви обвинения, звучащи изключително притеснително – като ехо, което сме чували в различни моменти от ГЕРБ или ДПС. Дали това е просто ужасяващо съвпадение – не знам, вероятно за щастие.

–    Западни медии определиха политическата картина у нас, като „хаос“. Кого устройва това тупкане на топката и бавене на оздравителните процеси, за които  гражданите една година бяха на площадите?

–    Когато ГЕРБ излезе с посланието „Ред в хаоса“, всички си мислихме – какъв хаос пък си мислят да подреждат тези? Служебното правителство си цъка по швейцарски, държавните институции редят бъркотията, оставена от предните наематели. Усещането на всички ни беше за подреждане, а не за хаос. А сега почвам да си мисля, че „ред в хаоса“ не е бил предизборен слоган за отминалите избори, а за предстоящите. Не просто няма да имаме редовно правителство и някакъв работещ парламент. Не просто ще гласуваме за едно и също трети път. В момента се прави всичко възможно да се затрудни работата на съществуващото служебно правителство и не само. Целта е да се отклони вниманието от мафията и да се нахвърляме едни срещу други. Вече започнахме. Сочим с пръст нови и лоши герои и техните имена не са Делян, Васил, Маджо, Ахмед или Бойко. Голямото ми притеснение е, че в  момента ни бутат съвсем целенасочено и обмислено там, от където обещаха да ни извадят.

–    „Повторението е майка на знанието“ – гласи старата максима. Кога ще станем знаещи и поучени от грешките си и ще спрем да избираме едно и също: смръщен властник, който ни се кара от джип, или диван, зъл човек, който ни съобщава решението си, което никой от партията му предварително не е чул? Защо продължаваме да играем в един и същи скеч, без да помъдреем?

–    Някой човешки нагласи са толкова дълбоко вкоренени, че е нужно много време и поредица от катаклизми, за да бъдат променени. Присъствието на бащица – на силен самец, който да ни поведе – съвсем не е вчерашна приумица, нито пък е нещо уникално. Съвсем логично е този образ да излъчва повече агресия. „Строг, но справедлив“ е мантра, в която сме повярвали не покрай Бойко и Слави, а много преди тях. Лошото е, че подобни търсения издават липсата на самочувствие у нас. Прекалено малки, незначителни и неспособни сме, да се справяме в големия свят, без да следваме някой тестостеронен водач. Според мен, реално ще започнем да променяме тази нагласа, когато спрем да си повтаряме, че България е малка и неизбежно бедна страна. На фона на европейските стандарти, всъщност, ние не сме толкова малки. Имаме ключово значение за ЕС и сме длъжни да изискваме от управленците си да отстояват достойно място за България в Европа и да постигнат приличен средноевропейски жизнен стандарт на населението.

–    Може ли всичко това, което се случва в парламента, да работи за Борисов и да го върне на бял джип?

–    На пръв поглед, сякаш Борисов печели от този разрив между партиите на недоволството и най-вече от провала на ИТН, които чисто формално ги бяха изместили от първото място. Съвсем логично е да решим, че ГЕРБ имат най-голям интерес от нови избори, за да ги спечелят отново. Но това са разсъждения по повърхността на събитията. Според мен човекът, който най-много искаше парламентът да приеме правителството на ИТН с премиер Пламен Николов, се нарича Бойко Борисов. Първо, защото това означаваше да се спре развилнялото се срещу него служебно правителство. Второ, защото марионетния кабинет на Николов нямаше да е просто нестабилна играчка. Той щеше да е категоричен и дълбок провал както за ИТН и Слави, така и за всички, които са застанали зад това правителство. Тогава Борисов наистина щеше да се върне на белия си високопроходим кон и да постави на колене тези, които са решили, че той вече не им е нужен. Сега ситуацията  е различна. Служебното правителство продължава да е в играта, което означава още няколко месеца атаки към Борисов. А те ще му донесат неизбежни рани. А и новите избори няма да променят кой знае колко нещата. Да, вероятно ИТН ще изгубят позицията си и има вероятност ГЕРБ да се закичат с победа, но тя отново ще е пирова. Ново управление на Борисов все още звучи като абсурд. За щастие.

–    В някой медии се говори за натиск върху ДБ от страна на американското посолство, на посланика госпожа Херо Мустафа и на ЕНП за съвместно управление в следващите избори между ДБ и ГЕРБ, с премиер Даниел Митов. Макар и хипотеза, ако това се окаже факт, на кого може да се вярва, при положение че всички партии се клеха, че ще управляват без ГЕРБ и ДПС? Говорим го в аванс, с надеждата да не се случи.

–    Подобни спекулативни теории винаги се базират на някакво зрънце истина, но много често избуяват до отровни плевели, които не можем да изстръгнем от съзнанието си никога. Да, със сигурност има външни сили, които имат огромен интерес начело на България да бъде послушния, олигархичен, съгласен и лесно управляем Борисов, или някое негово протеже. Но коалицията ДБ, в сегашния си компактен и достатъчно солиден вид, няма как да бъде патерица на такова  управление. Подобни грешки са допускани преди и последствията са все още прекалено пресни. Затова  не вярвам на тази хипотеза.

–    Правителство с чисто технически характер предложи Христо Иванов, но след изпокарване с ИТН, днес как виждате да се осъществи изкуството на компромиса утре?

–    Естествено, че е трудно да си представим примирие, след толкова ожесточено противопоставяне. За съжаление, липсата на диалог не е следствие, а причина за този разрив. За да се случи подобен кабинет в този парламент, трябва да се направят огромни компромиси от всички страни, но най-вече трябва да се подходи отговорно и много координирано – с ясно, прозрачно, лишено от емоции договаряне, с отстояване на чисти позиции. Опасявам се, че внушителна част от нашите избраници са абсолютно неспособни на подобни действия.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар