БНБ ще проверява дали санкционираните по “Магнитски” не са осъдени на гражданска смърт

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ на основание Глобалния закон “Магнитски” за отговорност при нарушаване на човешки права проведе заседание във вторник, 24 август.

Комисията изслуша управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и министъра на правосъдието Янаки Стоилов.

По време на заседанието депутатът от ДПС Цветан Енчев попита управителя на БНБ дали санкциите по Закона “Магнитски” не нарушават правата на санкционираните като потребители на банкови услуги.

“Изхождайки от факта, че всички сме потребители на банкова услуга, че живеем в 21 век, че блокирането на сметки практически унищожава всяко едно физическо лице. От тази гледна точка – на гражданин и потребител не ограничаваме ли твърде много правата на потребителите да ползват банкова услуга”, каза Енчев. Той допълни, че според него е редно на санкционираните да им се остави една сметка, с която да работят и да съществуват.

Димитър Радев обясни, че всички лица по списъка “Магнитски” на Министерския съвет разполагат с банкови сметки. Гуверньорът подчерта, че е факт също така, че може да има такива случаи, в които транзакциите и сметки са блокирани, но това е станало по законов ред на база указания от ДАНС, а запорът е наложен от НАП.

“Ще проверим има ли хора, които буквално са осъдени на гражданска смърт”, добави шефът на БНБ. 

“Българската народна банка и търговските банки са били добре подготвени за подобна ситуация”, каза в началото на изказването си Димитър Радев, цитиран от БТА. Той обясни, че превантивните мерки, са взети много преди публикуването на списъка “Магнитски” и при липсата на законова рамка, са включвали текстове във вътрешните правила и процедури на банката, както и общите условия за работа с техните клиенти. Тези текстове са били еднозначни, че при налагане на санкции от страна на Министерството на финансите на САЩ, банките ще се придържат към тези санкции и ще ги прилагат.

Причината за този подход, възприет от банковия сектор, е заради много тежките последствия, които тези санкции могат да имат за конкретните банки и банковата система, обясни Димитър Радев. Той даде конкретен пример, посочвайки, че на 13 февруари 2018 г. Министерството на финансите на САЩ е включило в санкционния списък една латвийска банка поради това, че не спазва американски санкции, свързани със Северна Корея. Събитията след това са се развили изключително бързо и в рамките само на около 10 дни банката е била обявена в несъстоятелност.

“Така че това е един пример, а има и други примери за тежки санкции, които не могат да бъдат по възможностите на нашите банки, така че това е основната причина да се предприемат тези превантивни мерки”, коментира управителят на БНБ.

Той отбеляза, че важен показател за това, че превантивните мерки са работели, дори преди обявяването на “списъка Магнитски”, е размерът на кредитите и депозитите на засегнатите лица. По думите на управителя на БНБ те са незначителни в сравнение с общото кредитно портфолио и депозитната база на банките. Радев уточни, че кредитите на фирмите и физическите лица от двата списъка, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от OFAC по закона “Магнитски”, възлизат на 11 млн. и 200 хил. лева, докато общият размер на кредитите на фирмите и физическите лица в банковата система е 65 млрд. и 700 млн. лева.

“Това представлява един дял от 0,017 процента”, добави управителят на БНБ Радев. Той допълни, че по отношение на привлечените средства от фирми и физически лица от двата списъка възлизат на 28 млн. и 400 хил. лева. Общият размер на привлечените средства от фирми и физически лица в банковата система е 97 млрд. и 300 млн. лева.

“Т.е. делът в случая представлява 0,029 процента”, посочи още Радев.

В резултат от предприетите превантивни мерки, от гледна точка на депозитите и кредити, няма материален проблем, свързан със “списъка Магнитски”, изтъкна управителят на БНБ. Реалният проблем е, че всяка една от българските банки, която не прилага санкциите, може да бъде “припозната” като банка, която не спазва санкциите, и включена в санкционния режим.

Тогава санкциите и последствията могат да бъдат изключително тежки не само за конкретните банки, но и за банковата система, заяви още Радев. Според него именно това е причината за превантивните действия.

“Ние не бяхме изненадани от това развитие, разбираме напълно, че става въпрос за юридически казус, но банките не са в състояние да изчакат решаването на цялата тази съвкупност от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в примера, който дадох, може да им струва много скъпо”, каза още Димитър Радев.

“Българското законодателство съдържа норми, свързани с борбата срещу пране на пари и финансирането на тероризма. В него обаче няма изрична уредба по отношение на прилагането или неприлагането на санкции на трети държави срещу български физически или юридически лица”, каза служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов.

По думите на Стоилов това е накарало Министерският съвет да приеме решение на 4 юни, което засяга над 100 физически и юридически лица, за да се предприемат някакви действия по повод на предшестващото решение на американските финансови власти.

Има случаи на обжалване, но те са били в “тесен” аспект. Най-вече от предварителното изпълнение на такива актове. “Но то предварително изпълнение не е налагано, така че засега няма някаква развита практика от страна на Върховния административен съд”, уточни Стоилов.

В рамките на своята компетентност Министерството на правосъдието, координирано с Министерството на финансите, е инициирало създаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на НАП, БНБ, МФ, която да изготви проект на закон с работно наименование – Проект за Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар