Боженци – духът на Възраждането

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Обиколката в най-популярните туристически обекти на територията на България продължава.

С оглед на наближаващите обредни празници – Цветница, Великден и Герговден, решихме да ви пренесем в автентичната обстановка на възрожденския бит и култура.

 

 

С пробуждането на природата за нов живот обръщаме взор към миналото, напоено с велики идеали, епични търсения, силен национален дух и етническо самосъзнание. Тревненския регион е една от емблемите на народното „пробуждане”. Тук са едни от най-популярните възрожденски градове и села, които са се превърнали в курортни дестинации не само заради красивата природа и съхранената автентичност, но и защото тук витае някаква мистична атмосфера.

 

Избрахме да посетим макар и виртуално с. Боженци, тъй като пролетните обичаи на територията на тази община се пресъздават по най-чистия и традиционен начин. А планинската природа с тучните си зелени хълмове и пасища възвръща живителните сили на изтощения от зимата и пандемията организъм.

 

Срещата с миналото започва на 24 км от Трявна, на 15 км от Габрово и на около 200 от София. Разположено в южните разклонения на Средния Балкан, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка), селото е заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини.

 

Любопитен факт е, че населението на Боженци наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г. Слабата гъстота обаче го прави предпочитано място за отдих, за релакс, за забрава на проблемите в шумния, голям град. Боженци е рай за хората, които искат да останат насаме със себе си или с любимия човек за няколко дни.

 

По силата на възрожденската традиция около селото витаят множество предания и фолклорни приказки. Според най-популярната легенда Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт, когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.

 

Според друга легенда пък през 19 век Богдан, местен момък от село Боженци работел като моряк на един английски кораб. Прибирайки се към бащиния си дом от Цариград, някъде около Одрин е нападнат и ограбен от разбойници. Те го убиват, но по-късно са заловени. Властите изпращат на почернената му майка негов пръстен, кон и две торби със злато, които Богдан носил в себе си. Опечалената майка решава с част от златото да оправи пътя до Радолов дол и в чест на сина и днес той се нарича Богданов калдъръм.

 

През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. Целта е да се включи по-плътно движимите и недвижими ценности, включени в резервата, в мрежата на българските музеи. В структурата му влизат шест музейни обекти. Музеят организира образователни програми, фестивали и временни експозиции. В обхвата му на дейност влизат и другите обекти на недвижимото културно наследство в резервата. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.

 

Възрожденското жилищно строителство преминава през три етапа, подчинени на периодизацията на общото икономическо развитие: от края на XVIII до 30-те години на XIX век; от 30-те години на XIX до 60-те години на XIX век; от 60-те години на XIX век до Освобождението 1878 година. През първия етап възрожденската къща се появява предимно в планински райони, в няколко процъфтяващи български селища (Трявна, Жеравна, Котел, Боженци, Копривщица, Сопот, Банско, Мелник). Къщите в Боженци са представители на този етап а архитектурата.

 

Според официалните документи непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм. Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните.

 

Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница.

 

Въпреки малката си площ селото предлага и посещение на няколко автентични сгради, сред които къщите-музей „Баба Райна” и „Дончо Попа”, Старото школо, построено през 1870 г., Менгема, работилница за пречистване на восък от началото на XIX век, Експозиционна зала в Новото школо. В изложбената зала се сменят гостуващи изложби, а в експозиционната освен гостуващите изложби се поставят и постоянните експозиции на музея. Например, повече за историята на селото, резервата и големите боженски фамилии посетителите могат да научат в експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители”. Друга интересна експозиция е представена в Килийното училище – тук може да се види типичната подредба на класна стая от ХІХ в.

 

Църквата „Св. Пророк Илия“, построена 1841 г.,също е паметник на културата, разположен на територията на резервата. Постройката на храма е свързана с интригуваща история. Църквата била награда. Награда за деянието на един жител на Боженци, което ще се помни далеч напред във времето, щото е тъй необикновено и тъй любопитно. През 1839 г. дядо Иван Топала чул, че видинския паша дава награда на този, който оправи навехнатия глезен на една кадъна. Условието, обаче, било да не се докосва с ръка жената. Рекъл дядо Иван, че ще го направи и се явил пред пашата. Той, от своя страна, с усмивка на лице дал задачата на него. Тъй, но бай Иван бил намислил нещо. Нахранил той коня си, но жаден го оставил. Зарекъл да качат девойката отгоре му и да вържат с връв краката й под корема на животното. След това закарал коня на градската чешма, а той пил докато не утоли жаждата. Но тя била тъй голяма, та корема му се подул много, а въжето се опънало и кракът на кадъната изпукал. Оправил го той, както било заръчано и за награда пожелал да се даде разрешение за строеж църква в селото. Освен това дали разрешение и за камбана – нещо почти невъзможно за тези времена на османско владичество.

 

В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г. и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.

 

Всичко това определено би се харесало на любителите на културно-историческия туризъм. Освен това всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.

 

Освен забележителните сгради, превърнали се в паметници на културното възраждане, във възрожденското село се предлагат някои интересни атракции. Тук може да се снимате в носия от региона, може да отседнете в някоя от къщите, които се дават за нощувка, където ще ви настанят в обстановка, чрез която ще се върнете много назад във времето. А върхът на удоволствието за сетивата е ароматната габровкска кухня – горещ симид, охлюви на пара и тревненска содена питка.

 

Любителите на пътешествията пък могат да използват престоя си за лек преход по екопътеките или семеен пикник. До Боженци, от Габрово стига древен римски път, който е подходящ за преходи. От срещуположната страна, пък, тръгва пътека към Трявна.

 

Специфичното историческо развитие на Боженци, създава условия за съхраняване на възрожденския му облик до средата на XX в. Благоприятно въздействие оказва и масовата миграция на жителите след Освобождението към по-големите градове в региона. Точно това е факторът, който спомага за съхраняване на цялостния архитектурен и градоустройствен ансамбъл на българското селище от епохата на Възраждането. В Боженци е съхранена непокътната възрожденската атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII – XIX в.

 

Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането. Тук сякаш часовникът е спрял, а ценностите са все същите от времето на Ангел Кънчев и Димитър Полски, Петър Сапунов и Пенчо Славейков.

 

 

 

Източник: epicenter.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар