Бойко не просто ни лъже, а прикрива престъпления

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Няколко млади българи, живеещи в чужбина, положиха неотдавна начало на инициативата „Лъжеш ли?” Идеята е да проверяват достоверността на изказванията на политиците по време на предизборната кампания. Както споделя един от тях – Даниел Янев, „избягваме да използваме понятието „лъжа”, наричаме го „невярно твърдение”, защото някои не са умишлени, а са резултат на незнание”.

Може би трябва да си пожелаем такива прояви на критично мислене да се случват не само по време на избори, а през цялото време. Трябва да се интересуваме не само дали управляващите изпълняват поетите ангажименти, но и да изграждаме и прилагаме последователно ясни минимално допустими стандарти за почтеност и образованост спрямо тези, на които поверяваме властта.

Никой не може да разбира от всичко – публичното управление не е „клуб на знаещите”. Затова има такива неща, като управление на знанието и информационните потоци – не е нужно всичко да помниш, а просто да знаеш къде да го потърсиш и най-вече да се изказваш подготвен (иначе е по-добре да премълчиш). В допълнение, всеки може да допусне грешка, въпреки че

някои грешки индикират сериозни празноти

в образованието и общата култура. Няма как да подминем снизходително случая, когато председател на Народното събрание обяви Пекин за столица на Виетнам, или твърдението на дългогодишен министър-председател в интервю за чуждестранна медия, че и двете световни войни са започнали от Балканите. Това е нещо по-сериозно от неспособността да решаваш кръстословици.

Но нека стесним проблема и се съсредоточим върху примерите за големи и съзнателни лъжи, изречени от български политици. През последните месеци тези случаи не просто набъбнаха, но и „еволюираха” качествено – до степен, че поставят сериозно въпроса за психичното здраве на действащите лица. Както ще видим от някои пресни примери, подобно поведение наистина поставя много трудната задача да си отговорим къде свършва невежеството и откъде започва налудната идея, че нещо подобно може да донесе някакви (макар и мимолетни) политически или електорални ползи.

В това отношение няма български (а може би и европейски) политик, който да е равен на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов. Това, че той винаги е обичал да преувеличава и да си измисля (например да добавя или отнема по няколко нули), е добре известно, както и склонността му да приписва на опонентите си всевъзможни грешки и пороци. Дълго време подобно фриволно поведение му се разминаваше, но за последните две години Борисов

два пъти бе осъден за клевета на политически противници.

Особено показателно е решението на Софийския районен съд от преди няколко седмици по делото, заведено от Мая Манолова срещу бившия премиер. В мотивите на съдията постъпката на Борисов се определя дословно като „публично разпространяване на клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил”. На този фон обвинението му (от миналата година), че президентът Радев го шпионирал „по съседски” посредством лично управляван дрон, може да мине като проява на особено чувство за хумор.

Да приемем, че Борисов е подвластен на силните си негативни емоции спрямо опонентите и понякога изпуска нервите (и въображението) си. Такова поведение не бива да бъде толерирано, но поне може да бъде обяснено с помощта на методите на психологията. Какво обаче да кажем за някои изцепки на нашия герой, които фрапиращо опровергават представите за здрав разум. По една проста причина – защото става дума за факти, които са добре известни и лесно могат да бъдат проверени.

Нещо повече, изглежда с всеки изминал ден психичното здраве на Борисов се влошава чувствително, защото изопачаването на действителността достига наистина патологични размери. Можем да гадаем дали той си дава сметка, че подобни твърдения поставят под съмнение не само почтеността, информираността или начетеността му, а психичната му адекватност.

„Черешката на тортата” без съмнение е скорошното му твърдение, че откакто е на власт, е

построил „половин милиард километра магистрали”,

което веднага стана повод за неизчерпаеми подигравки. Защото става дума не за конкретния факт, а за порядъка на преувеличението. „Нормален” лъжец би могъл да посочи 5000, или – в краен случай – 50000. Но половин милиард?

Дори половин милион да бе казал Борисов, пак щеше да е налудничаво с оглед мащабите на България. Все пак ние сме малка държава с малобройно, но доста пътуващо население, голяма част от което знае, че към сегашния момент разполагаме с една единствена изцяло завършена магистрала (не коментираме състоянието й) с дължина от 360 км, а с пределно усилие на въображението можем да приемем, че общата дължина на пътните артерии, които могат да бъдат квалифицирани като магистрали, е някъде около 800 километра.

Не толкова фрапиращо, но също заслужаващо внимание е твърдението му, че ако служебното правителство било изпратило веднага подготвеното от кабинета „Борисов 3” предложение по Европейския план за възстановяване и устойчивост, „щяхме подобно на Гърция вече да се къпем в пари”. Ясно е, че бившият премиер по инерция разчита на това, че неговата тясна аудитория приема като аксиома всяко негово твърдение (а вероятно и не е наясно с доста неща). Но той би трябвало да си дава сметка, че времето, в което нямаше кой да отговори на измишльотините му, е необратимо отминало. Първо го осмяха в социалните мрежи, а малко по-късно го опроверга вицепремиерът Атанас Пеканов, който кратко и ясно доказа, че първите постъпления по въпросния инструмент (за тези, които вече са депозирали предложенията си), ще дойдат най-рано през септември.

Не бива да се пренебрегва един от основните, при това утежняващи мотиви за учудващо неверните твърдения на Борисов –

той обикновено лъже не просто, за да се самопохвали,

а за да се измъкне от отговорност за свои лични и често незаконни разпореждания. Точно това се случи преди изборите на 4 април, когато заедно с бившият здравен министър в един глас твърдяха, че първият не е давал никакви разпореждания на втория за безумното разхлабване на ограниченията в ситуация на бърз ръст на ковид-инфектираните. Опитът за бягство от отговорност бе пълен провал, защото веднага беше изваден публично излъчения (в профила на Борисов) запис, в който премиерът (със собствения си образ и глас) нарежда на Ангелов: „На 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И две, и три хиляди да са (заразените) – отваряме.”

В очите на мнозинството от българите подобни безогледни лъжи превръщат окончателно Борисов и партията му в жалко посмешище и това ще проличи съвсем скоро. По-важно е друго – днешните и особено утрешните политици да извлекат полезни поуки от поредното потвърждение на старата мъдрост, че на лъжата краката са къси. Включително по време на избори.

Автор: Александър Маринов

Източник: „Банкеръ“

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар