Борисов иска 2 ст. данък за умряло куче … иначе не пуска на преглед колата ти!

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Спряха варненец от годишен преглед на колата, защото общината му търси 2 стотинки данък за умряло куче…

 

В последните години отношението на местното управление към варненци все повече наподобява средновековен крепостен феодализъм, което съответства и на икономическия упадък на града.

Варненец е бил спрян на пункт за годишен технически преглед на колата, защото в системата за местни данъци община Варна му е търсила…2 стотинки за умряло куче.

Ето какво пише Гинка Христова в „Днес плюс“ за скандалния случай:
Разказ от първо лице за 1 стотинка и още 2 стотинки… дължими данъци във Варна

Роди ме, мамо, с късмет, па ме прати да мина годишен технически преглед в работен ден. Няма опашка, в пункта само мене чакат, да ми прегледат колата и да ме изпратят по живо по здраво.

Хората са любезни, прелистват ми документите, вкарвам колата в бокса и…греда – не е платен данък МПС. Не може да бъде, лично съм направил превода още през март заедно с данък сгради и такса смет, че и с 5 процента отстъпка. „Не се притеснявайте, тук в съседния хипермаркет има изипей, ще се върнете до минути, даже няма да Ви местя колата, казва техникът. И добавя – то с по банков път винаги има разминавания, ще го уточните.“ Какво са 5-10 мин., пред мен е един цял очарователно облачен ден.

Справка на касата за разплащания обаче показва, че
срещу ЕГН-то ми няма задължения

Проверявам за всеки случай и съпругата – нищо не дължи. Обратно в пункта за прегледи. Любезният човек вдига рамене и на свой ред ми вади разпечатка, с която системата ме отхвърля. „Не сте единствен, случва се всеки ден, – успокоява ме техникът.

Връщаме клиенти за дължими стотинки. Ние не виждаме колко имат да плащат, но не могат да минат преглед, докато не изчистят сметката.“ И добронамерено ме съветва да отида в Изчислителния център за справка на гишетата за местни данъци и такси. Е, налага се да преместя колата, за да освободя бокса. Започвам да се напрягам от усещането как времето ми се изплъзва и ще прекарам още поне час-два за разтъкаване в опит
да изясня иначе напълно ясна ситуация.

За всеки случай се отбивам у дома да изнамеря разпечатките, с които съм се разплатил с общината. Жена ми вкъщи може сол да няма, ама архив събира от десетилетия. Само чака да изтърва някоя бележка, че да я подреди в пликче, джобче, папка…от текущи месечни сметки, до архаични гаранционни карти на праисторически домакински уреди, отдавна излезли от строя и от дома ни. Ето, не ме подведе моето момиче – всичко е тук, въоръжен съм и аз на свой ред с истински доказателства за изрядността ми като съвестен данъкоплатец. Няма да отида като някой мушлек
с голи ръце и да мънкам по гишетата.

В паричния салон, както си му е редът, тегля билетче – 131-ти номер. Какво искам, по това време на деня – обед минава, нормално. Звучи глас като ехо от бинго зала – заповядайте на гише…а, мой ред е. Обяснявам на касиерката, показвам моята разпечатка от платежните за местните си данъци, както и тази с отказа от пункта за годишни технически прегледи. Момичето чука по клавишите и грейва в усмивка. „Да, имате да плащате 1 /една/ стотинка“. Онемявам. Оглупявам! Моля я да повтори. Не осъзнавам как ровя в портфейла си и вадя дължимата сума. Получавам и документ. И си тръгвам ослепял от гняв. „Момент, господине. Тука има още една такса за кучето Ви. Две стотинки, моля. “ И принтерът вече чатка новата квитанция за кучето ми, което умря през 2013 г. Кой знае какво му е на горкото момиче зад това гише, щом продължава толкова цинично да се смее, докато ми пожелава приятен ден.

Такъв момент, уважаеми читателю, не се изпуска. Той е като да те връхлети историята. Само че не героичните събития от учебниците, а сивата баналност на
огромния дял съпътстващи жертви
на всички велики събития. Онези милиони нещастници, търсещи отговор на въпроса Защо аз, Защо точно на мен. Не сдържах яростта си и с пълно гърло обявих пред всички в паричния салон как погасявам дълга си за колата в размер на 1 /една/ стотинка, плюс 2 /две стотинки данък за умрялото си куче, за което не съм имал благоразумието да декларирам смъртта му пред властите. Даже не се и опитах да напомня, че за кучешките две ст. е изтекла 5-годишна давност. Оповестих на висок глас, че съм изпълнил гражданския си дълг към община Варна, не за да предизвикам съчувствие, не за да призова за помощ, а защото по страшно от самия абсурд е единствено безсилието да го предотвратиш и да предпазиш други да попаднат в него.

Никой не може да бъде предпазен от безумия.

Едни ги сътворяват, други стават жертви. Познайте в тази корелация къде е общинската администрация, която заради първата вълна от COVID19 удължи срока за плащане на местни данъци и такси с отстъпка до юни, призоваваше да се плаща по банков път. Създаде организация, при която в паричните салони да не се стичат много хора и да се излагат на инфекциозен риск. Достатъчна е само една дирекция местни данъци и такси, дори не цялата, не и половината. Достатъчен е дори само един единствен човек с глава на раменете си да се досети, че стотинките могат да бъдат прихванати от бъдещи плащания. Аз и семейството ми всяка година плащаме данъци да седем имота и поне две коли, тези колосално скъпи стотинки можеше да се начислят към всяка една от тези сметки. Вместо това – един калпав и недомислен програмен продукт
превръща стотици варненци в длъжници,
чиито задължения не струват колкото хартията на квитанциите, с които се разплащат. Точно като кацата с меда, на която й стига една лъжичка катран. По тази аналогия точно един компютър с една развеселена касиерка, бодната до него, са достатъчни, за да изтръгнат кмета от опасната заблуда, че всеки ден и час работи за добруването на съгражданите си. А те, съгражданите му, попаднали в абсурда, с омерзение да обобщават – такава е системата.

Надвечер преминах през годишния технически преглед без забележки. По единодушното мнение на техниците – ударих дъното с абсолютен рекорд – никога до този момент не са връщали клиент заради толкова малка сума. Просто защото няма по-малка парична единица от моята безценна една стотинка. Плюс още две за умрялото ми куче.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар