Борисов като помощен персонал на босовете на СИК и след това…

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Покойният Иван Славков, разказва в интервю за вестник „Шоу” и за сайта „Блиц” как Борисов е станал бодигард на Живков (виж тук аудиозапис от интервюто). Един ден, след като свалили домашния арест на Живков, в къщата при него в Бояна дошли двама от босовете на СИК – Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов . Казали му, че от него само добро са видели, да даде една стая и ще му осигурят денонощна охрана. Така там се появил Бойко Борисов. Той е момчето на СИК, изпратен с престижната задача да охранява бившия Първи.

Борисов, като става главен секретар на МВР, твърди, че не поддържа връзки с Румен Николов-Пашата от години. Но признава близостта си с него пред списание „Плейбой” през 2002 г.:
„Румен ми беше от най-добрите състезатели в националния отбор по карате, беше сред най-добрите барети във Варшавския договор… С него сме добри приятели от почти 20 години. Сега не се виждаме. Смятам, че така е редно. Но никой няма да чуе от мен лоша дума за Румен. Няма за какво.”

Доколкото Борисов е непринуден, семпъл и първичен, той не разбира понякога значението на това, което казва. Думите „Сега не се виждаме. Смятам, че така е редно”, означават едно – аз съм вече е стражар, а Пашата остава апаш. Не е редно да се виждаме. Ама иначе се уважават, приятели са си.

През 2011 г. в някои вестници (малкото останали извън контрола на Борисов към онзи момент) се промъкват твърдения по източници от подземния свят, че срещу Румен Николов-Пашата се готви атентат. Причината – преяждане с власт. Засегнати са престъпни групи, защото са изместени от бизнеса. Сочат Пашата като №1 в обкръжението на премиера Борисов, който играе роля в най-големите сделки в държавата. В. „Галерия“, който тогава влезе във война с Борисов заради разпространения запис за Мишо Бирата, пише за Пашата: “той инкасира приходите от огромната контрабанда, след като за 2 години откакто е на власт, ГЕРБ пренареди изцяло основните играчи по митниците”. Според тези публикации Пашата играе ролята на неофициален секретар на министър председателя, връзка между сенчестия бизнес и него. При него ходели хора, които имат искания към премиера да участват в един или друг бизнес.

Света Троица

Борисов признава и за връзките си с Алексей Петров в миналото. В същото интервю пред “Плейбой” през 2002 г. отговаря и на въпрос дали е имал конфликт с него:

„Алексей ми беше състезател, после помощник-треньор. След това с Валентин Шотев направиха спортен клуб „Атлас“. Били сме противници в спорта – аз оглавих съдиите, а той – треньорския съвет в каратето. За да си изгладим противоречията, създадохме и фирмата, в която сме заедно с Алексей и Румен (б. а. – фирмата се казва “Будоинвест” ООД). Регистрирахме фирми, като наивно мислехме, че веднага ще започнем да печелим. Бяхме неопитни. Тези фирми не направиха нито една сделка и лев оборот.” Доколко може да се вярва на Борисов, след като години наред сме свикнали с произволните му твърдения, в случая не е толкова важно.

Алексей Петров и Бойко Борисов по времето, когато са били съдружници във фирмата „Будоинвест“ ООД. Снимка: от книгата „В сянката на Борисов“, С 2011 г., e-press.

Това интервю на Борисов е фундаментално. Той в онзи момент е достигнал връх в своята кариера. Станал е генерал, произведен от капитан – това е най-щастливият момент в живота му – сам го признава в отговор на въпрос в същото интервю. А тогава едва ли си е представял, че един ден ще стане и премиер на България. И се гордее, говори свободно пред репортерката Миролюба Бенатова.

Години по-късно със сигурност е съжалявал, че се е отпуснал и признава, макар и дребни подробности, за връзките си с тези двамата – бивши барети, силови застрахователи. Клюкарски издания твърдят, че Пашата излязъл по-хитър от Алексей Петров и се покрил, иначе с него можело да се случи нещо подобно като с главния обвиняем по т. нар. дело “Октопод” – Алексей Петров. Друга особеност е, че и Пашата и Алексей Петров са попаднали в ротата на баретите натрупали авторитет и самочувствие и оттам минали в сенчестия и полусенчестия бизнес – като братя Галеви, Златко Баретата – всеки по своя път.
В някои жълти издания за тримата – Борисов, Пашата и Алексей Петров се среща определението „Света троица”. Каквото и да седи зад това, между тримата имат дългогодишни отношения, които никой от тях не отрича.

Пашата казва още нещо любопитно пред съдиите, като свидетел по делото срещу Маргените през 2009 г. Той смята, че го привикват твърде често в съда, което е с цел да злепоставят него и Бойко, с който се знае, че навремето са били съдружници. По това време Борисов е още кмет на София.

В т. нар. мутренски среди всички се познават. Тоя е от тия, оня от ония. За Борисов се знае, че е към СИК. Иван Славков – Батето, който признава открито в няколко интервюта, че е бил акционер в СИК, казва за Борисов, че момчетата от групировката нямали добро мнение за него и го пускали само до паркинга при колите, като се събирали.

В първите му 1-2 години като Батман, тоест като главен секретар на МВР, журналисти го питат за миналото му и СИК. В интервю за списание “Егоист” му задават въпрос, че е бил в периферията на СИК, а той отговаря, че “в периферията” звучи лошо и доколкото го познават, може да бъде “само в центъра!”

Ролята на Борисов в СИК обаче е била второстепенна, ако се съди по хвърлените тук и там откъслечни реплики на свидетели от онова време. Той е имал само охранителни, “покриващи” функции, както се изрази един хората в сянка, близки до групировките, който се съгласи неофициално да говори за Борисов пред мен.

Че работата на Борисов в СИК е била по-скоро свързана с някакви услуги в бизнеса, в охраната, може да се съди по следния епизод. През 1995 г. СИК чества с тържествен коктейл една година като застрахователна компания в хотел „Интерконтинентал“ в София. Красимир Маринов-Маргина чете от лист, подвързан в алена папка, специално приветствие към всички гости. Пианистка свири на роял. Сцената е нелепа, все едно

крокодили с фракове и папионки са се събрали на симфоничен концерт

На коктейла е поканен дори премиерът Виденов, който не идва. Поканени са и конкурентни застрахователи, дори силови като Карамански с неговата „Корона Инс”. Но той е в ареста и също не присъства. Отсъстват и хората от конкурента ВИС. Поканени са и много журналисти, но са отделени зад тлъсто червено въже в една ниша в дъното, по-далеч от гостите. Оттам репортерите наблюдават и слушат, надигайки се на пръсти. Охраната е многочислена, забранява на фотографите да снимат гостите докато пристигат.

На годишнината на СИК през 1995 г. Бойко Борисов (вляво) между Красимир Маринов-Маргина и Николай Златев от Туристспортбанк. Вдясно е Венцислав Стефанов. Снимка: личен архив

В репортажа на в. „Капитал” от това събитие пише: „За контактите с медиите се нагърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“ (ангажирана е и охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19:30 до 19:45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде намалена с 5 минути. Охранителният бос проведе кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гостите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележителности на СИК-коктейла. Въпреки надеждите на фотографите да уловят с обективите си шефа на „Интергруп” и едно от лицата на СИК – Младен Михалев-Маджо – той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов-Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие.”

В този репортаж няма никакви спекулации с името на Борисов, защото той още е Господин Никой – към онзи момент e известен единствено с това, че е бодигард на Тодор Живков.

На коктейла присъстват още куп личности като застрахователя Добромир Гущеров, станал по-късно депутат, Соломон Паси, Светлана Шаренкова, също и Иван Славков, банкери от свързаната с Интергруп и СИК Първа източна международна банка (ПИМБ), и от още 5 банки, сред които БРИБанк (на Кюлев), издателят Петьо Блъсков, Атанас Свиленов, който тогава е и.д. главен редактор на „Демокрация“, Явор Цаков, програмен директор на „Нова телевизия“, журналистът и радиошеф Радослав Янкулов, Бойко Драганов от Мултигруп, Петър Курумбашев и др.

Малко странна е обаче е ролята на Борисов на този коктейл. Той не е официална охрана (все пак СИК са преди всичко охранители и биячи, не застрахователи), а нещо като връзки с медиите, разводач и пазител на журналистите. Впрочем, през годините неговите фирми “Ипон” охраняват обекти на СИК или свързани със СИК – като стадион “Славия”, “Булинс” и др. Ако може да се вярва на източници като покойния Георги Стоев, хора от СИК са уредили на Борисов и договора му за охрана на “Лукойл”. Това вече са големи пари за една охранителна фирма.

Борисов признава в същото интервю пред Бенатова, че се познава и с Георги Илиев, шеф на конкурентната империя ВИС, който се утвърждава като най-силния мафиотски лидер след 2000 г. и контролира много контрабандни канали за наркотици и др. Но на въпроса Борисов отговаря сухо: “Не съм го виждал от години.” По това време се разпространяват слухове, че като главен секретар на МВР се срещнал с него и двамата са се скарали.

От всичко, което се знае за Борисов през 90-те години, е, че той е един от тях – момчетата от групировките.

Поне един убит съдружник, пак цигари…

Сред официалните съдружници на Борисов има поне един, който става жертва на мафиотско убийство, вероятно разчистване на сметки. И по съвпадение, част от бизнеса на убития е бил пак нелегално производство на цигари… (за фирмата на Борисов, Пашата и др., която е уличена в нелегално производство на цигари през 1995 г. виж тук).

Това е Тодор Толев. Застрелян е като на филм пред дома си, с 4 куршума, изстреляни от “Фиат Уно” в движение, на тихата столична уличка “11 август” в центъра на София. Това се случва през юни 2003 г., когато Борисов е главен секретар на МВР. Оказва се, че той е бил съдружник с Толев във фирмата “Ти Би Ай – 97” (TBI-97), заедно с Румен Николов – Пашата. След убийството в медиите разравят регистрите на фирмите с името на убития (те са най-малко 8), и така изплува и името на Борисов. Налага се той да дава обяснение пред журналистите, нищо че за тях той вече е Батман и те го обожествяват. Обяснението е добре познато – същото като за другите му общи фирми с Румен Николов – Пашата и с Алексей Петров. Борисов казва, че фирмата им с Толев никога не е работила, била само резервен вариант, ако неговата “Ипон” не получи лиценз за охрана.

Няколко медии вадят на светло факти около убития. “Медиапул” излиза със заглавие: “Убиха човека на Чорни в България”. Толев се оказва набъркан с толкова бизнеси, контакти с личности и съдружия, че трудно може да се разбере кой, откъде и защо го е гръмнал. Само месец по-рано срещу Толев има неуспешен атентат. Куршумът го засяга леко в главата. Но той дори не се оплаква в полицията, новина идва от дежурния следовател в “Пирогов”, където Толев попада след като е ранен.

Толев е работил в „Мобилтел” по времето, когато е още собственост на Майкъл Чорни, двамата са забелязвани заедно. Работил е в БТК, после за изрелска фирма, обслужваща „Мобилтел”. Бил е един от пионерите в бизнеса с импулсни телефони, от това фирмите му са печелели милиони годишно през 90-те. Свързват името му и с технологични кражби на телефонен трафик от БТК. Близък бил с няколко шефове в МВР и хора от службите. Съдружник е с банкера Славчо Христов (шеф на СИБанк по онова време) във фирмата “Норт” (може да се види изписана и като “Норд”). Оказва се, че тя произвежда нелегално цигари в складове в Харманли. Те са разбити при акция на спецчасти през 2000 г. и тогава Толев изкупува от Славчо Христов дяловете му във фирмата.

В. “Капитал” след убийството на Толев пише, че фирмата все пак е получила лиценз за производство на цигари, благодарение на близостта на Славчо Христов с кръга “Олимп” и СДС, които са на власт тогава. Но очевидно, за да запечатат фабриката, е имало нелегално производство (една фирма може да има лиценз за цигарено производство, но нелегално да произвежда марки, за които няма лиценз).

Славчо Христов, който имал още една обща фирма с убития Толев, след смъртта му казва пред “Медиапул”, че на практика никога не е работил с него, а си останали само с намеренията, и не се били чували повече от 3 години. Всички се оправдават, че били съдружници с него, ама нямали нищо общо…

Борисов се оправдава по същия начин пред журналистите. Добавя, че в службите нямат информация Толев да е замесен в престъпна дейност, иначе щели да го арестуват. И благодарение на типичната си грандомания, или от рефлекса “гузен негонен бяга”, Борисов изтърсва още нещо – казва, че съжалява, ако някой се опитва да компрометира него с убийството на Толев. Сякаш специално са убили човека, за да го компрометират него…

Има ли какво да крие? Да направиш “резервна” фирма на основния си бизнес със съдружник като Толев означава, че сте близки. Все едно да му дадеш в ръцете хляба си, да го делите.

Нито една от журналистките, които си чупеха токчетата да тичат около Борисов тогава, не му зададе въпрос за Толев, за “Тео интернационал” и цигарите, и за много други неща.

Следва – за фалшивия каратист Борисов

(По материали от книгата „В сянката на Борисов“ от Иван Бакалов, С. 2011 г., e-press)

 Автор: Иван Бакалов

Източник: e-vestnik

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар