Борисов си призна поражението

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Малко по-рано днес Бойко Борисов обяви във Facebook – къде ли другаде, че се отказва от депутатското си място в 45-тото Народно събрание. „Днес подадох заявление до ЦИК и се отказах от мястото си като народен представител и в двата многомандатни района, от които бях избран, въпреки че спечелих лидерските двубои“, написа той.

Спечелването на лидерските двубои обаче нищо не значи. Спечелването на изборите от ГЕРБ още по-малко. Първото е видимо най-малкото от личния му отказ да бъде народен представител. Второто, не само от невъзможната логична комбинация за съставяне на правителство, но от очевидното послание на вота – става дума за изчерпан политически проект. Толкова изчерпан, че дори вече дневният ред на мисълта не завива в тази посока, а по-скоро се вълнува от това дали 45-тото Народно събрание ще има краткия живот, който е редно да има.

Но да, Борисов сам си призна поражението. Оттеглянето му сега не би могло да има аргументация, различна от собственото осъзнаване на изчерпаността. Друга възможна хипотеза е, че тази изчерпаност стана напълно видима и за хората, които го държат на най-високия управленски пост в държавата, ако приемем, че такива има. Принципната готовност на Борисов да се оттегля я видяхме още през ранния септември, когато искаше да пише Конституция, докато улицата му казваше категорично нещо много различно. Тоест не видяхме такава принципна готовност. В някакво негово скорошно и скоростно личностно израстване в аскетизъм не вярвам.

И след като Борисов си призна поражението, много важно е бързо да спрем да се вълнуваме от него. Важно е вместо това да насочим мисълта си към нови избори, за да не позволим генериралата се гражданска енергия да проспи четири години в едно изключително компромисно управление. Да, в политиката са нужни компромиси, но не и когато сриването на модела е именно основната идея, която избирателите на извънпарламентарната опозиция подкрепи. Управленска коалиция, която включва представители извън това, което досега наричахме извънпарламентарна опозиция, би било едно сериозно компрометиране. А именно сериозно компрометиране на извънпарламентарната опозиция в очите на самите им избиратели е това, от което и Борисов, и ГЕРБ, и модела биха били най-щастливи, защото то неизбежно би довело до отдръпване на същите тези избиратели.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар