Браво, ГЕРБ! България е поръчала най-малко ваксини от целия ЕС

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

България ще трябва да направи титанично усилие в следващите месеци, ако иска да защити населението си от коронавируса чрез ваксиниране, защото данните към момента показват, че правителството на Бойко Борисов е закупило толкова малко дози, че в края на юни ще са получили по две дози не повече от 36% от българите.

Това показва документ, който се разпространява в Борда за ваксиниране на ЕС и демонстриращ различните скорости на кампаниите в отделните страни на базата на това коя колко дози е поръчала към момента.

Той е цитиран от пражкия в. „Хосподарски новини“ и показва последиците от това отделни държави да заложат на конкретни и по-евтини ваксини като тази на „Астра Зенека“ и от избора на други да поръчат всичко, полагащо им се от всички производители, след което са продължили да купуват освободени количества от други в ЕС.

Изданието се занимава с действията на правителството на Андрей Бабиш, който се включи с Борисов и още няколко изоставащи във ваксинирането държави в писмо с искане за спешно добавяне на нов механизъм за разпределяне на дозите. На тази група веднага бе отговорено от Европейката комисия, че всички изпитват затруднения със забавени или отложени доставки от всички одобрени ваксини, но в конкретния случай тези няколко държави просто са се отказвали от част от полагащото им се като дял от населението на ЕС и този остатък от всяка поръчка се е разпределял между другите, желаещи веднага да платят.

Досега нито здравният министър Костадин Ангелов, нито българският представител в Борда за ваксиниране Венислав Мутафчийски са отговорили дали България се е отказвала от част от пратките и колко всъщност са реално платени. Европейската комисия сключва договорите с производителите, но самите ваксини са собственост на държавите членки и конкретните поръчки се правят от техните правителства.

Според списъка на Министерството на здравеопазването към 10 февруари на България до края на 2021 г. се полагат 3 898 694 дози от ваксината на Pfizer/Biontech, достатъчно за 1 949 347 души. Това са близо половината хора от необходимите за постигане на колективен имунитет (70% от пълнолетните), но в графата „Заявени количества от България“ пише просто „Да“. Същото важи и за другата „студена“ ваксина – на Moderna: 960 000 дози за 480 000 души. И двете ваксини са с относително малък срок между двете дози – под 1 месец, докато при тази на AstraZeneca той е 10-12 седмици, т.е. и търсеният ефект ще се получи по-късно.

Значителна промяна – заради това, че се поставя с една доза – може да донесе навлизането на одобрената ваксина на Janssen (квота за България от 2 милиона дози), но тя би трябвало да се появи през април и производителят предупреди, че в началото има проблеми с изпълнение на обещаните обеми.

От документа, чиято автентичност е потвърдена пред „Хосподарске новини“ от двама, запознати с преговорите, се виждат огромни разлики на национално ниво – от 36% прогнозни ваксинирани в средата на годината в България и Хърватия до 79% в Дания и 92% в Малта. При равнопоставено участие на всички държави няма как да се обяснят по друг начин, освен чрез залагане на конкретен (но забавил се) продукт и вторично разпределение на дози, от които страните с по-ниски показатели са се отказали.

Реклама

Авторът Ондржей Хоуска посочва, че в случая не става дума за богати и бедни държави от ЕС, а за политически решения. Румъния, например, ще успее да ваксинира 56% от гражданите си, което я поставя веднага след Германия, Франци и Финландия. По-богата Чехия ще успее да обхване не повече от 44%.

Данните от документа са на база обещаното от производителите. Крайният резултат може да е различен, защото всички обявиха за проблеми с изпълнение навреме на поетите ангажименти в началото, те продължават да са сериозни за почти всички и особено AstraZeneca, но пък Pfizer произвежда повече от първоначално обещаното.

Еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон каза в края на седмицата за телевизия TF1, че между март и юни ще има нови 300-350 милиона дози за ЕС и постигането на колективен имунитет към средата на юли изглежда постижимо.

Но в случая с Чехия, например, това е под въпрос, защото тя е поръчала досега 81.1% от предвидените за нея дози. От AstraZeneca and Johnson & Johnson платените дози са под половината от националната квота, допълва „Хосподарске новини“.

Адам Войтех, който бе здравен министър до 21 септември миналата година, обяснява за изданието, че по това време (в началото на септември) изобщо не било ясно кои разработки на ваксини ще са успешни и не искали да залагат всичко на една карта – тази на AstraZeneca. Договорите са подписани от наследника му Роман Примула, който не е коментирал за изданието какво се е случило.

Източници на „Хосподарске новини“, близки до преговорите, посочват, че ситуацията в Чехия се дължи на силното влияние в правителството за по-предпазлив подход при покупките. Правителството е поръчало 24 милиона дози – доста повече от нужното за цялото близо 11-милионна население. Но можеше да е по-решително и да си осигури максималния брой дози от всички възможни производители, а не да гадае и спекулира кой ще е успешен и кога и сега да чака да ги получи по-късно през годината, пише авторът.

В Румъния, Испания, Белгия и Франция са заложили да купуване на всичко налично. Чехия се е оказала с поръчано всичко от квотата ѝ за Pfizer/BioNTech и Moderna, но не е купила количества, освободени от страни като България и Словакия, които са отишли при датчани, малтийци, германци и шведи.

Няколко известни икономисти и анализатори в Брюксел коментираха, че това е най-глупавото нещо, защото са спестени средства за относително скъпа ваксина, но икономическите щети от заразяването и смъртта на хиляди и хиляди хора и блокирането на страната са много, много по-големи.

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар