Браво, ГЕРБ: 4,74 млн. бедни българи, нови 200 хил. с коронакризата

България
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

4 739 000 българи живеят в домакинства под чертата на социалния минимум – елементарния набор от стоки и услуги, които би трябвало да могат да си позволят без излишни луксове. В тази армия, представляваща 67,7% от населението у нас тази година коронакризата е вляла нови 200 000 души.

Тези хора живеят в домакинства, където доходът е под минимално необходимите за живот 627 лв. месечно на член. Семейство с двама родители и две деца има необходимост от 2508 лв., за да върже двата края за 30 дни. Това е много важно, тъй като за отпускане на детски границата кой знае защо е 510 лв., т.е. над 20% по-ниска от социалния минимум. Данните са на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за третото тримесечие, когато няма разходи за отопление и се очаква да се влошат за следващото, в което минахме средата му.

Той пресмята, че двамата родители трябва да имат НЕТНА работна заплата от поне 1254 лв., т.е. над средната, която е недостижима за повече от 67% от работещите, които са РАБОТЕЩИ БЕДНИ. В момента официалната статистика, която е силно фризирана, дава нетна работна заплата от 1065 лв. Това е 189 лв. на човек или 378 лв. на семейство по-малко от нужното за социалния минимум. Процентно става дума за недостиг от 15,1%.

Институтът е изчислил, че рискът на бедните да пострадат от коронавирус, поради социалното неравенство – за заразяване и особено за лекуване, е несравнимо по-голям от риска за същото, пред който са изправени „богатите”, т.е. хората с доходи над мизерните по европейския стандарт чисти доходи над 500 евро, което е под минималните пенсии и заплати в останалите държави от Съюза.

Реално изгубените в коронакризата места към 1 октомври са 103 000. В България процентът на работещи от вкъщи е почти двойно по-малък от средния за Европейския съюз – 25,6 срещу 44,5 %. Вероятно причината е в двойно по-ниската степен на дигитална грамотност на населението – 29 срещу 57 на сто средно в ЕС.

Това обаче е и фактор, който обяснява, че НЕ хората не спазват мерките, за което са обвинявани като „саботьори” от безсилната власт, и минават през основното огнище на зараза – градския и другия колективен транспорт, просто не могат да си позволят да не ходят на работа.

Статистически факт се оказва, че хората в бедните домакинства страдат от повече придружаващи вируса заболявания, поради невъзможността да си позволят всякакво навременно и адекватно лечение. Това се прибавя към повишения риск за оставане без работа и последваща трайна безработица поради по-ниско ниво на образование. Тоест, те основно плащат здравната и икономическата криза и ще се възстановят от нея много по-бавно.

На годишна база минималната социална издръжка се е повишила с 36 лв. или 1,4%. Основна роля ръстът да бъде толкова малък според Института има намалението на цената на газа. Но през четвъртото тримесечие, в което живеем новите цени на комуналните услуги скачат, така че можем да очакваме по-значимо покачване и на годишна база.
Иначе, на 3-месечна база, хранителните стоки регистрират намаление на цените с 0,8%, което е сезонно, докато нехранителните растат с 1,1%.

 

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар