Брюксел: Докладът на Юнкер е фалшив! В България няма напредък, а напротив

България, Свят
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:
Премиерът Бойко Борисов постигна една от трите си големи национални цели и не можа да се зарадва истински. След напразните усилия да вкара България в Шенгенското пространство и еврозоната, му остана последната надежда: да отърве страната от унизителния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който от 2007 г. й напомняше, че е непълноценен член на Европейския съюз.

„Отпадането на механизма е нещо добро, но това трябва да ни амбицира още повече“, каза той смирено на първото правителствено заседание след огласяването на финалния доклад за България от Европейската комисия (ЕК). Личеше си, че нещо го притеснява, щом не изтъква заслугите си, както обичайно. Даже прояви скромност, като обърна внимание, че в доклада никъде не се споменава правителството, т.е. неговият принос, а е написано за България. „Утре ще дойдат да управляват, ще имат една държава, която не е под ударите на механизма“, каза той по адрес на опонентите си, които реагирали така, сякаш нещо лошо се е случило с отпадането на контрола от Брюксел.

Странното му поведение бе продължение на минорния тон, с който вицепремиерката по съдебната реформа и външна министърка Екатерина Захариева реагира часове след излизането на доклада: „Независимо дали има, или няма мониторинг, реформите ще продължат“. А за отпадането на мониторинга добави: „Няма да спекулирам с точната дата кога това ще се случи“. Възникна странна ситуация, при която докладите за България на Еврокомисията са приключили, но мониторингът не е свършил. Самата ЕК не написа, че слага край на механизма, а прехвърли отговорността на Съвета на ЕС и Европарламента, на които препрати за мнение доклада си. Последното изречение, което би трябвало да сложи точка на серията от 18 годишни и междинни доклади за България, звучи така: „Преди да вземе окончателно решение, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент“. Такава процедура предвижда впрочем и нейното решение от 13 декември 2006 г., с което бе учреден МСП.

Получава се история с отворен край

Сдържаната реакция на правителството може да се обясни с несигурността какво ще последва. Текат процеси на невидимо за обществото равнище, за които Борисов и Захариева би трябвало да са добре информирани. С последните си доклади за България и Румъния ЕК очевидно извърши две несправедливости, които нямаше как да останат незабелязани: разкраси неоснователно постиженията на България и очерни невъздържано постигнатото от Румъния. Първите коментари на експертно дипломатическо равнище в Брюксел показаха, според информация на в. „Капитал“, че поне осем държави, сред които Германия и Франция, възразяват срещу отпадането на мониторинга за България. Предстои да се провери нагласата им в КОРЕПЕР (Комисията на постоянните представители на държавите в ЕС), а след това и в Съвета на ЕС по общи въпроси, в който заседават външните министри. Но симптомът е озадачаващ, защото досега отношението на Съвета към докладите на ЕК винаги е било формално и обикновено са одобрявани със стандартни фрази почти без дискусии. В Европарламента пък предишните мониторингови доклади са приемани само за сведение и се помнят едно-две изключения, когато е имало дебати по същество.
Освен това засега няма категорична реакция от Румъния, която последният доклад свари в преходен период, когато си отива едно правителство, но не е съставено ново. В медиите се появиха гневни отзиви главно от неправителствения сектор. Съюзът за честна Румъния изрази откровено възмущение от комисията на Юнкер: „Европейската комисия обърка Румъния с България! Имаме доказателство“.
Не е нужно да си специалист, за да забележиш при съпоставка на докладите за двете страни, че едни факти са пресилени, а други са омаловажени. България е прехвалена, без да са посочени никакви „реални резултати“ (присъди) от борбата й с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. В същото време критикуваната за регрес
Румъния е постигнала фантастични резултати в сравнение с България
Въпреки общия си негативен тон по неин адрес Еврокомисията признава в техническия си доклад следните обективни факти: „Откакто излезе предишният доклад (за Румъния – б.а.), въпреки доминиращите обстоятелства (съпротивата на властите – б.а.) юридическите институции, борещи се против корупцията на високо равнище, продължиха да разследват твърденията и да наказват корупционните престъпления на високо равнище. От септември 2018 до август 2019 г. Националният антикорупционен директорат (ДНА) изпрати на съд 349 обвиняеми по 182 дела. Произнесени бяха 213 окончателни присъди срещу 513 подсъдими. Наредени бяха конфискации за 27 млн. евро и бяха издадени окончателни решения за компенсации на граждански страни за 95.1 млн. евро, включващи 83 млн. евро за компенсации на публични власти и институции.“ Изглежда, че Брюксел наистина е объркал Румъния с България, когато е решавал чии успехи да похвали.
Стъписването от необективния подход е голямо и би било абсурдно всички страни внезапно да загубят чувство за мярка и безкритично да приветстват докладите на ЕК. На изпитание е поставена тяхната съдна способност и европейският стандарт за върховенство на закона, който се препоръчва за еталон на кандидатите за членство в ЕС. Франция, която блокира на последния Европейски съвет започването на преговори за членство на Северна Македония и Албания заради недостатъците на тяхното правосъдие, би проявила твърде видимо лицемерие, ако се съгласи с оценките на ЕК за България и Румъния. Затова е разбираемо, че нейни дипломати недоволстват от докладите в Брюксел.
Има ли живот съдебната реформа в България отвъд мониторинга,
както твърди външната министърка? ЕК предвижда две възможности за контрол – вътрешен и външен. За вътрешен контрол залага на нероден Петко, т.е. на проектирания Съвет за координация и сътрудничество, който ще заработи след спирането на брюкселския механизъм. За външен контрол разчита на wishful thinking (пожелателно мислене), т.е. на проектирания Всеобхватен механизъм за върховенството на закона в ЕС, който може въобще да не проработи. Доколко българските власти са способни на самоконтрол личи от спорната процедура за избор на главен прокурор. Общественото възмущение мобилизира само полицейските сили за неговото обуздаване. Средите, където се въди корупцията на високо равнище, са си харесали фаворит, когото налагат без никаква състезателност, защото разчитат той да ги пази все така недосегаеми от закона. Външният мониторинг може да се окаже още по-хилав и от отиващия си механизъм, защото много държави не желаят наблюдението да се прехвърли и върху тях, след като е било прилагано досега само върху България и Румъния. Впрочем подобно прехвърляне стана преди 20 години в Съвета на Европа, където България бе първопроходец както на мониторинга в ПАСЕ, така и на постмониторинга. Там тя е абсолютен ветеран, защото още не може да се откачи, но покрай нея контролният механизъм засегна и много други държави.
Жан-Клод Юнкер направи отровен подарък на „приятеля Бойко“, защото фактически не спря МСП, а го прехвърли щафетно на други институции в ЕС, както и на следващата Еврокомисия, които не излизат в пенсия като сегашния председател на ЕК, че да им е все едно какво ще стане с техния авторитет. Съпоставката с Румъния може да изостри още повече тяхното внимание към България. Холандия, която искаше да види два последователни положителни доклада на ЕК за България, за да я пусне в Шенген, вече има четири (януари 2017, ноември 2017, ноември 2018 и октомври 2019 г.) плюс заключителна оценка, че държавата е изпълнила всички критерии. Но това не я прави по-отстъпчива.
Засега Борисов няма на какво да се радва, а още по-малко може да зарадва българското общество. Надеждата, че Европа ще ни освободи от криминалното иго, е илюзорна. Няма такъв държавен или наддържавен орган, който да ни свърши работата. Европа дава (писани стандарти), но в кошара (затвора) не вкарва.

Светослав Терзиев, „Сега“

Коментари

Коментара


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар