Бунтът в Куба върна някои права, но не промени политиката. Карибите влизат в дневния ред на Байдън

Главните новини
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По-малко от седмица след като необичайна поредица от антиправителствени протести беше потушена от полицията и поддръжници на правителството и след като президентът Мигел Диас-Канел беше принуден да си направи самокритика, ситуацията в Куба изглежда спокойна. Мнозина обаче се чудят докога ще е така?

В петък площади и паркове бяха заети от правителствени поддръжници със знамена, а движението на превозни средства и хора се нормализираше.


Един човек е загинал при антиправителствените протести в Куба

Но мобилните интернет услуги, прекъснати от властите по-миналата неделя, останаха ограничени.

“Има политическа и социална ерозия . . . Има голямо отвращение, трябва повече да разговаряме, да направим повече неща и да бъдат поправени нещата, които не са наред”, каза 50-годишният строителен инженер Абел Алба. “Президентът се опита малко да заглади нещата”, но чака “прекално дълго”, преди да се вслуша в исканията на хората по улиците.

Протестите започнаха по-миналата неделя, когато хиляди кубинци се включиха в демонстрации на булевард “Малекон” в Хавана и на други места, за да протестират срещу недостига на храни и лекарства, спиранията на електричеството, а някои дори призоваха за политическа промяна. Протестите продължиха, макар и по-малобройни, в понеделник и вторник.

Първоначалната реакция на Диас-Канел беше да търси виновници, посочвайки американските икономически санкции, икономическите последици от пандемията от коронавирус и кампанията в социалните мрежи, водена от групи на американци от кубински произход. По-късно обаче той призна, че кубинските лидери носят определена отговорност.

Имайки предвид това, кубинските министри обявиха смесица от мерки, включително разрешение пътниците да внасят храни и лекарства без ограничения и позволение за улеснено получаване на купонни книжки при смяна на адреса.

Кубинското правителство току-що показа, че през цялото време е можело да позволи внасянето на храни и лекарства без количествени ограничения или мита, но е решило да не го прави в продължение на повече от година след началото на пандемията”, написа директорът на независимият електронен вестник “Токе” Хосе Хасан Ниевес.

Властите повториха, че имат намерение да завършат даването на разрешение за работа на малки и средни компании като източник на заетост, както и да приложат програма, при която държавните компании да предлагат по-високо ниво на заплащане.

Властите също така дадоха да се разбере, че не желаят да променят политическия модел на острова.

66-годишната Марлен Родригес, която се занимава с улична търговия, не беше оптимистично настроена. “Няма лекарства, няма нищо, няма храна.”

Според Диас-Канел в протестите са били замесени четири сектора: радикални поддръжници от САЩ, развявали знамето на тази страна по време на протестите и настоявали за хуманитарна намеса на Вашингтон; престъпни групи, възползвали се от ситуацията, за да плячкосват; хора, наистина отчаяни поради въздействието на кризата върху ежедневието им; и младежи, които нямат социални планове.

Демонстрациите прераснаха в насилие и полицията влезе в сблъсък с протестиращите. Унищожени бяха патрулни коли, разграбени бяха магазини, изпочупени бяха прозорци, хвърляни бяха камъни, извършени бяха арести с употреба на сила, имаше ранени.

Някои кубинци бяха разтревожени от вандалските прояви, а групи правителствени поддръжници излязоха по улиците и влязоха в сблъсъци с протестиращите.

Един противник на правителството загина при протестите, а точният брой на арестуваните е неизвестен. Опозиционери казаха в социалните медии, че броят им е над 100.

В петък върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет призова за освобождаване на протестиращите.

Обявените от правителството стъпки “са положителни мерки, но не са достатъчни”, каза кубинският икономист Омар Еверлени Перес.

“Без да се засяга идеологията, има доста сфери, в които държавата може да предприеме действия”, каза той, като спомена разрешението частни предприемачи да внасят стоки, без да минават през държавния монопол, позволението чуждестранни компании да правят пазари за търговия на дребно или вдигането на тавана за цените на земеделските продукти, за да се подобри снабдяването.

Политически анализатори обаче казаха, че икономическите предизвикателства са големи.

“Мисля, че правителството просто се опитва да покаже на хората, че разбира отчаянието им и ще се постарае да намали донякъде бедността”, каза специалистът по Куба в Американския университет в САЩ Уилям Леогранде.

Леогранде каза, че размириците в Куба и убийството на президента на Хаити Жовенел Моиз са върнали Карибите в дневния ред на американския президент Джо Байдън.

“Няма съмнение, че демонстрациите в Куба, убийството на президента на Хаити и избухналите там размирици поставиха Карибите начело на външнополитическия дневен ред на президента Байдън, въпреки че те биха предпочели регионът да бе останал по-дълго време на заден план”, каза той. “До голяма степен все още не е ясно какво ще направи правителството във връзка с Куба.”

Източник: dir.bg

Коментари

Коментара

loading...


There is no ads to display, Please add some
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар