БФИЕК: Декарбонизацията в ЕС трябва да е икономически ефективна, нужно е да се запази конкурентоспособността на предприятията

Технологии
Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Индустрията работи във все по затягащи се режими в Европейския съюз и все по строги цели за декарбонизация. “Тъкмо се настройваме на 55% и започна да се вдига този процент. Изведнъж вероятно ще се окаже, че 2040 г. ще трябва с 90% да сме намалили емисиите на парникови газове. В този контекст декарбонизацията трябва да е икономически ефективна и да осигури запазване на конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия. Това обясни Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Той взе участие в тазгодишната международна ядрена конференция “Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност”, организирана от “Булатом”.

Според него този момент за декарбонизацията не се отнася само за България, но и за цяла Европа, защото характеристиката на енергоинтензивната индустрия е, че разходите за енергия съставляват голям дял от производствената себестойност. “Същевременно, тъй като основната част от продукцията се продава на борсови цени, тази себестойност не може да бъде прехвърлена към крайния потребител. Този дял варира от 20% в черната металургия до 80-90% в други производства. Освен това за декарбонизацията са необходими значителни инвестиции в различни технологии електрификация на процеси, където е възможно подмяна на горивна база и справяне с процесните емисии”, добави Найденов.

Европейската конкурентоспособност

Според него при голяма част от тези процеси имат и доста тежки оперативни разходи, особено когато се изискват по-нови технологии, като например улавяне и съхранение на въглероден диоксид или производството на водород, да кажем, чрез електролиза от ядрен източник или от възобновяеми енергийни източници. Понастоящем все още сивия водород е все още по-евтин спрямо зелените алтернативи. “Имаме и екзогенни фактори, които оказват влияние върху конкурентоспособността на европейската индустрия. Това е Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати. Вижда се, че доста производства започнаха да се изнасят натам, засега от Западна Европа. Българската индустрия все още държи, но това не е гарантирано, тъй като голяма част от българската енергоинтензивна индустрия е притежавана от големи международни корпорации. Те с нулева инвестиция могат да преместят производствата в други страни”, припомни Найденов. Той добави, че в същото време е видимо как в Китай е ясно, че има много тежка държавна помощ за енергоинтензивната индустрия като стоманодобив, цимент и други различни производства от цялата тежка промишленост.

От БФИЕК припомниха, че при нашите съседи от Турция и Сърбия, пък не се налага да заплащат цени за въглеродни емисии, което автоматично прави тяхната продукция по-конкурентоспособна.

“Това се случва по две направления. Първо, енергията е по-евтина, не само електроенергията, а цялата енергия. И второ, самите заводи, когато излъчват емисии от горивни инсталации не заплащат тези емисии. Тези емисии в момента са около 77 евро за тон, припомни Найденов.

Според него някои от необходимите технологии са на по-ниско равнище на технологично развитие и се нуждаят от подкрепа, за да бъдат имплементирани. Те се нуждаят и от някакъв тип държавна помощ не само за инвестиционните разходи, но впоследствие и за оперативните разходи, смята Найденов. “Произвели сме си стоманата, тора, цимента, но те стоят в склада, защото са непродаваеми. И тук влизат в сила и режимите за държавна помощ в Европейския съюз. И всичко това се развива в обстановката на 15 ти пореден месец на спад на промишленото производство в България. Това е обусловено и от добива, и от спада в производство на електроенергия, но също преработващата промишленост бележи значителен спад”, констатира специалистът.

България е на шесто място по производство на цветни метали в ЕС, като една трета от това производство се произвежда от местни концентрати. Също така за 2021 г. са преработени 160 000 тона скрап от цветни метали. “Също така България е дом и на най големия завод за синтетична калцинирана сода в Европа, като по този начин осигурява и ресурсна база за добро развитие на стъкларската промишленост”, добави Найденов. “Какво става в Европа? От началото на 2023 г. до края на май тази година са одобрени 49 млрд. евро държавни помощи в подкрепа на индустрията и декарбонизацията. Това ни показва, че индустриализираните страни в Европа предприемат всички възможни мерки да запазят собствената си индустрия. Освен това до 2030-та година има предвидени почти 70 милиарда евро допълнителна помощ за борбата с така нареченото изтичане на въглерод”, добави Найденов.

Инвестиции, финансиране и работна ръка

Тоест имаме от една страна около 120 млрд. евро държавни помощи в ЕС за индустрията, а в България няма нищо”. А и това не е, защото българската държава е лоша. Просто ние нямаме такъв финансов ресурс. Поради тази причина се създава фрагментация на европейския пазар. Имаме негативни последици върху конкурентоспособността на българската индустрия, защото едни и същи отрасли са поставени при различни конкурентни условия”, категоричен бе Найденов.

“В момента мястото, ако аз съм инвеститор, и трябва при равни други условия да избера България или Сърбия, ще избера Сърбия. Просто, щото локацията горе долу е една и съща, но в Сърбия нямам тези разходи за въглеродни емисии”, даде пример той.

“Ние може да използваме ядрената енергия за пробив, в която имаме високотемпературни процеси и да елиминираме част от емисиите. Тоест ние, ако използваме ядрена енергия и чрез електролиза или по друг способ произведем водород, ето тези процесни емисии ще ги избегнем”, смята специалистът.

В крайна сметка цената на енергията е определяща, тъй като е най-важното нещо за нашата конкурентоспособност. Едрият бизнес също така може да се включи в проекти за изграждане на ядрена мощности, включително не само като доставчик на компоненти, но и на базови материали.

Именно индустрията, която доставя базови материали и суровини, някак си беше забравена на европейско равнище. Така че е нужна подкрепа за големите предприятия. По този начин за цялата екосистема от малки и средни предприятия около тях ще бъде подкрепена, защото ще има работа за дружествата, обясни Найденов, визирайки европейският акт за промишлеността, който бе приет наскоро. Енергоинтензивната индустрия трябва да бъде подкрепена на централно равнище от ЕС,тези държавни помощи трябва да бъдат дадени на ниво ЕС, защото не можем да разчитаме на бюджетите на отделните страни членки. Ако това се случи Европа ще бъде “не на две скорости, а на пет скорости”, защото всяка страна членка има различни финансови възможности за подкрепа на своите предприятия. Найденов засегна и въпроса с кадрите, защото е от ключово значение да се създава квалифицирана работна ръка, без която няма как да съществува бизнеса.

Източник/ци: gong.bg, dir.bg


Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар